Енергийни помощи за над 1.5 млрд. лв. докато трае мораториумът върху цените

Компенсации за над 1.5 млрд. лв., които да получават бизнеса, мрежовите оператори и потребителите на газ, които останаха извън мораториума върху цените на тока, парното и водата, обяви енергийният министър Александър Николов пред медиите във вторник. Трите вида помощи се очаква да бъдат одобрени на заседанието на Министерския съвет в следващия ден и да бъдат изпратени за одобрение от Европейската комисия, което правителството се надява да бъде получено максимално бързо – още преди края на настоящата година.

Мерките ще действат до края на март 2021 г., когато изтича и наложената от парламента забрана за поскъпване на ток, парно и вода. Парите за енергийните помощи ще дойдат от увеличените приходи във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" от държавната търговия с парникови емисии и повечето постъпления от 5% върху приходите на производителите на ток и двата преносни оператора, от свръхпечалбите на енергийните фирми. Възможно е да се наложи да се отпуснат средства и от държавния бюджет, но това е ще е само в краен случай и като последна възможност, обясни Николов.

Програмата за компенсации е доразработена по начин, който осигурява възможно най-широк социален ефект от прилагането ѝ, запазване на конкурентоспособността на икономиката и възможности за бъдещ растеж, заяви енергийният министър.

Бизнесът получи 110 лв./МВтч от сметките за октомври и ноември и работодателските организации настояваха компенсацията заради скъпия ток да продължи и да стане над 200 лв. Правителството обаче се е спряло на схема, при която не се предоставят средства на калпак.

Три схеми за подпомагане

Така помощта за бизнеса за декември ще е изчислена като 75% от разликата между приетата като базова цена на тока през юли 2021 г. от 185.59 лв/МВтч и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на енергийната борса за съответния месец, но не повече от 30% от юлската цена.

Всички консуматори, които в момента са на свободен пазар с дългосрочни договори под тази стойност, няма да получат компенсация. "Тоест, всеки, който така или иначе е предприел съответните стъпки, за да гарантира конкурентоспособността си и достъпът до енергия на приемлива цена няма да бъде компенсиран", обясни Николов.

По думите му има, както нормативни причини да се ограничи до 30 % от пазарната цена, така и такива, свързани с прогнозиране на държавния бюджет, както и очакваме съдействие от бизнеса относно начина на консумация, разумен преглед от тяхна страна на цените, възможност за използване на дългосрочни инструменти и т.н.

Този вид подпомагане на бизнеса е на обща стойност около 940 млн. лв. до края на март 2022 г.

Държавният "Електроенергиен системен оператор" и частните електроразпределителни предприятия на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" ще бъдат компенсирани с общо 350 млн. лв. заради това, че трябва да купуват от борсата необходимата им енергия за технологичните разходи по пренос и разпределение на скъпи цени, които са в пъти над признатите им в регулираната цена за бита разходи.

По изчисления на четирите мрежови оператора до края на година загубите им заради непокритите от цената разходи ще надхвърлят 250 млн. лв. до края на 2021 г. С останалите ще се покрият бъдещите им разходи и това ще позволи и в бъдещия период да не се оказва толкова голям натиск върху цените на мрежовите услуги, за които енергийният регулатор предвиждаше да се повишат средно с 43 на сто от януари 2022 г., но всички процедури по определяне на цени са спрени заради мораториума.

Междувременно ще се работи за законови промени относно мрежовите оператори, тъй като по думите на Николов е немислимо ЕСО и ЕРП-та да купуват електроенергията за технологичните си разходи на борсата. Затова "ще бъдат предприети инициативи, така че тези разходи да са съобразени с бъдещи решения на КЕВР и съответно да има дългосрочни договори". $Тези дългосрочни договори ще се случват успоредно и прозрачно, така че да няма каквато и да е възможност за спекулации от рода на това дали едно ЕРП или друго получава по-добра цена. И също така тези технологични разходи няма да бъдат под шапката на търговски дружества, за да не могат да бъдат реализирани спекулативни приходи", обясни енергийният министър.

Потребителите на природен газ на регулирания пазар ще бъдат компенсирани с общо 200 млн. лв. За тях ще се предложи схема с фиксирана стойност на мегаватчас за разходите за ресурси. Това ще доведе до смекчаване на натиска за потенциално повишаване на цената на потребителите на топлинна енергия по време на отоплителен сезон.

Обмисляме всички възможни мерки за устойчивост на енергийната система и за балансирането ѝ, заяви Николов. По думите му ще започне процедура по избор на членове на енергийния регулатор на мястото на тези с изтекъл мандат. Сред тях е и председателя Иван Иванов, който ръководи комисията от средата на 2015 г.

"Дори и когато има промяна в състава на КЕВР ще продължим да работим, надявам се прозрачно и отворено с тях и да коментираме текущата ситуация на пазара и вярваме, че тази комуникация ще бъде валидна дългосрочно напред", заяви Николов.

Вечно проблемното столично парно

Той изрази притесненията си от поскъпването на услугите на столичната общинска топлофикация, за които регулаторът бе изчислил повишение от близо 30 процента. Той разкритикува ниската ефективност на работата на дружеството, което от години не може да реализира проекти за увеличаване капацитета си на производство на електроенергията по високоефективен комбиниран начин и приходите от тази енергия за покрива отчасти газовите си разходи.

"Меко казано, странно е, че в столицата, където има най-много потребители, най-бюджетно стабилна община, дружеството продължава да е сред най-неефективните", заяви Николов, според когото трябват спешни мерки за оздравяване на топлофикацията, която е най-големият длъжник на "Булгаргаз". Той се спря и на действията на газовия доставчик при спирането на газа за ТЕЦ "Варна" и постави под съмнение доброто управление на вземанията от страта на "Булгаргаз".

Забавянето на газовата връзка

"Газовата връзка с Гърция се бави вече 12 години. Към момента възможността за пренос на газ по тази връзка е значително по-евтина от тази за пренос на газ от Русия. България разполага с договорени количества газ, но в момента те са значително по-малко от максимално договорените обеми. Това е притеснително. Ако тези количества се доставят, това ще даде възможност за намаляване на енергийния микс и цената на газа. Основен платец и длъжник на "Булгаргаз" е "Топлофикация - София". Втори в този списък е ТЕЦ - Варна, който дължи 36 млн. лева. Това също е доста притеснително. От БЕХ ни обясниха, че към момента текущо са спрени доставките на газ към ТЕЦ - Варна", разкри министър Николов.

"ТЕЦ "Марица Изток 2" дълги години беше използван за спонсориране на футболен клуб. Това е недопустимо. Не може дружество, което е в толкова тежко финансово състояние, да подпомага футболен клуб. Това не може да се случва под шапката на Министерството на енергетиката", заяви Александър Николов.

Още през юни служебният енергиен министър Андрей Живков, чийто заместник бе Николов, обяви, че въглищната централа трябва да спре финансирането на клуба си "Берое", чиято издръжка е 5-6 млн. лв. годишно, но явно все още нищо такова не е предприето.