Кабинетът одобри въвеждането на минимални осигурителни прагове

Нов Кодекс за социалното осигуряване, който въвежда минимални осигурителни прагове по професии и браншове, одобри днес правителството. Конкретният размер на осигурителните прагове ще се гласуват всяка година от парламента, с бюджета на общественото осигуряване. Шулева очаква до края на седмицата да стане ясно за кои браншове е постигната договореност между работодателски и синдикални организации. Размерите на праговете в останалите ще бъдат определени служебно от правителството.

Идеята за въвеждането на минимални осигурителни прагове е на вицепремиера Лидия Шулева. Тя бе посрещната нееднозначно от бизнеса, а МВФ открито изрази съмнението си, че мярката ще подейства. Обявената от Шулева цел бе чрез тези прагове да се изкарат на светло част от доходите, получавани на ръка, и така да се увеличат вноските в пенсионния фонд. Според част от анализаторите обаче това е намеса на държавата на пазара на труда, която ще доведе до обратния ефект - увеличение на сивия сектор. Почти същите са прогнозите и от страна на МВФ, които са скептични относно възможността осигурителните приходи да се увеличат в резултат на тази мярка. Основното опасение на работодателите беше, че при сравнително високата данъчно-осигурителна тежест в страната разходите им ще се увеличат още повече и по-малките фирми ще бъдат принудени да фалират.

В подкрепа на инициативата си днес Лидия Шулева цитира данни от социологическо проучване, според което една трета от работодателите не осигуряват служителите си върху реалната заплата. 13 % от запитаните работодатели са посочили, че работят без договори с всички или част от работниците, а 17 % от анкетираните въобще са отказали да отговорят на въпросите. 28 % от работодателите са отказали да съобщят на какъв дял от заплатата осигуряват работниците.

Министър Шулева посочи данните от запитването и сред работниците. Почти 28% от тях са признали, че въобще не се осигуряват или само частично, а половината от останалите са посочили, че реално получават 2 пъти повече от парите, върху които се осигуряват.

В отговор на въпрос Шулева прогнозира, че въвеждането на минималните осигурителни прагове няма да доведе до увеличаване на цените на стоките. Въпреки че работодателите ще бъдат принудени да увеличат легално изплащаните заплати, те им се считат за разход и ще намалеят данъците, обясни Лидия Шулева.

В новия кодекс са въведени и промени, свързани с дейността на универсалните и професионалните пенсионни фондове. От 20 на 25% се увеличава делът на активите, които фондовете могат да трансформират в банкови депозити. От 5 на 10% от активите се увеличава разрешения лимит за депозит в една банка. Разрешената досега инвестиция в имоти - до 5% от капитала на фонда, се трансформира с добавката инвестиционни имоти, за да се пресече практиката фондовете да влагат пари в сгради за собствени нужди или за свързани с тях лица, посочи Шулева.

Отпада забраната за свързаност между банките - попечители и пенсионните дружества, но остава забраната за връзка между пенсионните дружества, инвестиционния посредник и обслужващата банка. Професионалните фондове ще могат да работят и ако не са набрали 15 хиляди клиента, както беше досега. За универсалните остава задължителен минимумът от 30 хиляди души.

В същата социологическа анкета, цитирана днес от Шулева, 98 % от анкетираните са посочили, че няма достатъчно добър надзор на работата на пенсионните фондове.