Кабинетът прие плана за възстановяване, предстоят трудни разговори с ЕК за енергетиката

Служебният кабинет одобри в четвъртък националния план за възстановяване и устойчивост, който ще осигури 12.9 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от ЕК и ще активира инвестиции за 8.1 млрд. лв. Той съдържа 59 инвестиционни проекта и 46 реформи и ще бъде пратен за одобрение в Европейската комисия още в петък, но трудните разговори по темата "енергетика" и по-специално за срока и графика за затварянето на въглищните електроцентрали предстоят.

Планът, който претърпя четири редакции след проекта на правителството на ГЕРБ и финално одобрената версия още не е официално публикувана, бе забавен значително. Така България надали ще получи одобрение до края на годината, за да бъдат преведени авансовите плащания по плана.

Документът бе определен от вицепремиера Атанас Пеканов като програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на ХХІ век.

"Това е един навременен акт, който демонстрира изпълнението на поетия ангажимент като приоритет на служебния кабинет", каза той пред журналисти след заседанието на Министерския съвет. Планът е в интерес на българските граждани за решаване на редица социални и общополитически проблеми., каза той.

По думите му изготвянето на плана е било изключително усилие по координация на всички държавни структури. Благодари на всички министерства и агенции за това, че са работили с толкова кратки срокове и отбеляза, че е имало такива, които са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи. По време на обсъжданията Прокуратурата и представителите на Висшия съдебен съвет не са направили предложения по плана. Затова Министерството на правосъдието е предложило реформи, които да отговорят на критиките, които получаваме от години, каза Пеканов.

"Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред", посочи той.

Относно критиките за забавянето на плана, той каза, че това се дължи както на избягваните досега теми, така и на усилието да се гарантира, че средствата ще бъдат използвани по най-добрия начин.

"Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства", заяви Пеканов.

Имаме 13 нови проекта спрямо априлската версия на Плана и много реформи особено в здравеопазването, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката, обяви той.

"Колегите от Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата на енергетика заложихме и една нова реформа за Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони", каза вицепремиерът.

Работата по плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Еврокомисията, особено в трудната тема енергетика. В петък на посещение в София е зам.-председателят на ЕК за климатичните промени Франс Тимерманс, който ще участва заедно с премиера Стефан Янев и ключови министри в конференция, посветена на зеления преход, и се очаква още същия ден да има разговори за българския план.

Време е да излезем от парадигмата за усвояване и да влезем в нова визия – на подобряване на резултатите, каза още Пеканов.

"Това минава през признанието, че в много отношения не се справяме достатъчно добре – имаме една от най-енергоемките икономики в Европа, плах иноватор сме в икономическо отношение, здравната и образователните системи имат нужда от реформи, търпим критики по отношение на правосъдието. Но ако днес отговорно кажем – така е, но може и да е друго, ще можем да тръгнем напред" заяви той.

"С тази надежда, че важните заложени цели пред страната ни в рамките на Плана ще бъдат изпълнени и преизпълнени от следващи редовни и служебни правителства, гледам напред и ще изпратя Плана към Брюксел утре. Всички тези приоритети, реформи и инвестиции – не ги приемайте като желанията или вижданията на един технократ. Такава е политическата реалност, че ние имаме нужда от тях, за да осигурим на гражданите и страната ни просперитет и развитие", каза Пеканов.

В представянето на планираните инвестиции за възстановяване обаче са посочени само няколко проекта, като в презентацията липса намерението за изграждане на заместваща газова мощност в комплекса "Марица Изток", както и обявеното преди дни от премиера Стефан Янев пред бизнеса увеличаване на финансирането за изграждане на 2.5 гигавата ВЕИ. Присъстват 878 млн. лв. за 1.7 ГВ ВЕИ със системи за съхранение на енергията; 1.8 млрд. лв. за саниране на сгради; 527 млн. за мобилна цифрова свързаност; 480 млн. лв. за лаборатории и СТЕМ центрове; 140 млн. лв. за слънчеви покриви на домакинствата; 107 млн. лв. за центрове за лечение на инсулти и 86 млн. лв. за закупуване на медицински хеликоптери.