Кабинетът съкращава общински проекти в полза на областните управи и бизнеса

36 хиляди души от 156 общини бяха уволнени в първия работен ден на 2005 г. Те се трудеха по проекти на местната власт, финансирани от правителствената програма "От социални помощи към заетост". Хората останаха на улицата заради социалното министерство, което отхвърли близо 80 на сто от кметските проекти по тази програма. За сметка на това, проектите на областните управители, назначени от НДСВ, са одобрени почти изцяло, коментира Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението на общините.

На 30 декември 2004 г. кметовете, наред с поздравителните картички за новата година, получили и писма, че проектите им за следващата година не са одобрени или ще се финансират частично от републиканския бюджет. Това съобщи в първия работен ден на 2005 г. Красимир Мирев, председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и градоначалник на Търговище.

Така от предложените 46 хиляди работни места по продължаващи общински проекти за поддръжка и реконструкция на населените места, за археологически разкопки, както и за охрана на училища, забавачки и паметници на културата, са одобрени едва 10 хиляди бройки.

Христова набляга на квалификацията за безработните

През 2003 г. за програмата бяха отделени 217 млн. лева, през 2004 г. - 141 млн.лв., а за 2005 средствата са 127 млн.лв., което като средногодишно заети лица означава за 2003 г. - 80 хиляди, за 2004 г. - 94 хиляди и 2005 г. - 70 хиляди, съобщи зам.социалният министър Румен Симеонов.

още

В много градове като Русе, Плевен, Петрич, Шумен, Казанлък от стотици бройки безработни, одобрени по проектите от общинските, областните и регионалните съвети за развитие, нито едно не е допуснато от социалното министерство. Намалението в Разград е от 800 на 30 души. На Добрич, който е кандидатствал с проект за над 400 работни места, е препоръчано да го адаптира за ... 14 души.

Назрява социално напрежение

Заради орязването на програмата първият работен ден във Видинско започна с 2-часово блокиране на пътя към граничния пункт Връшка чука, в участъка пред град Кула. Местното кметство е предложило по програмата да бъдат наети 147 безработни, а са одобрени едва 19 работни места. От 14 бе блокиран и входът и изходът на ГКПП Брегово.

Видин, както и Враца, са сред най-засегнатите от безработицата общини, но са и най-орязани от ведомството на Христина Христова. Във Враца около стотина човека, които през 2004-та са работили по програмата, се събраха на мирен протест пред сградата на областната администрация. През тази година общината, в която равнището на безработица е над средното за страната, не е получила нито една бройка по програмата. В протестно писмо от кметството до премиера Симеон Сакскобургготски се казва, че в града се заражда социално напрежение, което трудно ще се овладее, тъй като няма отговор защо се ликвидира програмата. В Твърдица също се е разминало на косъм от граждански бунтове.

Докато кметовете се чудеха как да се оправят с останалите без работа хора, от социалното министерство заявиха на специално свикана по случая пресконференция, че във всички общини има одобрени проекти по програмата. Разликата е, че вече не кметовете, а областните управи и частните фирми ще са работодатели, обясни зам.-министърът на труда и социалната политика Румен Симеонов.

По неговите думи общо за финансиране по правителствената програма са подадени около 1900 проекта, от тях до момента са одобрени около 1400, които ще получат средства за осигуряване на работа на около 70 000 души.

Преназначават уволнените

"Вероятно, след като общините ги съкратят, повечето от хората ще се пренасочат от службите по заетостта, които координират назначенията по програмата, към проектите на областните управи и частните фирми", коментира Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ. "Така обаче се отнема на местната власт конституционното ѝ право да изпълнява местни проекти и да предлага публични услуги на населението", допълни тя. "Излиза, че държавата ще реализира кметски проекти. Тогава общините може би трябва да почнем да строим мостове", иронизира Чавдарова.

Според нея не е редно държавата да дава парите на данъкоплатците за финансиране и стимулиране на частния бизнес, въпреки че предприятията имат по-голям шанс да създадат трайна заетост, докато програмата "От социални помощи към заетост", която стартира в началото на 2003 г., е тригодишна и фактически сега приключва. Тези средства трябва да отиват за публични услуги, категорични са членовете на сдружението.

Дали в преразпределянето на средствата по програмата, които правителството пренасочи от общините към финансирането на земеделски проекти, стоят корпоративни интереси, ще си проличи по-късно. Така коментира Красимир Мирев предположението, че бизнесът си е разпределил бюджетните средства. Според него обаче малки са шансовете фирмите да наемат неквалифицирани трайно безработни, които са загубили трудовите си навици, и така социалното напрежение в страната през идните дни ще расте.

Според правителствения говорител Димитър Цонев обаче постигането на целта на програмата за възстановяване на трудовите навици на дълготрайно безработните не зависи от това дали работодателят е община, частна фирма или неправителствена организация. Цонев допълни, че при определянето на проектите по програмата общините кандидатстват в условията на конкуренция и не се ползват с привилегии.

От НСОРБ обаче контрират, че не са ясни критериите, на които трябва да отговарят областните управи и бизнеса и че състезанието е било при неравни условия.

Сдружението на общините, което още на 31 декември е поискало среща със социалния министър Христина Христова, ще изчака и вторник, за да стане ясно дали такава ще бъде насрочена и дали ведомството няма да промени позициите си. След това Управителният съвет на НСОРБ ще умува какво да предприеме.

Задава се прекрояване на общинските бюджети

Ако нещата останат така, всички общини ще трябва да прекрояват бюджетите си за 2005 г., каза Чавдарова. Това се налага, защото местните власти са предвидили съответните средства по програмата за финансиране на дейностите си, обясни тя. Не сме предполагали, че след като веднъж централно орязаха миналогодишната бройка за общините по програмата от 70 хил. работни места на 40 000, сега го правят отново, коментира изпълнителният директор на НСОРБ.

Може да приемем, че ни орязаха 12 дейности за финансиране, че намалиха до 20 на сто комуналните услуги, че въведоха нови критерии за одобряване на проектите, но поне бяхме информирани навреме. А сега при проекти, изготвени по указанията на социалното министерство, ни режат, недоумява Чавдарова. Според НСОРБ това не е толкова заради намалението на средствата по програмата, които за 2005 г. от 141 млн. лв. паднаха на 127 млн. лв., а поредният натиск върху общините.

Зам.-социалният министър Румен Симеонов обаче заяви, че парите за 2005 г. са по-малко, защото се изпълнява предварително заложената идея относителният дял на програмата в активните мерки на пазара на труда да намалява. Като други причини той очерта намалената безработица - от 18,08% през 2001 до 12,07% през 2004 г., и увеличаването на натиска върху пазара на труда от реалния сектор, който през миналата година е разкрил над 190 хиляди работни места.

Споделяне
Още от България