Кабинетът одобри идеята бизнесът да издържа Комисията за финансов надзор

Правителството одобри законодателни промени, според които Комисията за финансов надзор (КФН) ще се финансира само от такси от бизнеса, като ще отпадне субсидията от бюджета. Така таксите, които сега внасят пенсионните фондове, застрахователите и другите играчи на фондовата борса, в някои случаи ще скочат значително.

Според мотивите за промените в Закона за КФН издръжката само от бизнеса ще подсили комисията и ще увеличи ефективността ѝ.

Идеята на председателя на институцията Карина Караиванова е ведомството да увеличи бюджета си, като премине на издръжка изцяло от фирмите, които контролира. Така КФН няма да получава никакво финансиране от държавния бюджет, който сега поема около половината от разходите ѝ. Така институцията щяла да стане независима от държавата, какъвто бил моделът в редица европейски страни като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша и Португалия.

Миналата есен КФН не успя да реализира идеята си заради кризата около оставката на правителството, въпреки че до голяма степен успя да убеди бизнеса да ѝ съдейства. Затова проектът за промени в Закона за КФН, който беше подкрепен от финансовото министерство, се предлага повторно тази година.

Необходимостта от реформа на небанковия надзор е една от официалните препоръки към България на Европейския съвет за 2017 г., а също и важна точка в доклада от мащабната проверка на МВФ и СБ на българския финансов сектор, известна като FSAP.

Според проекта на КФН част от събираните от нея такси ще скочат 2-3 пъти.

Например таксата за лиценз за инвестиционен посредник става 10 200 лв. За издаване на лиценз на застраховател сегашната такса от 45 000 лв. плюс 3 000 лв. за всеки вид застраховка скача на 135 000 лв. плюс 10 000 лв. за всеки вид застраховка. Годишната такса за надзор за застрахователите пък ще бъде в размер на 140 000 лв.

Най-сериозната тежест ще понесат пенсионните дружества, които в момента плащат по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта твърдата такса се увеличава на 100 000 лв. плюс 50 000 лв. за всеки отделен фонд плюс процент от постъпленията за осигуровки, но общо не повече от 10% от приходите на пенсионното дружество и не повече от 1.9 млн. лв.

Според проекта КФН държи да получи статута на Българската народна банка (БНБ) и да се равнява с нея най-вече заради заплащането. По същата причина се предлага работещите в институцията да престанат да са държавни служители и да минат на трудов договор.

Според законопроекта петимата комисари ще гласуват правилата за собствените си заплати, които не трябва да са по-ниски от "средното възнаграждение с постоянен характер на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година“. Към въпросните заплати ще се получават и бонуси, отново определяни от същите комисари.

Въпреки че искат да взимат големи заплати, комисарите, а и служителите на КФН не искат да носят прекалено големи отговорности. Те предлагат да не носят имуществена отговорност за причинени вреди при изпълнение на задълженията им, освен в случаите, когато са извършили престъпление, става ясно още от проекта за промени в Закона за КФН.