Кабинетът планира „зелени карти“ за етнически българи

Кабинетът планира „зелени карти“ за етнически българи
България няма да разхлаби режима за придобиване на гражданство от чуждестранни граждани с български произход, за които се планира издаване на „зелена карта“. Това съобщи в четвъртък външният министър Ивайло Калфин, след като правителството одобри доклад на ръководена от него работна група за държавната политика за българите по света.

Процедурите за издаване на български паспорт няма да се либерализират от съображения за националната сигурност, свързани и с политиката на ЕС. "Това, което имаме намерение да направим, е да въведем конкретни механизми, които да направят много по-прозрачен целия процес, по начин, по който да се избегне появата на самозвани посредници за издаване на такива документи", обясни външният министър.

Преди време западни медии алармираха за злоупотреби при издаването на български и румънски паспорти, уреждани от неясни посредници срещу заплащане на лица предимно от Македония и Молдова, чийто български или съответно румънски произход е твърде спорен. Целта на упражнението е новопридобитото гражданство да се използва за пътуване и работа в ЕС, който обаче алармира, че така приижда не само допълнителна работна ръка, но и престъпност.

Ивайло Калфин съобщи, че в момента се проучват възможностите за издаване на личен документ - „зелена карта", в който се признава българският произход на съответното лице, но той няма да има статута на български паспорт. Този документ ще дава привилегии, свързани с визовия режим, с правото за наемане на работа и правото за постоянно заселване в България, но този документ няма да има силата на паспорт, който да важи в ЕС.

Тази помощ е свързана и с преодоляване на демографската криза у нас, и с възможността етнически българи от чужбина по-лесно да се установяват и намират работа на нашия пазар на труда, коментира премиерът Сергей Станишев.

Издаването на българската „зелена карта“ предстои да бъде съгласувано с ЕС.

Правителството ще представи през февруари нова стратегия за политиката спрямо българите по света, която цели подобрена координация между институциите и засилена подкрепа от страна на държавата. Дейността ще се ръководи от Национален съвет за българите в чужбина, а съществуващата национална агенция ще е нейно звено. Ще се създаде подкомисия в Народното събрание, която да подреди нормативната уредба.

Българската държава си поставя за цел да акцентира върху образованието сред българските общности в различни страни, както и да повиши качеството на консулското обслужване.

Около 2 милиона са българите в чужбина, като в тази бройка не влизат страните от Балканите, според данни на правителството. Най-голяма е българската общност в Украйна – 350 000 души.

За последните 15 години броят на българските емигранти е достигнал 600-800 хиляди. През 2003 г. българските студенти зад граница са 23 хиляди, през 2004 г. вече са 54 хиляди. Българската студентска общност в Германия наброява 15 хиляди души и е втора по големина след китайската.

Около 17-19 хиляди от българите в чужбина, сред които и от старата емиграция, са се завърнали у нас през последните 18 години.

Необходима е концентрирана и добре координирана политика на институциите, работата на които е насочена към българите в чужбина и към запазване на българския дух в тях, заяви премиерът Сергей Станишев.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: