Кабинетът настоява да се узакони възможността за поръчки без конкурс

Държавата и местната власт ще могат да възлагат без конкурс поръчки на свои фирми – т. нар. "ин хаус" поръчки, ако са изцяло тяхна собственост и 100% от бюджета им се формира от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя. Това е регламентирано в проектопромени в Закона за обществените поръчки, които в сряда бяха приети от правителството.

В предишен вариант на промените условието бе фирмите да формират 90% от бюджета си от обслужване на възложителя. На заседанието е било преценено, че с фиксирането на 100% ще се избегнат евентуални оспорвания, свързани с доказването на точния процент.

Бизнесът не приема "ин хаус" поръчките, като дори ги определя като конфликт на интереси поради свързаността на възложителя и изпълнителя и като арушаване на свободната конкуренция. От Българската стопанска камара предлагаха да се забрани участието на свързани с възложителя изпълнители и да не се въвеждат т. нар. "ин хаус" поръчки.

Според приетите промени възможност за т. нар. пряко възлагане се допуска само за договори за комунални услуги. Според Министерския съвет "предложението е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, според който този начин на възлагане се приравнява на изпълнение на дейности със собствен ресурс".

След правителственото заседание министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков съобщи, че възможността за "ин хаус" поръчки ще бъде максимално стеснена.

С промените се въвежда и възможност възложителите да променят еднократно обявените условия в 14-дневен срок след откриването ѝ, за да може да се спести време и да се избягва ненужно обжалване, което е пречка за бързото провеждане на процедурата.

С новите регламенти се съкращават на две седмици сроковете за предварителен контрол за възлагане на обществени поръчки по усвояване на европейските средства. Проверката ще се извършва от централен орган, а не от Агенцията за обществени поръчки и от Управляващите органи на европрограмите. В момента за предварителен контрол на европоръчките се губят между 20 дни и три-четири месеца.

Смъква се и прагът, за който фирмите трябва да доказват, че цените им не са дъмпингови на търгове за големи инфраструктурни проекти. По действащия сега ЗОП такава обосновка се иска, когато цената на победителя е с над 30% по-малка от средната на останалите участници в търга. Предложението е този процент да падне на 20.