Кабинетът одобри издължаването за АЕЦ "Белене"

Държавата чака "да" от Брюксел, за да преведе на Москва 1.2 млрд. лв.

Кабинетът във вторник одобри специален законопроект, който ще позволи отпускането на държавна помощ с цел плащането на руската страна за двата реактора за АЕЦ "Белене".

В законопроекта няма точна сума, но е записано, че тя ще е равна на дължимото от НЕК към руската "Атомстройекспорт" по решението на международния арбитраж в Женева, научи Mediapool.

Сумата, която компанията е осъдена да заплати с лихвите към днешна дата, е 628 957 596 евро, посочи енергийният министър Теменужка Петкова. По думите ѝ, ако плащането не стане сега, до края на годината размерът на главницата плюс лихвите ще достигне 646 230 132 евро. "Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната", каза Петкова.

По думите на министъра България има претенции по отношение на размера на лихвата, които са предявени пред международния арбитраж, защото е установена техническа грешка при изчисляването на лихвите, заради която според българската страна сумата е завишена. Арбитражът обаче все още не се е произнесъл по този иск.

Помощта за НЕК ще се отпусне от фискалния резерв, но няма да се отрази върху дефицита в бюджета. За целта обаче, държавата първо трябва да получи от Европейската комисия разрешение за държавната помощ. Предварителни разговори по въпроса вече са водени, а за да се ускори процедурата, още днес бюджетната и енергийната комисии в парламента ще разгледат законопроекта.

Проблемът възниква през 2008 г.

В пространна реч в началото на правителственото заседание Петкова за пореден път направи исторически преглед на проекта "Белене" с цел да се подчертае, че решения на НЕК по времето на кабинета "Станишев" са в основата на огромния дълг, който държавата сега трябва да плаща.

"Независимо от това, че не е налице договор, на 5 ноември 2008 г. бившите двама изпълнителни директори на НЕК подписват Допълнение №5, с което поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство. Това оборудване е поръчано, без да е налице съответно разрешение от принципала. Не е искано такова, не е и давано. Подписва се това Допълнение №5, договаря се цялото оборудване с неговата стойност, която е в размер на 673 млн. евро. Непосредствено след това се прави и превод към "Атомстройекспорт" за аванс в размер на 84 милиона евро и така процесът става необратим", посочва Петкова.

По думите ѝ именно в резултат на това решение, което двамата изпълнителни директори на НЕК са взели през 2008 г., става възможен и международният арбитраж, който "Атомстройекспорт" завежда срещу НЕК в Женева".

Борисов: "Бедна България" плаща 2.5 млрд. лв. през 2016 г.

Хронологията предизвиква реакцията на премиера, който обяснява, че "бедна България" само през 2016 г. ще плати около 2.5 млрд. лв. заради сключени в миналото неизгодни и необезпечени договори в енергетиката. Освен парите за АЕЦ "Белене", които са около 1.2 млрд. лв., в сметката влизат и почти още толкова, платени през пролетта на т. нар. американски централи. Тогава НЕК преведе на двете американски централи - ТЕЦ "АЕS Марица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", съответно 505 и 280 млн. лв, а "Мини Марица-изток" получи по сметките си 343 млн. лв., натрупани от задълженията на двете централи. И в двата случая обаче средствата на НЕК идват от заеми.

"Тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, все пак най-бедните сме събрали 2.5 млрд. лв. да разплатим в посока Москва и Вашингтон тази година само. И нека да ги разхвърлят върху социални дейности, инфраструктура, за каквото искате - ако сме ги платили или ако ги плащаме днес, какво са 2.5 млрд. лв. Като имат предвид, че бюджетът на Министерството на културата е сто милиона, на спорта - под сто милиона на година. А два милиарда и петстотин ние ще платим тази година. И те имат очи да приказват", ядосва се Борисов.

"Затова всички министри, депутатите от вашите групи, това да го изведат и да го обясняват на българите – да знаят какви щети се нанасят, защото въпреки плащането, пак ще останат много пари във фискалния резерв. А съберат ли се пари след нашето управление във фискалния резерв, апетитите за власт стават много големи, защото, виждате, следват договори и харчене", коментира премиерът.

По думите му, ако не беше паднало правителството на Пламен Орешарски, министър Драгомир Стойнев е щял да договори и нов реактор за АЕЦ "Козлодуй" от "Уестингхаус", който съшо щеше да трябва да се плаща.

Рисковете, ако не се плати, са големи

Борисов и Петкова посочват и опасностите, които ще последват, ако НЕК веднага не се разплати за "Белене".

Основният риск е трупането на лихви, които са в размер 324 000 лева на ден, посочва енергийният министър. Освен това, има възможност "Атомстройекспорт" да поиска обявяваното на НЕК в несъстоятелност, което ще стане причина задълженията на БЕХ по двете облигации, изтеглени 2013 и 2016 г., да станат предсрочно изискуеми.

Друг риск е свързан с това "Атомстройекспорт" да предяви претенция и към българската държава, ако НЕК не се издължи, каза министърът.

Тя напомни, че от "Атомстройекспорт" вече са изразили категоричното си мнение, че трябва да се направи плащане, макар и частично, което ще ни позволи впоследствие да се водят разговори за постигане на определени споразумения.

Преди около две седмици Борисов обяви, че правилното решение е дължимата сума за "Белене" да се плати веднага. Предишната му позиция, обявена на 12 август, беше да се възобнови строителството на ядрената централа, тъй като това било единственият начин България да компенсира сумата от 620 млн. евро, дължима на руската компания.

В края на миналата седмица обаче се разбра, че българското правителство е решило до края на 2016 г. да плати на Русия 400 млн. евро, които са основната част от определената с решение на арбитражния съд в Париж задължение за изработеното оборудване.

"Трябва да платим част от сумата за ядрените реактори. Говорих вече с някои колеги в НС, ще предложим да се вземе решение в парламента да платим около 800 млн. лв.", заяви премиерът Бойко Борисов в неделя.

Ще се търси възвращаемост от двата реактора

По думите на Борисов, след като бъде направено плащането, ще бъде поканена руската страна, нейните компании, да се спрат лихвите и да се помисли заедно и в добронамерен тон да се намери решение тази огромна загуба в бюджета да се превърне в актив, а не в пасив.

В подобна посока е и изказването на финансовия министър Владислав Горанов.

"Положителното е, че механизмът, който засега предлагаме, е помощта да се предостави възмездно, като разчитам на колегите от НЕК и от Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на взаимоотношенията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи. Тъй като, в края на краищата, ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за произведено оборудване, което си представлява реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено. В този смисъл ще очакваме в следващите месеци от колегите да предприемат съответните действия, така че голяма част от тази сума да се върне там, откъдето, след одобрение на Народното събрание, ще бъде предоставена", посочва Горанов.

Най-остро в дебата на заседанието се включва здравният министър Петър Москов, който честити решението на руската страна.

"България е ясен, добър платец по ангажименти, да честитим на руската страна това, че техният икономически интерес е защитен заради предателски български политически партии", коментира Москов. Той твърди, че руската страна си е "купила" част от българските политически партии.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес