Кабинетът отчете най-ниско ниво на детската смъртност в демографската ни история

Кабинетът отчете най-ниско ниво на детската смъртност в демографската ни история

Достигнатото през 2017 г. равнище на детската смъртност от 6.4‰ е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България. По отношение на този показател се наблюдава дълготрайна тенденция за намаляване. Това се посочва в приетия от правителството в сряда Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г.

През 2000 г. детската смъртност е била 13.3‰, 2010 г. - 9.4‰, а 2015 г. - 6.6‰, но все още нивото ѝ е двойно по-високо отколкото в ЕС (3.6‰).

Въпреки изразената тенденция за намаление на смъртността и в останалите възрастови групи, България все още е с по-висок коефициент за смъртност (15.5‰) в сравнение със страните от ЕС (10.2‰).

Друг успех, който отчита документа е намалена заболеваемост от злокачествени заболяванияпрез 2017 година спрямо предходната година, като най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Водещи причини за смърт продължават да са болестите на органите на кръвообращението и злокачествените заболявания.


В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.

Част от доклада е отчетът на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през 2017 г., съпроводен от анализ за изпълнението на политиките и мерките от здравната стратегия и плана за нейното изпълнение.

За определените в Националната здравна стратегия 2020 национални здравни цели е налице положителна оценка на изпълнението им, определена на база обективни данни за динамиката на наблюдаваните показатели спрямо изходните данни за 2014 г.

За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г. - при 2 от тях към настоящия момент дори е налице постигане на целевите стойности на измервания показател до 2020 г., а при останалите три е налична ясна тенденция за прогресивна промяна, като целевата стойност до 2020 г. още не е достигната.

Най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 г.

Още от България