Кабинетът предлага мораториум върху приватизацията

Мораториум върху продажбата на акции от държавни фирми, но с вратичка за приватизация на техни обособени части, която да става по предложение на Министерския съвет и след одобрение от парламента, предвижда първият законопроект на кабинета "Борисов 3", обсъден на първото му заседание в сряда.

Промените в закона за приватизация бяха обявени от министъра на икономиката Емил Караниколов, а часове по-късно бяха публикувани на сайта на ведомството му. Само до преди седмица Караниколов бе директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), чиято съдба при новото положение остава неясна.

Решението на кабинета е изненадващо, тъй като до момента ГЕРБ не са заявявали курс към спиране на приватизацията.

Допълненията се състоят от два параграфа. Единият предвижда забраната на продажба на акции от търговски дружества с държавно участие в капитала, както и техни дялове от дъщерни дружества или партньорства с над 50-процентно участие. Вторият параграф регламентира, че обособени части от държавни дружества, включени в забранителния за приватизация списък , могат да се продават само по предложение на Министерския съвет и след одобрение от Народното събрание. Предлага се и спирането на вече започналите приватизационни процедури.

Изчерпани възможности за раздържавяване

Мотивът за край на приватизацията е, че като се изключат 150-те дружества от забранителния списък, няма интересни за инвеститорите държавни активи. Това се доказвало от факта, че през последните няколко години Агенцията за приватизация върти едни и същи дружества безуспешно. Агенцията напоследък се издържа основно от продажба на държавни имоти, управлявани от областните администрации, или от обособени части на държавни дружества – най-често неизползвани офиси и терени.

Затова и икономическото ведомство планира да бъде направен анализ на държавните активи от забранителния списък с изключение на болниците. Целта е да се реши дали има обособени части, които все още могат да привлекат интереса на купувачите, за да бъдат предложени. Също така ще се прецени кои фирми ще продължат да се развиват като държавни, за да носят дивидент в бюджета.

От публикуваната стенограма на заседанието става ясно, че Борисов е възложил предварително законодателните промени. Той се обръща към Караниколов с думите: "Да запознаеш Министерския съвет и с другата задача – за мораториума, защото ще го пуснем на обществено обсъждане".

В отговор икономическият министър разяснява, че "големият процес на раздържавяване е приключил, поради което считаме и е коректно да внесем текст, който да забрани приватизацията на акции и дялове на държавни дружества, в това число и на техни дъщерни дружества".

По-късно Караниколов изтъкна пред репортери, че вече обособени части от имущества на държавни дружества ще бъдат продавани след решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Поправка "Дипломатически клуб"

Именно продажбата на обособени части на дружества, които са част от забранителния за приватизация списък, но самите имоти и терени не са изрично вписани в същия списък, предизвика един от последните скандали в приватизацията. Така Дипломатическият клуб в Бояна, обособена част от държавното дружество АДИС, бе продаден от приватизационната агенция на трима младежи от Стара Загора, занимаващи се с дизайн, с взет от тях заем, за да бъде след това препродаден на фирма, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Покрай предишен скандал с "Булгартабак" Бойко Борисов се закани миналата година да направи ревизия на всички приватизационни сделки, но това така и не се случи. За сметка на това доскорошният шеф на Агенцията за приватизация Емил Караниколов, в чийто мандати бяха врътнати няколко изгодни сделки, свързвани с Пеевски, не само се задържа на поста в няколко правителства, но сега бе повишен за министър.

"Спира се приватизация на акции и дялове на държавни дружества. Под приватизация се разбира и продажба на имоти, частна държавна собственост, които се предлагат от областните управители, продажбите се съгласуват с министъра на финансите, това и сега е така по закон, другото е приватизацията на обособени части", уточни Караниколов на брифинг в МС.

В момента Агенцията за приватизация има открити две процедури за продажба на обособени части – терени на държавното дружество "Български пощи" във Велико Търново и Панагюрище, както и една процедура за продажба на имот държавна собственост в село Миндя, който се управлява от областния управител на Велико Търново.

"Всички започнати процедури по приватизация на акции и дялове на държавните дружества ще бъдат спрени веднага", заяви икономическият министър.

"Към момента анализите на АПСК първо показват, че над 98% от дружествата, които не са били в забранителния списък към Закона за приватизация и следприватизационен контрол са раздържавени. Останалият пакет се предлага в последните 3-4 години, но без никакъв интерес. А дружествата, които са в забранителния списък, са стратегически за държавата ни", коментира Караниколов.

Вместо продажба развитие на държавните фирми

"Изчерпан е ресурсът на българската държава за приватизация. Идеята е оттук нататък дружествата, които са останали и съществуват над 20 години, да се развиват", каза още той и даде пример с военно-промишленият комплекс, за който се планираше приватизация, но в крайна сметка в последните години се развива много добре.

"Няма да продаваме, оттук нататък ще развиваме дружествата, включително и тези в Министерство на икономиката, а и в другите ведомства", заяви Караниколов.

Пред колегите си от правителството той е обяснил, че промените се налагат и заради тенденцията от последните години министрите, които са принципали на държавни фирми, да не съгласуват с Агенцията за приватизация продажби на акции и дялове на търговски дружества поради различни причини: добро или лошо финансово състояние.

Фокус върху предприятията от военнопромишления комплекс

Министърът на финансите Владислав Горанов също отчете пред журналисти, че приватизацията до голяма степен е изиграла своята роля, а важно сега е "прекратяване на всякакви спекулации, свързани с държавната собственост, както върху новата визия за управлението ѝ, в която ролята на парламента се увеличава". "Стратегията за развитие на държавните дружества от военнопромишления комплекс е свързана с увеличаване на тяхната роля както за отбранителните способности на Българската армия, така и като икономически субекти, които могат да реализират резултат за държавата", допълни той.

Вицепремиерът Томислав Дончев също определя предложението като важно и също Горанов акцентира върху военнопромишления комплекс: "Редно е да обърнем внимание на тези дружества, които имат функции, пряко свързани с националната сигурност".

"И предвид факта, че се коментират проекти за модернизация на въоръжените сили, едва ли някой в тази зала има нещо против, едва ли има съмнение, че трябва да бъдат положени всички усилия, когато се усвояват нови единици техника, да се направи максималното – или те да се доекипират, изграждат, или поне ремонтират в наличната инфраструктура от дружества. Те, така или иначе, са в забранителния списък, но ключов приоритет трябва да е развитие на капацитет в тази сфера. Не бива само да купуваме, да харчим пари, без да се усвоява капацитет в България и да се използват всички шансове за допълнително развитие на индустрията в отбранителната сфера – още един аргумент към това, което каза колегата", казва Дончев.

Караниколов коментира пред журналисти, че приветства всички действия, свързани с приемане на законодателството, което ще регламентира публично-частното партньорство, имайки предвид злополучния Закон за концесиите, на който бе наложено вето от президента Румен Радев. Съгласно спрения от държавния глава Закон за концесиите приватизационната агенция трябваше да поеме контрола и върху изпълнението на тези договори, но сега съдбата ѝ остава неясна.