Кабинетът обеща на МВФ да намали бюджетния дефицит и банковите кредити

Заради растящия дефицит по текущата сметка, който правителството досега не можа да удържи, кабинетът се ангажира пред МВФ да намали бюджетния дефицит от планираните 0.7% от БВП на 0.4 - 0.5 на сто. Централната банка от своя страна се задължи да предприеме мерки, с които да ограничи ръста на банковите кредити от 50% годишно на 20 - 25 на сто.

Това бе обявено на финала на 3-седмичната мисия на Международния валутен фонд в България. През юли бордът на МВФ ще реши дали ще има следващо, този път предпазно споразумение с България, заявиха на съвместна пресконференция министърът на финансите Милен Велчев и ръководителят на мисията на фонда за България Ханс Фликеншилд.

Във Вашингтон ще бъде разгледан доклад за досегашните взаимоотношения с нашата страна. Неговото изготвяне бе една от основните цели на приключилата мисия на фонда. Основният въпрос, обсъждан с кабинета, обаче е бил какво да се предприеме по отношение на растящия дефицит по текущата сметка.

Този проблем бе поставен от МВФ още през миналата година. Тогава представителите на правителството обясняваха, че може да се преодолее и че по-голяма част от вноса е на инвестиционни стоки, които ще се отразят благоприятно върху конкурентността на икономиката в бъдещ период. В края на миналата година фондът се съгласи бюджетният дефицит за 2004 г. да се увеличи на 0.7%. Липсата на резултати в периода до сегашната мисия обаче принудиха правителството да приеме намаляване на заложения дефицит до 0.4 - 0.5 на сто, което ще се отрази върху разходната част на бюджета. Министърът на финансите Милен Велчев каза, че не е изключено при наличието на достатъчно приходи да се достигне до балансиран бюджет в края на годината - нещо, което се случи и през 2003-та.

В официалното съобщение на МВФ се казва, че справянето с проблемите се обляга на три стълба - фискални корекции, намаляване на банковата ликвидност с оглед задържане на търсенето и структурни реформи, които да увеличат предлагането.

През 2003 г. дефицитът по текущата сметка е достигнал 8.5% от БВП., а банковите кредити са продължили да нарастват с 50% годишно.

Сред предпазните мерки, приети от правителството, са до края на юни т.г. кабинетът да изтегли обратно от търговските банки 190-те млн.щ.долара, които извади от фискалния резерв и им даде като депозити. Целта на това действие е да се намали възможността на банките да кредитират.

БНБ също трябва да предприеме мерки ръстът на банковите кредити да се ограничи от 50% годишно на 20-25 на сто. Досега банките у нас са отпуснали заеми за 9 млрд.лв. Част от кредитите се използват за вносни стоки, което увеличава дефицита по текущата сметка.

До юли т.г. БНБ ще промени наредбата за задължителните минимални резерви на банките. В базата, по която се изчисляват минималните резерви, вече ще се включват и дългосрочните депозити над 2 години. Размерът на минималните задължителни резерви от тях ще е 4%, а при краткосрочните ще си остане 8%. Ако тази мярка не даде резултат до септември, изискванията за минималните резерви ще се изравнят за всички депозити.

Освен това, следвайки практиката на Европейската централна банка, постепенно в обхвата на влоговата база, за която се начисляват минимални резерви, ще бъдат причислени и наличностите на банките в брой, които сега са изключени.

Управителят на Централната банка Иван Искров заяви, че към момента няма никакви притеснения за активите на банките, тъй като те са в идеално състояние. Той специално уточни, че не е обсъждано състоянието на банковия сектор, а влиянието на кредитите върху дефицита по текущата сметка и от там върху макроикономическата ситуация в страната.

Фондът се надява и на по-бързо темпо на структурните реформи, които да доведат и до съществени приходи от приватизация през 2005-2006 г. Тези средства трябва да допринесат за намаляване на дефицита по текущата сметка.

Ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд посочи, че правителството е добре да започне да изпълнява набелязаните при сегашната мисия мерки, без да чака подписването на ново споразумение през юли.

От МВФ отчетоха, че финансовата стабилност не е проблем, благодарение на засилването на надзора от страна на БНБ. Остават опасенията по отношение на външната стабилност и все още високият размер на външния дълг, въпреки че той намалява и е под 60 % от БВП. Според Фликеншийлд, по-голяма част от намаляването било причинено от благоприятни промени във валутните курсове, на които не можело да се разчита в бъдеще.