Кабинетът отворил широк фронт от реформи и очаква по-голям икономически растеж

Правителството е отворило широк фронт от реформи и очаква това да доведе до по-голям икономически растеж от заложения в бюджета 0.8% от БВП за тази година. Това стана ясно от отчета на вицепремиерите Томислав Дончев (ГЕРБ), Румяна Бъчварова (ГЕРБ), Меглена Кунева (РБ) и Ивайло Калфин (АБВ) за първите 100 дни от управлението на второто правителство на Бойко Борисов.

Четиримата отчетоха единомислие, съгласуваност и работа в действащ механизъм, но отказаха да си поставят оценка по шестобалната система, защото това право имал само министър-председателят.

"Не трябва да пренебрегваме усещането за успокояване на политическата атмосфера и за дух на конструктивност при решаване на задачите. Предвидимостта и спокойствието са добрата основа, която ни дава възможност за стабилно управление и яснота на развитието. Общият стил на управление е да не се отлага решаване на проблемите. Правителството има ясно концепция какво иска да постигне”, каза Румяна Бъчварова, вицепремиер по коалиционната политика и администрацията.

Ключовата дума в изказванията на четиримата вицепремиери беше реформи. Така те отговориха на критиките на опозицията и на бизнеса, че реформи няма, а има само вдигане на данъци и теглене на заеми.

Тонът зададе Бъчварова. "Стартирахме много широк фронт от реформи", каза тя и уточни, че са започнали реформите в съдебната система, МВР, здравеопазването, промени в образованието с акцент върху висшето, пенсионната реформа, по която тече дебат в социалното министерство. "Правим преглед в енергетиката с цел оптимизиране на проектите. Всичко това е подчинено на главната ни цел – реформи в ползата на обществото", заяви Бъчварова.

Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева допълни, че са приели "амбициозна управленска програма за реформи" и най-важното, според нея - само за три месеца страната ни е преодоляла международната изолация.

Баланс между стабилност и реформи

Реформите имат "лице и посока" и очакванията са това да доведе до по-висок икономически растеж от заложения в бюджета, заяви вицепремерът по еврофондовете Томислав Дончев.

Той отбеляза, че е много трудно да се стартират реформи в режим на нестабилност, защото реформата може да бъде провокация към стабилността. "В този смисъл най-голямото предизвикателство беше намирането на баланс между стабилност и реформи”, заяви вицепремиерът. Според него през тези три месеца правителството не си е позволило да залитне нито в едната, нито в другата посока.

"Желанието да се правят реформи и да се променят към по-добро и по-справедливо решение, натрупани проблеми, мисля, че присъства. То е видимо и съм уверен, че ако така продължим в следващите месеци, ще имаме и много конкретни резултати", каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Той посочи, че "няма да допусне наставления от кабинетите, на който и да било извън правителството" очевидно визирайки критиките за липса на диалог с бизнеса на шефа на КРИБ Кирил Домусчиев.

Вицепремиерите отбелязаха, че са поели управлението на страната в "изключително труден момент" както във вътрешен, така и във външнополитически план, но са се справили с "финансовото предизвикателство" КТБ – изплащането на гарантираните депозити, размразяването на еврофондовете, рестарта на инфраструктурни проекти.

Основен приоритет е икономическото развитие и постигане на резултати, които да доведат до по-високи доходи на гражданите. "Съзнаваме това като основно предизвикателство, с което ще се сблъскаме и по което ще работим", заяви Бъчварова.

Вицепремиерите от ГЕРБ откроиха и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища, известна като безплатно санитарне на панелни блокове, на стойност 1 млрд. лева.

85% от членовете на политическите кабинети са нови, 15% са стари

Като слабост Бъчварова отчете, че в желанието си да постига резултати правителството е прескачало процедури. Сработването на кабинета и парламентарните групи е процес, който ще тече през целия мандат на това управление, посочи тя.

Бъчварова отхвърли обвиненията на ДПС и БСП за чистка в държавната администрация. Според нея "опозицията спекулира с данни и цифри, които не са верни", защото акумулират в себе си данни за назначения от служебния кабинет.

Бъчварова заяви, че след въвеждането на интегрираната система за управление на човешките ресурси към края на годината, много по-бързо правителството ще може да информира за назначенията в държавната администрация. "Ще ми се този път да го направим по нов и принципен начин", заяви Бъчварова.

"77% са новите назначения при органите на власт и техните заместници, което е много нисък процент", каза Бъчварова. Тя посочи, че 85% са членовете на политическите кабинети, които са били новоназначени. Останалите 15% са останали от предишната власт, което също показва приемственост с предишното управление. Едва 14% са новите назначения в държавни изпълнителни структури, които са създадени със закон, посочи Бъчварова.

Над 20 страни ни подкрепят за Шенген, България е "недоразбрана"

България се утвърди като конструктивен и лоялен партньор на Европейския съюз и НАТО, каза вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. По думите ѝ доказателство за това са няколко знакови визити само в рамките на един месец - на държавния секретар на САЩ Джон Кери, на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на външния министър на Великобритания Филип Хамънд.

Присъединяването към Шенген е водещата национална цел, като вече имаме подкрепа на над 20 страни от ЕС, посочи Кунева. Все още обаче България няма подкрепата за това на Германия, Франция, Холандия и Финландия, стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия по регионална политика в четвъртък.

Кунева посочи, че в следващите месеци ще бъдат активизирани усилията за убеждаване на партньорите относно значението, което има за България за влизането в Шенгенското пространство.

Другите предизвикателства пред Кунева са добрата подготовка и успешното председателство на Европейския съюз от страната ни през 2018 г., както и постигането на по-значими резултати в борбата с корупцията.

"Това, от което България страда и в момента е недоразбраност, не добра репутация в някои случаи без основание. Можем да обърнем вълната. Според мен председателството на ЕС е повод да направим това", заяви Кунева.

Ивайло Калфин: Няма да допусна някой да ми диктува извън правителството

"Промените в пенсионната система вървят при прозрачна атмосфера в диалог със социалните партньори и с партиите в парламента", каза вицепремиерът Калфин и уточни: "Целта ми е да постигнем национален компромис по тази тема и нужни отстъпки от всеки. По-справедливата социална система изисква силна политическа воля”.

"Ще направя така, че да се чуят всички мнения, но няма да допусна наставления от кабинетите на който и да било извън правителството", допълни вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той посочи, че приема наставления само от кабинета на премиера Бойко Борисов.

Предупреждението на Калфин най-вероятно е насочено към работодателите, заплашиха да излязат от Националния съвет за тристранно сътрудничество, а шефът на КРИБ Кирил Домусчиев персонално обяви Калфин в липсата на чуваемост на исканията на бизнеса.

Калфин посочи, че социалната политика е приоритет на правителството. Работи се за създаване на заетост, включително и чрез насочването на ресурс в райони с висока безработица. "Започнахме и много активно работим по подготовка на решения за дуално обучение, професионално възпитание още от следващата учебна година”, посочи Калфин.

Като втори важен приоритет той открои политиката по доходите, особено подпомагането на хората с ниски доходи – коледни добавки за пенсионерите, увеличаване на тавана на максималната пенсия, увеличаване на минималната работна заплата. Калфин подчерта, че е важно ресурсът да се използва по-ефективно и да се насочи към тези, които имат най-голяма нужда.