Кабинетът обсъжда два варианта за справяне с отпадъците на АЕЦ

До 2015 година България трябва да има национално хранилище за ниско- и средно активни радиационни отпадъци. Това е записано в проекта на стратегия за управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, който бе подложен в четвъртък на обществено обсъждане в министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Документът е изготвен от работна група, сформирана с решение на Министерски съвет и включваща експерти от различни ведомства. След изготвянето на окончателния вариант на стратегията, което се очаква до два месеца, тя ще бъде внесена за междуведомствено обсъждане и за одобрение от кабинета.

В момента България има само хранилище за ниско активни радиационни отпадъци в Нови хан. Там се съхраняват източници на йонизиращи лъчения от промишлеността, медицински уреди и др., но то но може да поеме отпадъците от работата на ядрената ни централа.

Два варианта за управление на отработилото ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО), генерирани в горивния процес на ядрените реактори, предвижда стратегията.

Единият проект е на обща стойност 1.56 млрд. евро.

Той предвижда отработилото ядрено гориво да се рециклира и да се връща обратно в реакторите, а само остатъкът от преработката да се съхранява в хранилище. По този начин около 96% от отработилото гориво може да се използват отново.

Срокът за действие на този вариант е 2005-2055 година, обясни Йордан Георгиев, зам.-председател на работната група и директор на Дирекция "Ядрена енергетика и безопасност" в енергийното министерство.

При него обаче, във връзка с преработката на ОЯГ и съхранението на отпадъците, разходите по горивния процес на реакторите ще се натоварят с 42 %, пише в стратегията.

Това в никакъв случай няма да се отрази върху цените на електроенергията за потребителите, категоричен е Георгиев. По неговите думи в момента разходите, които АЕЦ "Козлозуй" извършва за зареждане на реакторите със свежо ядрено гориво и последващото съхранение на ОЯГ, струват едва 1 стотинка от производствената цена на електроенергията от атомната цинтрала. Която от своя страна е четири пъти по-ниска от потребителските цени.

Вторият проект е за отложено погребване на ОЯГ

При него отработилото гориво не се преработва, а просто се затваря в хранилище за разпад. Общата му стойност е 2,095 млрд. евро, а срокът му за действие 2005-2085 г. Преките разходи за горивния процес ще скочат само с 15 на сто. Но на единствения оператор на ядрени мощности у нас в момента АЕЦ "Козлодуй" ще му се наложи да плаща еднократна вноска за построяването на хранилище за погребване на отработилото ядрено гориво.

В зависимост от избрания от Министерски съвет вариант ще се търси място, където да се построи националното хранилище за радиоактивните отпадъци, обясни Йордан Георгиев. То обаче ще е само за ниско- и средно активни радиационни боклуци, които формират съответно 91 на сто и 8 на сто от общите количества ядрени отпадъци. За високо активните РАО, които са 1% от отпадъците, обаче България няма подходящи терени за съхранение, призна енергийният шеф.

А именно високо активните радиационни отпадъци се очертават сериозен проблем за България в бъдеще. В момента страната ни изнася в Русия отработилото ядрено гориво, където то се преработва и съхранява. По договор обаче в определен момент Федерацията трябва да ни върне в стъклена опаковка високо радиоактивните отпадъци, които са над 50 на сто от изпратените количества ОЯГ. След което България трябва да ги съхранява някъде.

По думите на членове на работната група, временно това може да става в цеха за сухо съхранение на отработилото ядрено гориво, който в момента се строи на площадката на АЕЦ "Козлодуй". До 2009 г. той трябва да влезе в експлоатация. Неговата вместимост ще е 2800 касети.

87 терена и 280 минни галерии и шахти са проучени досега

Това са потенциалните площадки, които са изследвани през годините за разполагане на хранилището. От всички тях обаче ще бъдат избрани само три, които да отговарят на зададени критерии според одобреното от Министерски съвет решение, коментира Йордан Георгиев.

Към момента най-често спряганите като изключително подходящи за хранилището места са Кошава и Смоляновци. В последното преди дни приключи рекултивацията на урановите мини. Окончателната дума за мястото на хранилището ще има Агенцията за ядрено регулиране, коята трябва да издаде лиценз за изграждане на съоръжението. Отделно проектът подлежи и на оценка за въздействието върху околната среда, която се изготвя от независими одитори и се одобрява от Министерството на околната среда и водите. Конкретната стойност на стоежа ще зависи също от избрания вариант, допълни директорът на "Ядрена енергетика".

Технологията за изграждането обаче отсега се знае - за повърхностно съхранение на радиоактивните отпадъци. Ясен е и органът, който ще експлоатира съоръжението. Това ще е държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", което също подлежи на лицензиране от Агенцията за ядрено регулиране.

Средствата за хранилището ще дойдат основно от фонда "Извеждане на ядрени мощности от експлоатация", където в момента влизат 17 на сто от цената на всеки произведен от АЕЦ "Козлодуй" киловатчас електроенергия. До края на 2003 г. в него са събрани 699 млн. лв. В случай на недостиг на натрупаните там средства, финансиране ще има и от Международния фонд "Козлодуй" и други източници. Съществуват и механизми за прехвърляне на суми от фонда "Съхранение на РАО", обясни Георгиев.

Като основна забележка към обсъжданата проектостратегия Люба Костова от Българското ядрено дружество посочи това, че документът не дефинира дали отработилото ядрено гориво е радиоактивен отпадък или потенциален енергиен източник. Според нея от това зависи цялата стратегия. Тя оцени като недопустимо съхранението на високо активните радиационни отпадъци на територията на площадката за експлоатация на ядрените реактори от гледна точка на опазването на околната среда.

Още от Бизнес