Кабинетът плаши фирми с прокуратурата, те отвръщат с блокада на пътища

Напрежението в пътния бранш достига връхната си точка заради неразплатени 1 милиард лева за извършени пътни ремонти.

Първи на протест в петък излязоха работниците от "Автомагистрали Черно море", които претендират за неизплатени от държавата 37 млн. лв. за ремонта на участък от магистрала "Тракия". В петък те блокираха за кратко четири възлови кръстовища в страната.

За следващата седмица се готви протест на всички компании в пътния бранш с блокада на основни пътища в 28-те области, ако ескалацията на напрежението продължи и не се намери решение за изплащането на поне 800 млн. лв. фактурирани и сертифицирани дейности от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). За това предупреждава Браншовата камара "Пътища" в официално писмо, изпратено до президента, премиера, министрите на регионалното развитие и на финансите, както и шефът на АПИ.

В отговор говорителят на служебното правителство Антон Кутев обяви в парламента пред журналисти, че ще изпратят в прокуратурата "всички възможни сигнали" за реализираните за 1.5 млрд.лв. договори за ремонт и поддръжка на пътища до понеделник.

Антон Кутев каза,, че пари за ремонт на пътища не могат и не трябва да бъдат осигурявани през актуализацията на бюджета. Във внесения от финансовия министър Асен Василев проект са предвидени до 100 млн. лв. за пътни ремонти, докато арх. Комитова беше поискала 1.5 милиарда лева. Парламентът обаче засега не дава индикации да бърза с актуализирането на държавния бюджет въпреки призива на служебния премиер Стефан Янев.

Спорът за договорите над бюджета

Спорът между пътните фирми и правителството е за възложена работа за 1.5 милиарда лева над бюджета на АПИ за тази година, който е в размер на 382 млн. лв.

Тези дейности са възлагани допълнително на пътноподдържащите фирми в 28-те области без да са провеждани обществени поръчки и без да са били предвидени средства за това в държавния бюджет.

Една част от извършените от фирмите дейности е основен ремонт на пътища, който преди третия кабинет на ГЕРБ се възлагаше с обществени поръчки. Това обаче се промени и АПИ премина на директно възлагане на пътните компании, което доведе до оскъпяване на ремонтите и проточване на работата във времето. В редица случаи фирмите пък превъзлагаха допълнителната работа на подизпълнители.

Така въпреки че бюджета на АПИ в началото на годината е около 350 млн. лв. - 400 млн. лв., в края на годината той нарастваше до около 1 - 1.5 млрд. лв. Допълнителните плащания се осигуряваха чрез постановления на Министерския съвет (ПМС) през годината.

Срещу този непрозрачен модел се обяви служебното правителство, но нямаше последователност в действията му.

Финансовият министър Асен Василев обяви, че допълнително възложените ремонтни дейности, които не са започнали, няма да бъдат извършвани, за да се свие дупката в бюджета. Допълнителен аргумент е, че част от тези фирми са получили огромни аванси, за някои достигащи до 100 млн. лв. за строителството на магистрала "Хемус". То обаче не се случва, тъй като за някои участъци все още дори не са готови проектите.

Шефът на АПИ Апостол Минчев издаде заповед за спиране на ремонтите, но беше уволнен за това от регионалния министър Виолета Комитова. Тя нареди те да продължат, но сега се оказва, че на фирмите няма да им се плати.

Именно тази непоследователна политика на служебния кабинет предизвика гнева на компаниите.

Браншът: АПИ ни дължи 800 млн. лв.

Така от браншова камара "Пътища" входират писмо в канцеларията на президента и премиера във фаталния петък 13 август.

В него те посочват, че към момент, АПИ дължи около 800 млн. лв. по фактурирани и сертифицирани дейности на пътноподдържащите фирми и още около 200 млн. лв. за неприети дейности.

От направените срещи с ръководството на МРРБ, членовете на камарата не са получили никаква яснота по отношение на бъдещите действия за управление и поддържане на републиканската пътна мрежа и конкретни стъпки за решаване на поставените от бранша проблеми.

Компаниите посочват, че по договорите с АПИ имат задължение да поддържат пътищата, но в същото време вече трети месец няма никакво възлагане на рутинни дейности, като почистване на крайпътни канавки, косене на растителност, запълване на дупки. Това ще създаде предпоставки за катастрофи, материални щети и непосредствени опасности за живота и здравето на ползвателите на пътната мрежа, предупреждават от браншовата камара.

Освен това твърдят, че в момента трябва да бъдат осигурени необходимите количества техническа сол и други материали, за да бъде обезпечена дейността на зимното поддържане. Това обаче е силно застрашено, защото доставчиците изискват 100% авансово плащане, заради политическата несигурност. Пътните фирми нямат средства да купят тези материали, което поставя под риск зимното поддържане, твърдят от бранша.

Антон Кутев: Договорите са измама

Говорителят на правителството Антон Кутев коментира, че когато се подписват договори за над един милиард, които са необезпечени в бюджета, това, освен че противоречи на закона, представлява и "форма на измама".

"Когато обещаеш на някого един милиард лева, които очевидно не можеш да ги платиш, защото ги няма в бюджета, ти не си предвидил тези пари в бюджета, а си накарал хората да свършат работа за този един милиард, ти очевидно мамиш. Мамиш този, на който си обещал, мамиш работниците, които не могат да си получат заплатите, мамиш гражданите, на които си обещал пътища, които няма как да станат, защото нямаш парите", каза Кутев, цитиран от БТА.

"Това е измама. В Закона за бюджета изрично има текст, че нямаш право да подписваш договори, които не са финансово обезпечени. Ще подадем всички възможни сигнали", заяви Кутев.

Относно практиката за подписването на договори с прогнозна стойност, министър Комитова поясни, че такива са се подписвали през 2018 г. чрез обществени поръчки, но впоследствие е имало санкция от Агенцията за обществени поръчки, която по думите ѝ била, че не можеш да играеш на търг за обществена поръчка и да няма цена на договора.

"Затова от 2019 г. предишното ръководство на АПИ са подписвали договори за ремонт и поддръжка с точно определена стойност", посочи служебният министър на регионалното развитие.