Кабинетът с план за четири нови ядрени реактора

Идната седмица служебното правителство ще представи нова енергийна стратегия на България, която ще предвижда четири нови ядрени мощности.

Две от тях трябва да са на площадката на АЕЦ "Белене". Другите две ще са в съществуващата АЕЦ "Козлодуй", като едната ще е на лицензираната вече площадка за VII блок и парламентът ще задължи кабинета да е по технологията АР-1000 на американската компания "Уестингхаус" (Westinghouse). Това стана ясно на заседанието на парламентарната енергийна комисия в сряда, което продължи до късно вечерта.

На него бяха разгледани два проекта на решение на тема нови ядрени технологии, като бе прието това на ГЕРБ за нови VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй".

Предложението на основния им политически опонент "Продължаваме промяната" - правителството да проведе преговори за внедряване на малки модулни реактори или други технологии на компании, срещу които няма западни санкции, не мина.

Така кабинетът ще трябва да проведе разговори с американското правителство за подписване на ново споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергетика, независимо че вече има такова от 2019 г.

Енергийният министър Росен Христов пък трябва да предложи започването на преговори между дъщерното на ядрената централа дружество "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" и "Уестингхаус", за да се изготви анализ за цената на изграждането на АР-1000 у нас, цената на произвеждания ток и пътна карта за построяването, реши още парламентът.

Депутатът от "Продължаваме промяната " (ПП) Радослав Рибарски също предложи разговори за новите мощности в АЕЦ "Козлодуй" да се водят и с други компании, а не само с "Уестингхаус" и да се направят анализи на разходите и икономическа обосновка на различните предложения и тогава да се вземе решение, а не както ГЕРБ настояват такова да има до края на март 2023 г.

След като бившият депутат на ГЕРБ Валентин Николов, който бе и шеф на ядрената централа, каза, че екооценката на площадката за бъдещ VII блок изтича догодина, в пришпорването на решението се включи и народният представител на БСП и бивш министър на енергетиката Драгомир Стойнев, по чието време реално започна проектът за АР-1000 като VII блок на ядрената ни централа. Той също призова да се вземе по-бързо решението, защото съседна Турция строи ядрени мощности и битката е за регионалния пазар на електроенергия. Стойнев предложи да се стъпи на стария договор с "Уестингхаус" за VII блок с АР-1000, който бе замразен по времето на последното правителство на Бойко Борисов.

В крайна сметка бе прието кабинетът за вземе решение за VII блок по американска технология в следващите два месеца и половина, както и да започне действия за VІІІ блок.

Шефът на дружеството "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" Любен Маринов посочи, че обикновено реакторите вървят по двойки и че определената за VII блок площадка всъщност може да поеме две мощности, но трябват промени в досегашните ѝ разрешителни.

Росен Христов в рамките на дискусията посочи, че подготвената енергийна стратегия предвижда четири нови мощности, които да се изграждат и да са готови до извеждането от експлоатация на работещите в момента реактори.

Планът на служебното правителство е двете мощности да са на АЕЦ "Белене", но не посочи какви ще са технологиите. Площадката там е лицензирана за руски ВВЕР, които от години са изработени и се съхраняват там, но проектът е спрян, а заради войната на Русия в Украйна на практика нереализуем.

Ако ще се инсталират друг тип реактори, трябват нови процедури по одобрение и лизензиране, както и екооценки.

Намеренията на правителството на Гълъб Донев били да се водят разговори за новите ядрени мощности не само с "Уестингхаус", но и с френските "Фраматом" и "Е Де Еф", както и с чешката "Шкода". Чешката компания притежава някои лицензи на руската "Русотам" за ядрено оборудване за ВВЕР и вероятно се разчита на нея за евентуално използване на наличното за "Белене" оборудване. Енергийният министър обаче не даде подробности по намеренията за новите ядрени мощности и по-специално за тези на площадката за АЕЦ "Белене".

Решението на комисия ще бъде разгледано в пленарна зала в четвъртък и ако бъде одобрено, кабинетът ще трябва да се задейства по-него.

В същото време все по-вероятно изглежда да има нови избори през март заради невъзможността да се състави редовно правителство. Но и тогава не е ясно дали ще може да се сформира кабинет, който ще трябва или да променя или да изпълнява сега набелязаните цели в ядрената енергетика.