Кабинетът на ГЕРБ се готвел да тегли заем, за да вдига пенсии и заплати

Бившият вицепремиер и министър на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков признава, че правителството на ГЕРБ се е готвело да тегли заем в началото на годината, за да вдига пенсии и заплати. Когато той попитал кой ще го плаща, отговорът бил "следващото правителство". Това става ясно при представянето в Брюксел на книгата му "Кризата в еврозоната отвътре", предаде БТА.

В книгата си Дянков говори още за провала в България на реформите в здравеопазването и образованието и съжалява, че не е вдигнал заплатите на учителите. Изданието все още не е излязло от печат и присъствалите на представянето му, направено лично от автора, са останали единствено с впечатленията от кратката раздадена анотация и от коментарите на самия Дянков, отбелязва кореспондентът на БТА в белгийската столица.

В книгата Дянков, който от Нова година встъпва в длъжността ректор на Новата руска икономическа школа в Москва и гост-лектор по обществена политика в САЩ в управленската школа "Джон Кенеди" към Харвардския университет, коментира впечатленията си от поста, който е заемал в кабинета "Борисов". 

Изненадата на Дянков от българските медии

Симеон Дянков споделя, че макар рядко да се заблуждавал какво може да очаква, е бил изненадан от отношението на българските медии. Отнело му година, докато разбере как да дава интервюта, макар в Световната банка, където работел по-рано, да преминал курсове за поведение пред медиите. 

В България бе различно, всяка моя дума беше от значение, пише Дянков. Затова стигнал до извода, че не е добър подход да бъде прям, защото иначе реформите биха спрели, преди да бъдат предприети. 

Бившият вицепремиер дава пример с пенсионната реформа, в която се предвиждаше възрастта за пенсиониране да бъде повишена на 65 години. В отговор заглавията били "Дянков: Работа до гроб". Хрумването му за инвестиране на част от пенсионните фондове в капиталовите пазари получило отговор "Дянков дава пари на олигарсите". "Постепенно започнах да давам все по-малко интервюта и този подход предадох като единствен съвет на моя наследник", добавя бившият вицепремиер. 

Той споделя, че е бил напълно неподготвен за личните нападки в медиите, които според него са били вдъхновени от негови политически съперници, включително в правителството, както и от противници на реформите. 

Някои от злословните публикации Дянков обяснява с измислици на жълтата преса, насърчавани от спадащия му заради реформите рейтинг. Според тези статии бях купил множество имоти в чужбина, имах много любовници, работех за няколко разузнавателни централи,  възнамерявах да завзема властта в правителството, бях основал няколко опозиционни партии, пише Дянков.

Всъщност нещата бяха доста по-обикновени, коментира той. 

Провал на предприетите реформи

Бившият вицепремиер признава провала на някои от предприетите реформи, особено в областта на здравеопазването. Той отбелязва, че трима министри в сектора са напуснали постовете си безславно и унизени, тъй като в случая са били засегнати широки интереси, включително икономически, предвид това, че бюджетът за здравеопазване в нашата страна е вторият по големина след средствата за пенсии. Губехме битката всеки път и бивахме очерняни в медиите, обобщава той. 

Дянков днес намира за свой пропуск това, че не е увеличил ударно заплатите на учителите с 30-50%, за да повиши качеството на образованието и интереса към професията. 

Бившият министър разказва, че в началото на 2013 г. правителството е имало намерение да изтегли голям заем, за да повиши покупателната способност чрез увеличаване на пенсиите и заплатите на служителите в обществения сектор в навечерието на предстоящите избори. Когато попитал кой ще плаща заема, получил отговор "следващото правителство". 

Дянков признава, че след напускането на правителството се е почувствал вцепенен, макар да е продължил да общува с повечето си бивши колеги министри. Отнело му няколко месеца, за да се пренастрои от тежкия график към моментите на тишина и спокойствие, като част от възстановителния период използвал да напише своята книга. 

Кризата в еврозоната не е изненадала икономистите

В анализите си той търси отговори на въпросите дали кризата в еврозоната е намерила най-добрите политически и експертни решения, какво е довело до нейното овладяване, как подобни сътресения биха могли да бъдат избегнати занапред. 

Според Дянков кризата не е била изненада за икономистите и е можело да се предвиди още в началото на века. Сред причините за това в бил твърде сложният механизъм за взимане на решения в ЕС. 

Давайки за пример Гърция, Дянков посочва, че са били предприети множество грешни стъпки. Той препоръча държавите, чиито икономики са слаби и зависят от малко на брой приходни пера, да се ориентират към увеличаване на производството и износа там, където са най-силни. Това няма нищо общо с иновациите, коментира Дянков. 

Според него САЩ са се справили за месеци, а не за години с кризата, както ЕС, защото имат централизирана система за взимане и налагане на решения.

По повод стъпките за изход от кризата той критикува резултата от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с тогавашния френски президент Никола Саркози в Довил през 2010 г., довела до задълбочаване на проблемите. 

Дянков коментира, че най-добрата стъпка към изхода е било изказването на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г., когато заявил, че ще бъде направено всичко за спасяването на еврозоната. Доброто здраве на еврото е в основата на здравия политически съюз в ЕС, посочва Дянков. 

Той "предписва" на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Хърватия бързо отправяне към ЕРМ-2, т. нар. "чакалня" на еврозоната. 

Отново по повод на гръцката криза Дянков изразява мнение, че първият спасителен пакет е бил недостатъчен и зле замислен. Той определя подхода за утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност като провал и като аматьорски. 

Според Дянков Кипър е можело да избегне срива, но много европейски политици са взели държавата за жертва от вътрешнополитически подбуди, което оценява като "незряло". 

По негово мнение Европа има нужда от фискална отговорност и отбелязва, че по-големите обществени разходи са свързани с повече корупция.