Кабинетът изкупи обратно 679 млн.щ.долара външен дълг

Правителството изкупи обратно 679.3 млн.щ.долара външен дълг. Това е цялата главница по брейди облигациите от типа DISC, емитирани през 1994 г. по споразумението с Лондонския клуб, когато българският външен дълг към частните кредитори бе преоформен след наложения от правителството на Луканов мораториум.

Всяка година на 28 януари и 28 юли страната плаща лихви и погасителни вноски по главниците и на трите вида български брейди облигации - DISC, FLIRB и IAB. Това са и датите, на които България има право да погаси изцяло дълга по тези книжа, като предупреди за операцията предварително инвеститорите. Именно от тази възможност се възползва кабинетът и преди месец официално обяви, че в деня на падежа ще плати изцяло частта от дълга в DISC облигации.

От финансовото министерство съобщиха, че за пълното погасяване на DISC облигациите, както и за регулярните лихвени и погасителни вноски по другите два вида брейди книжа - FLIRB и IAB, от фискалния резерв са изплатени 774.4 млн. щ.д. (750.8 млн. главници и 23.7 млн. лихви).

Разплащането с държателите на брейди книжата става чрез Ситибанк, която е регистратор на тези облигации по външния дълг.

Преди това плащане размерът на резерва бе 5.1 млрд.лв. Според финансовото министерство, към края на годината резервът отново ще стигне ниво от 5 млрд.лв. заради очакваните плащания по сделката за БТК, средствата от ликвидацията на БКК, както и вече договорени нисколихвени заеми.

Подчертава се, че с обратното изкупуване на дълга се освобождават и средствата от фискалния резерв, поддържани като обезпечение върху лихвите и главницата на DISC облигациите. Обезпечението е в размер на около 293 млн.щ.долара, откъдето следва изводът на финансите, че нетно средствата, похарчени за тази операция, са само 400 млн.щ.долара.

Като позитиви на днешната операция от финансовото министерство изтъкват, че размерът на външния държавен дълг намалява от 43 на 41% от БВП. Годишно ще се пестят от 30 до 60 млн.лв. от лихвени плащания, като до 2024 г. - когато е крайният срок за погасяване на брейдита-та - ще бъдат спестени над 1 млрд.лв. Според екипа на Велчев, обратното изкупуване на DISC облигациите балансира валутната и лихвена структура на българския външен дълг.

Тази операция има чисто технически характер и се извършва без допълнително оскъпяване от разходи за комисионни, повториха нееднократно през последните дни финансовият министър Милен Велчев и бившият му заместник, а сега съветник по дълга Красимир Катев.

Пред БНР Катев коментира, че с тази операция България се отървава от най-скъпия си дълг. Той посочи, че изплащаната от страната лихва по брейди книжата е 1% над ЛИБОР-а. "А както знаете, ЛИБОР-ът вече започна да се вдига", каза Катев и посочи, че Федералният резерв на САЩ е повишил лихвите през юни и се очаква ново повишение през август т.г. По думите му, анализаторите очакват нивото на ЛИБОР-а до една година да се стабилизира на нива от около 3 до 4 %, което означава, че с надбавката България ще плаща между 4 и 5 % лихви.

Не е вярно, че брейди книжата са най-скъпия външен дълг на България, опонира бившият зам.финансов министър Пламен Орешарски, който по принцип одобрява днешната операция. Орешарски припомни замяната на брейди книжа с еврооблигации, осъществена от Велчев и Катев през пролетта на 2002 година.

Новите дългови книжа са с фиксирана лихва над 7%, докато лихвата по брейдита-та в момента е около 3%.

Като аргумент за трансформацията на дълга през 2002 г. Велчев и Катев също посочиха очакванията си до една-две години ЛИБОР-ът рязко да се вдигне, което на практика не се случи.

За разлика от споровете около трансформацията на брейдита в еврооблигации преди две години, всички анализатори оценяват положително днешната операция на кабинета. Основният аргумент е, че за бизнеса е по-изгодно с излишните средства във фискалния резерв предсрочно да се погаси дълг и оттам да се намали държавния натиск за приходи от икономиката, вместо директно да се финансират крупни държавни проекти със съмнителна ефективност.

В края на миналата година, при обсъжданията на бюджет 2004 лидерът на съуправляващото ДПС Ахмед Доган поиска над 700 млн.лв. от резерва да се излеят от държавата в строежа на пътища. С подкрепата на МВФ, финансовият министър тогава удържа на натиска, но с навлизането в предизборна година се увеличиха съмненията, че управляващите ще се поддадат на изкушението да вдигнат рейтинга си с помощта на средства от резерва.