И според новата здравна карта излишни болници няма

Няма да има промяна в броя на финансираните от здравната каса болници и отделения и след влизането в сила на новата национална здравна карта, която кабинетът одобри в сряда.

Въпреки че от юни НЗОК ще сключи анекси с лечебните заведения заради новата карта, според която 5000 болнични легла за активно лечение са излишни, на практика съществени промени не се очакват.

Това стана ясно от обясненията на здравния министър Кирил Ананиев и екипа му след приемането на картата от правителството.

Целта на документа е да идентифицира потребностите от болници, медицински специалисти и апаратура в отделните области на страната и да се използва като инструмент за провеждане на държавна политика.

Т.е. да се използва за внасянето на баланс в системата от над 340 лечебни заведения, които са неравномерно разпределени, и докато в области като София, Пловдив и Пазарджик има излишък от болници, то в други области липсват цели медицински специалности.

Нова година – нова здравна карта

Постигането на тази цел обаче отново се отлага – този път за следващата година, тъй като от обясненията на Ананиев стана ясно, че с новия здравноосигурителен модел, който той предстои да представи до месец, ще бъде изготвена нова здравна карта, съобразена с него и тя ще е с променени принципи и философия.

Амбицията на МЗ е всички промени да влязат в сила от 1 април с новия рамков договор.

Ананиев обясни, че екипът му има забележки към принципите, структурата и съдържанието на току що приетата здравна карта, но отказа да посочи какви, за да не издава философията на новия здравноосигурителен модел.

Коригиране на взаимоотношения с болници, не преустановяване

“Недейте да считате, че леглата, които ги няма в тази карта, просто са заличени. Ние продължаваме да работим с нашите договорни партньори досега и ние няма да прекратяваме договори. На базата на областните потребности ще преценим с коя болница в какъв обем дейност ще сключим договор с анексите. Можем да коригираме взаимоотношения, не да преустановяваме“, заяви Ананиев.

Неговата заместничка Жени Начева коментира, че “здравната карта касае бъдещите инвестиции, когато се появят нови договорни партньори, за да се оцени необходимостта от разкриване на нови структури и нови лечебни заведения“.

“Излишните легла обхващат степен на използваемост, която няма да се реализира в лечебните заведения. Т.е. там където няма търсене на съответните лечебни заведения, няма да има и хоспитализации“, коментира тя.

Другият зам.-министър Бойко Пенков даде пример, че има заявено инвестиционно намерение за разкриването на нова болница в Сливен с 500 легла и постави въпроса има ли необходимост от такава нова болница.

“Националната здравна карта нито открива легла, нито закрива легла. И другата теза, която върви сред някои критици, е, че ние на базата на тази национална здравна карта ще финансираме лечебните заведения за болнична помощ. Това не е вярно. Истината е, че ние финансираме на базата на извършената от болниците дейност по цени, договорени в Националния рамков договор“, успокои Ананиев.

“Картата цели осигуряване на условия за достъпна, своевременна и качествена здравна помощ за българските граждани при ефективно използване на публичния ресурс. В рамките на бюджета на НЗОК да се осигури равностоен достъп на всички български граждани до здравеопазване и необходимите медицински дейности“, заяви той.

Броят на нужните легла завишен с 600

След открити технически грешки в последния вариант на картата при общественото обсъждане, броят на нужните болнични легла е бил вдигнат с 600.

Така утвърдените с документа необходими болнични легла за активно лечение са завишени от 32 873 на 33 482. Ананиев обясни, че при 75 процента използваемост със сигурност се гарантира нивото на хоспитализациите от миналата година.

Лекарският съюз ще оспори картата в съда

Въпреки, че здравните власти дават назад от първоначалната идея НЗОК да отказва договори на лечебни заведения и отделения в градовете с излишни структури, от Българския лекарски съюз продължават да не одобряват документа и заявиха, че ще го оспорят в съда.

Съсловната организация смята, че приетият от правителството документ съдържа диспропорции , които са "прекалено очевидни, за да бъдат подминати" и крайният вариант не е съобразен с препоръките на областните комисии по изготвянето на картата.

“Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а подход за анализ на потребностите на нацията от лечение по области и база за проследяване здравния статус на държавата по региони“, заявяват от БЛС.

На практика всяка здравна карта до момента е била оспорвана в съда, като последната беше отменена от ВАС през октомври миналата година.