В управленската си програма до 2018 г.

Кабинетът планира облекчения за бизнеса и нова данъчна политика

Обединяването на митниците и НАП се отлага, ще има още ограничения за офшорките

Кабинетът планира облекчения за бизнеса и нова данъчна политика

Регистрация на бизнес за три дни при минимални разходи и ангажимент за издаване на всички лицензи и разрешителни до месец, вдигане на прага за регистрация по ДДС на 200 хил. лв, освобождаване на микропредприятията от годишни финансови одити и въвеждане на финансов омбудсман за фалитите на фирмите. Това са част от икономическите мерки, набелязани от кабинета "Борисов" в управленската му програма до 2018 г., с която Mediapool разполага.

Сред финансовите мерки са вече дискутираното въвеждане на данък върху търговията с акции, нов модел на данъчна политика и обединяване на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници", което явно няма да стартира от началото на 2015 г., както бе планирано, а ще стане след по-задълбочен анализ.

В програмата е отбелязано, че текущо 70% от предприятията декларират обороти под 50 хил. лв при среден оборот на микропредприятията 150 хил. лв. Затова прагът за регистрация на фирма по ДДС ще се вдигне на 200 хил. лв. Мярката ще обхване допълнително 55 хил. предприятия и ще спести около 500 млн. лв. на бизнеса, посочва правителството.

Предвижда се също всички микропредприятия, които не са публични АД, да бъдат освободени от годишен финансов одит. От мярката ще се възползват около 24 хил. такива фирми, които ще икономисат 40 млн. лв. Фалиралите предприемачи не по тяхна вина пък ще имат възможност да изплатят задълженията си в рамките на три години.

Ще се направи и трети план за намаляване на административната тежест за бизнеса (2015-2017 г.), с който ще се опростят 40 задължения за информиране и бизнесът ще спести 100 млн. лв.

В управленската програма не е записано кога ще се въведе новият данък върху операциите на капиталовите пазари, както и каква ще е ставката му.

Ръст на приходите от акцизи с 4.4 млрд. лв.

Кабинетът планира още да направи анализ и да преструктурира данъчната политика, но не е посочено как и кога ще стане това. Двете приходни агенции - НАП и "Митниците", ще се обединят с цел подобряване на работата им. За тази мярка също няма посочен срок. По неофициална информация през 2015 г. ще се пише план за обединяването на двете институции и най-рано промяна може да има през 2016 г. До 2018 г. обаче правителството си е заложило задача да увеличи с 4.4 млрд. лв. или 9.4 на сто приходите от акцизи спрямо 2014 г.

Нови ограничения за офшорките

Друго намерение на управляващите е да ограничат допълнително участието на офшорните компании в българската икономика, за да се защити общественият интерес и да се предотврати използването на схеми за агресивно данъчно планиране и отклонение от данъци.

Кабинетът има намерение да започне процедура по присъединяване към Европейския банков надзор. Такова решение беше взето на среща при президента Плевнелиев преди месеци във връзка с казуса КТБ, но заявлението за това още не е подадено, а финансистът Стив Ханке препоръча на страната ни да не влиза в Европейския банков надзор. Ако процедурата бъде завършена, Европейската централна банка ще изпълнява надзорните функции на БНБ.

Ревизия на правомощията на БНБ

Предвижда се още въвеждане на директивата за преструктуриране на банки и инвестиционни посредници. Така ще се "ревизират правомощията на БНБ" и ще се създаде Орган за преструктуриране. Според директивата това може да е централната банка на съответната страна, но може и да е ресорно министерство или друг публичен орган. В програмата е посочено, че предстоят и кадрови промени в БНБ, без да се дават повече подробности.

Управляващите вече неколкократно поискаха оставките на ръководството на БНБ начело с управителя Иван Искров. Досега обаче настояването им остава без отговор. От друга страна, ръководството на централната банка не може да бъде сменено от парламента насила преди изтичането на мандата на управителния съвет т.е. до октомври 2015 г.

Преструктуриране и продажба на държавни фирми

В програмата на кабинета до 2018 г. е записано още, че ще бъде променен начинът за разпределение на средствата за общините. Държавните търговски дружества ще се управляват по-ефективно, като седем от тях ще бъдат преструктурирани, но не е посочено кои, а други осем ще бъдат продадени, без отново да е уточнено кои.

Кабинетът "Борисов" планира още да създаде инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и след успешното развитие на проектите държавата да оттегли участието си от тях. Не е посочено обаче с колко и как ще се финансира фондът.

Министерството на икономиката ще разработи и ще предоставя 20 електронни услуги, а Министерството на туризма ще има девет регионални звена, но не е посочено къде и какви ще са функциите им.

Правителството си е поставило и амбицията да завърши въвеждането на електронната идентификация на гражданите с дигитални карти, което ще подобри административното им обслужване. За централната държавна администрация пък е планирано разработването на 760 електронни услуги, а за местната – на 100 нови е-услуги, от които да се възползват всички 264 общини. Агенцията по заетостта ще работи за създаване на електронна трудова борса и система за електронни заявки на работни места и на търсещи работа.

Записано е и изграждане на Държавна агенция "Регистри“, без да са обяснени точно нейните функции.

Споделяне
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?