Кабинетът се отказа от участие на държавата в сделката за ЧЕЗ

Съпругът на Върбакова е бил оневинен за данъчни престъпления, името му и това на жена му в още четири досъдебни производства

Министърът на финансите Владислав Горанов (вляво) и главният прокурор Сотир Цацаров участват в заседанието на парламентарната комисия по сделката за ЧЕЗ. Сн. БГНЕС

Правителството вече е променило намерението си да участва в сделката за придобиване на българските активи на ЧЕЗ от компанията "Инерком", смята това за нецелесъобразно и вижда възможност действията му да бъдат разчетени като опит за експроприация на частни активи и опасност да бъде дадено на съд в чужда държава. Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов във вторник пред специалната парламентарна комисия, която разследва сделката на Гинка Върбакова.

Горанов на няколко пъти изрично посочи, че думите му за отказа на държавата да участва в сделката са съгласувани с премиера Бойко Борисов, който бе поканен да участва в заседанието. Той обаче прати финансовия министър с извинението, че не можел да коментира детайли по намерението на държавата да се включи в придобиването на българските активи на ЧЕЗ, тъй като това може да се отрази върху воденото от ЧЕЗ арбитражно дело срещу България, което е заради незащитени инвестиции.

Финансовият министър обясни, че обявеното в края на февруари от правителството намерение да вземе дял в електроразпределителната мрежа на Западна България било "опит да се намали напрежението", породено от избора на фирмата на Върбакова за купувач на активите на ЧЕЗ и призивите за намеса на държавата. Същият израз използва и вицепремиерът Томислав Дончев преди десетина дни.

Борисов припознал резервите на Горанов

"От тогава досега резервите ми се припознаха от министър-председателя и становището е, че влизането на държавата в сделката не е целесъобразно", каза Горанов, който от самото начало бе скептичен към подобна транзакция.

Дончев и Горанов участваха в срещата между премиера и Гинка Върбакова, след която тя обясни в присъствието на двамата министри, че правителството е поискало, а тя се е съгласила държавата да се включи в сделката И това при условие, че от ЧЕЗ изразят съгласието си, тъй като в предварителния договор тя е поела ангажимент да не продава дългосрочно придобиваните активи.

От думите на Горанов във вторник стана ясно, че срокът, през който акциите на дружествата на ЧЕЗ няма да могат да се прехвърлят, е пет години.

Смяната на курса за придобиване от правителството на дял в купуваните дружества или директно в "Инерком" улеснява и чехите. Представители на ЧЕЗ вече обясниха, че няма как да допуснат държавно участие в сделката заради водения арбитраж.

Според чешки медии договорът между "Инерком" и ЧЕЗ съдържа клауза, според която бъдещият собственик е длъжен да сътрудничи с информация и изслушвания в рамките на арбитражното дело. Така оттеглянето на държавното намерение за участие в активите на ЧЕЗ спестява неудобството и за двете страни в деликатната ситуация с делото, което по неофициална информация е за около 600 млн. евро.

Горанов каза пред депутатите, че към момента все още няма официален отговор от страна на ЧЕЗ или "Инерком" по заявеното устно намерение на правителството да се включи постфактум в транзакцията.

Държавно участие в сделката може да изглежда като опит за експроприация

"Консолидираната позиция на правителството е, че не смятаме, че това (участие в сделката – б. а.) е начинът за защита на интересите на българските потребители", каза финансовият министър. "Няма необходимост държавата да участва в тази сделка. Няма да се намесваме във взаимоотношения, които са извън юрисдикцията на българското законодателство", обяви още той.

"Трябва да сме внимателни с юридическата намеса и опит за влияние върху сделката. Това може да се тълкува като опит за експроприация на активи и забрана за разпореждане със собственост", допълни Горанов. "Ако парламентът реши, може да увеличи правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (за одобрение на придобиване на над 20 процента акции от лицензирани енергийни дружества – б.а.), но смяната на правилата в движение може да доведе до претенции срещу българската държава пред чужд съд и обвинения, че България не защитава инвеститорските интереси", посочи министърът.

"Въпреки обществения интерес, ние не смятаме, че това е методът за защита на интересите на българските граждани - т.е. включването на българската държава в една подобна сделка", добави той.

"Хвърчащ лист хартия" от миналото за финансирането

"Хвърчащ лист хартия, изработен в някакъв етап от процедурата на ЧЕЗ, който не е актуален много отдавна" - така финансовият министър определи внесения от Бойко Борисов в секретния отдел на деловодството на Народното събрание документ, според който Върбакова ще бъде финансирана от офшорки, руски банки, както и българските "Уникредит Булбанк", "Първа инвестиционна банка" и държавната Българска банка за развитие. "Не гледам сериозно на този лист хартия", обяви Горанов.

Новината, че държавата се отказва да влиза в активите на ЧЕЗ, бе определена от представителя на ДПС Рамадан Аталай като "положително послание, че няма да има намеса в изцяло частна сделка".

Горанов бе помолен да коментира факта, че 67 на сто от електроразпределителната мрежа на Западна България бе продадена за 270 млн. евро на ЧЕЗ през 2004 г., а за остатъчния пакет държавата получи долеч по-ниска цена през борсата. Таско Ерменков от БСП попита още как ЧЕЗ сега получава според неофициални информации 320-340 млн. евро също за 67 на сто от активите. Сумата обаче включва и два фотоволтаични парка, ИКТ.фирма и търговец на ток, така че прякото сравнение на стойностите на двете сделки не е коректно.

Финансовият министър обясни, че сегашната цена е "такава, каквато е предложена и е постигната". Той коментира още, че липсата на блокираща квота в 33-те процента държавни акции е намалила цената на този дял. По думите му този процент е намалил с 20 на сто стойността на държавните пакети. Правителството обаче се решило на продажбата, тъй като тя била заложена в стратегията за приватизация, а и имало нужда от свежи пари в условията на световната финансова криза.

ЧЕЗ да докаже, че е предлагала обратно изкупуване на акциите

"Не ми е известно да са водени официални разговори от страна на ЧЕЗ с българското правителство за обратно изкупуване на акциите на компанията. ЧЕЗ като твърди, че е било отправено такова предложение, нека да го докаже с официални документи, но считам, че по-скоро това тяхно изявление е за укрепване на позициите им в създалата се ситуация", коментира още Горанов.

На заседанието присъства и главният прокурор Сотир Цацаров, който трябваше да отговаря на поставени му въпроси дали в държавното обвинение има данни за преписки и досъдебни производства срещу Гинка Върбакова, съпруга ѝ Славчо и фирмата "Инерком".

Цацаров обясни, че такава информация му е била поискана от ДАНС и от президента и била изготвена още на 1 март 2018 г. въз основа на търсене в унифицираната електронна система на прокуратурата по имената на двамата и на фирмата. Установено било, че "Инерком" не присъства в нито една преписка на държавното обвинение, но името на Славчо Върбаков изникнало в четири досъдебни производство, а на съпругата му Гинка – в едно.

Върбаков бил обвинен като част от ОПГ

Върбаков дори е бил обвиняем заедно с още седем лица, формиращи организирана престъпна група за данъчни престъпления, но през 2014 г. обвиненията срещу него били свалени, докато за останалите делото вече била внесено в специализираната прокуратура. Цацаров не можа да каже на какви основания Върбаков е бил оневинен и посочи: "Задавате ми въпроса защо не е виновен някой, спрямо който наказателното производство е прекратено“.

Останалите четири досъдебни производства, в които изникват имената на Славчо и Гинка Върбакова, продължават и са свързани с безстопанственост, данъчни престъпление и измами, извършвани от мениджмънта на фирмата "Хипо Алпе Адриа Лизинг" по предоставени финансови лизинги. В едната преписка Върбаков присъства като управител на фирмата "Макс инвест", на която "Хипо Алпе Адрия Лизинг" била дала правомощия да предоставя финансови лизинги и тя злоупотребила с доверието. В друго производство, в което фигурира Върбаков, лизингодателят бил ощетен с 807 хил. лв., а в третото били сключени неизгодни договори за над 11 млн. лв.

Собственичката на "Инерком" с ферари на лизинг

Името на Гинка Върбакова пък изниква в схемите на мениджмънта на "Хипо Алпе Адриа Лизинг" покрай предоставен ѝ автомобил Ферари.

Председателят на анкетната комисия Жельо Бойчев от БСП поиска писмено да бъдат предоставени тези данни, както и прокуратурата да даде информация за воденото от нея досъбедно производство срещу самата ЧЕЗ през 2013 г.

Крум Зарков, също от БСП, пък попита главния прокурор дали има информация за Николай Молчан, чието име се появи като участник в преговорите между ЧЕЗ и "Инерком" и който е бил обвинен за убийство в България, но после оневинен. Цацаров каза, че сега чува неговото име, макар в последната седмица да имаше редица публикации, посветени на Молчан.

След искане на Бойчев, Цацаров обеща, ако в прокуратурата бъде отправено официално питане по надлежния ред, да се извърши проверка и за разследвания срещу свързани с Върбакови лица и фирми.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов даде обяснения на комисията за водените от регулатора процедури за отнемане на лицензите на ЧЕЗ. Те са общо три, две от тях са прекратени, а третата трябва да бъде спряна да края на 2018 г. Иванов обясни близо четиригодишното забавяне с големия обем документация, която е трябвало да бъде преведена по третия случай. Тогава процедурата е била и срещу трите енергийни компании заради това, че са си прихванали дължими от НЕК пари от своите плащания към държавната компания. Първо бил разгледан случаят на ЕВН и процедурата е спряна в средата на 2017 г., после бил редът на "Енерго-Про", където нещата са приключили в края на 2017 г., и сега е редът на ЧЕЗ, обясни Иванов.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?