Кабинетът рязко засилва секретността в държавата

Служебната тайна вече ще се пази от 2 до 6 години вместо сегашните 6 месеца

Кабинетът рязко засилва секретността в държавата

Кабинетът "Борисов 3" възнамерява рязко да засили секретността в държавата. Сроковете за защита на служебната тайна се вдигат от сегашните 6 месеца на две години, с възможност за удължаване до шест години. Въвежда се и опция сроковете за защита на държавната и служебната тайна да се увеличават два пъти, а не само веднъж, както е сега.

Това предвиждат промени в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), публикувани за обществено обсъждане в портала Strategy.bg. От документите не става ясно кой е автор на промените, но косвено може да се съди, че това са ДАНС и Държавната комисия по сигурността на информацията – едни от най-безотчетните институции в държавата.

По закон класифицирана е информацията, която представлява държавна или служебна тайна, а също и чуждестранната класифицирана информация. Видовете държавна тайна са изброени в закона и се отнасят основно до военни, външнополитически и икономически данни. Сроковете на защита на този вид сведения сега са съответно 5 години за документите, маркирани с гриф "Поверително", 15 години – за "Секретно" и 30 години - за "Строго секретно". Сега защитата на конкретния документ може да се удължава само веднъж, при това със срок не по-голям от първоначално определения. Това значи, че към момента дори най-секретните държавни документи, създадени у нас, могат да са защитени за максимум 60 години.

Според поправките на кабинета обаче се въвежда възможност за две последователни удължавания на сроковете, което значи, че защитата вече ще се удължава чувствително и за най-тайните документи ще достигне 90 години.

Още по-проблемно е удължаването на защитата на служебната тайна. Това е "информацията, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес". По принцип конкретните категории служебна тайна се определят със заповед на министрите, като в много ведомства има пропуски в това отношение. Сега служебната тайна е защитена 6 месеца с възможност за удължаване до 1 година. С новите разпоредби обаче удължаването ще може да достигне 6 години.

Както Mediapool писа преди време, у нас има сериозен проблем с декласифицирането на информацията, която би трябвало да е обществено достъпна след свалянето на грифа за сигурност. На практика спазването на сроковете за свалянето на грифовете е безконтролно, което позволява на институциите безнаказано да крият информация от обществото с години.

Така например беше потулен случаят с т. нар. "Доклад за Кербала" след жестоката атака на българската база в Ирак на Коледа 2003 г., при която загинаха петима български военнослужещи, а десетки бяха ранени. Докладът за разследване на трагедията беше изготвен през 2004 г. Според сигнатурата му той е бил класифициран като служебна тайна и според тогавашните срокове за защита е трябвало да бъде разсекретен през 2006 г. Грифът обаче бе свален едва през 2014 г., и то по политически причини. Оказа се, че документът, който разкри вина, но не и виновни в ръководството на армията за слабата подготовка на операцията, бе крит незаконно 8 години и бе разсекретен в момент, когато всички отговорни фактори вече не бяха на постовете си. В интервю за Mediapool преди време бившият председател на ДКСИ Цвета Маркова коментира, че действително докладът е бил "гузно крит" дълги години, което е попречило да бъдат наказани виновниците за трагедията и е блокирало експертния анализ на причините за нея.

С промените, които сега кабинетът възнамерява да направи, отчетността ще се осуети за още по-дълги периоди от време.

"Практиката показва, че краткият, шестмесечен, жизнен цикъл на служебната тайна се оказва недостатъчен за опазване на данните и сведенията, които държавните органи и органите на местното самоуправление целят да защитят с този вид класифицирана информация, което обуславя изменение в тази насока. По този начин ще се избегне т.нар. надкласифициране, което се явява административно нарушение по смисъла на ЗЗКИ и ще се постигне коректно класифициране на създаваната информация с това ниво", пише в мотивите на правителството.

Освен че иска да засекрети дейността си, кабинетът предлага още да се увеличи щатът на ДАНС, която занапред трябва да поеме и проверките за надеждност на служителите, работещи с класифицирана информация до ниво "Поверително". За целта бюджетът на институцията трябва да бъде увеличен с по 390 000 лв. на година от 2020 г.

Предлага се също служителите на ДКСИ от дирекция "Специална куриерска служба" да могат да ползват огнестрелно оръжие "при защита от нерегламентиран достъп или опит за такъв на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация". Предвижда се те да могат да ползват и други помощни средства като белезници, палки и стоп патрони.

Според друга промяна вицепрезидентът, също както и президентът, занапред ще получава достъп до класифицирана информация автоматично със заемането на поста, без да е необходимо да му се прави проучване за надеждност.

Предлага се и увеличаване с още една година на срока на валидност на разрешителните за достъп до класифицирана информация, независимо от нивото, тъй като сегашните срокове били кратки.

Въвежда се и възможността да могат да се определят заместници на служителите по сигурността на информацията във ведомствата.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: