Кабинетът ще чисти лошия имидж на думата "концесия"

Ще се разчита на публично-частното партньорство за нови пътища

Кабинетът ще чисти лошия имидж на думата "концесия"

Правителството ще чисти лошия имидж на думата "концесия" в опит за привличане на частни инвеститори в изграждането на пътища у нас. За реализиране на всички важни пътни коридори са нужни 12 млрд. лв., като недостигът се оценява на около 5 млрд. лв. Това стана ясно по време на форум, организиран от Камарата на строителите у нас.

За важните инфраструктурни проекти ще се разчита не само на европейските средства и бюджета, но и на публично-частното партньорство, заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

"Опитваме се да изчистим лошия имидж на думата концесия. Европейското финансиране за много от секторите е все по-малко, така че единственият шанс е публично-частното партньорство - да не се гледа на него като на нещо корупционно, а като на нещо нормално", каза Павлова.

За да влезе страната ни в крак с последните европейска мода, плановете са през 2016 г. да се приеме нова нормативна уредба за концесиите, стана ясно от думите на министър Павлова.

През следващия програмен период основният акцент ще бъде привличането на частни капитали, каза и председателят на Управителния съвет на пътната агенция Лазар Лазаров.

ЕС: Грантовете намаляват за сметка на финансовите инструменти

Европейският съюз прави промени в законодателството, свързани с публично-частното партньорство и концесиите като начин за взаимодействие с частния сектор.

Финансовият инженеринг и привличането на частните инвестиции става все по-важно, докато безвъзмездната помощ през годините най-вероятно ще намалява. Такива са реалностите и България трябва да се съобрази с тях, стана ясно от изказването на председателят на Комисията по регионална политика в Европейския парламент Искра Михайлова.

"Кохезионната политика за периода 2007 – 2013 включи 349 млрд. евро, а за 2014 – 2020 над 360 млрд. евро. Дали ще имаме такава сума след 2020 г., дали ще бъде разпределяна като грантове или като финансови инструменти, дали ще бъде разпределена между различни категории членки или свързана с плана "Юнкер" за привличане на частен капитал – това предстои да разглеждаме в Комисията по регионална политика", каза Михайлова.

"Сигурно е много хубаво да получаваме само грантове, но не е приемливо за всички страни членки", отбеляза Михайлова.

През този програмен период България ще получи над 15 млрд. евро по линия на регионалната политика и земеделския фонд като помощ от ЕС. По линия на кохезионната политика Холандия получава около 1 млрд. евро, но срещу тази сума те мобилизират 8 млрд. евро.

"Това е моделът, по който върви една група от страни членки. Ние не можем да го заобиколим. Ако не мобилизираме частния капитал и ако разчитаме само на грантове, губим ролята си на пълноправен член на ЕС", каза Искра Михайлова.

Приоритетни пътни проекти

Европейските средства за големите пътни проекти през този програмен период са наполовина по-малко спрямо изминалия, отбеляза министър Павлова. Стараната ни може да разчита на 1.2 млрд. лв. по програма "Транспорт" 2014-2020 г., които ще стигнат само за довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле.

Още 380 млн. лв. ще дойдат от оперативна програма "Региони в растеж" за основен ремонт на 665 км второкласни и третокласни пътища.

Фокусът след това ще бъде насочен към доизграждането на магистрала "Хемус", както и строителството на участъците София – Калотина, София – Видин, Русе – Велико Търново и тунелът под връх Шипка, посочи Павлова.

Приоритетът за нас е да се завърши магистралният пръстен на страната, след което да поставим фокус върху вертикалните връзки, каза регионалният министър.

Още 380 млн. лв. от оперативна програма "Региони в растеж" ще отидат за основен ремонт на 665 км второкласни и третокласни пътища.

В опит за осигуряване на повече средства за пътища в момента се разработва новият модел за пътните такси. Плановете на кабинета са още от 2017 г. тежкотоварните автомобили за плащат за изминало разстояние, чрез въвеждането на т.нар. тол система.

Още от следващата година пък се очаква повишение на цените на винетките.

Целта е осигуряване на повече приходи, които да бъдат инвестирани в развитието на пътищата, посочи министър Павлова.

За железопътните магистрали – 1.3 млрд. лв.

За развитие на железопътните магистрали са заделени около 1.3 млрд. лв. (673 млн. евро) от новата оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски.

От тях 625 млн. лв. (320 млн. евро) ще използват за завършването на модернизацията на жп линията Пловдив - Бургас, чието изграждане започна през изминалия програмен период, но не беше довършено.

Останалите средства ще отидат за отсечката Елин Пелин-Септември.

Екипите, които управляват оперативната програма ще се справят с предизвикателствата, които има до 2020 г. и всички проекти ще бъдат реализирани качествено и в срок, обеща Московски.

Той посочи, че три големи жп проекта, които се изпълняват със средства по старата оперативна програма, ще бъдат довършени през първата половина на 2016 г. с пари от бюджета. Това не би трябвало да нанесе огромна финансова щета на страната ни, смята министър Московски.

По новия финансов инструмент на ЕС "Свързана Европа" страната ни има резервирани около 800 млн. лв. (400 млн. евро). Те ще се използват за изграждането на жп направленията Драгоман - София и София – Радомир, каза министър Московски. Проблемът е, че държавата все още не е осигурила съфинансирането по тези проекти, допълни той.

Строежът на третия метро лъч тръгва до края на годината

До края на тази годината ще започне строителството на третия лъч на метрото, съобщи изпълнителният директор на "Метрополитен" Стоян Братоев.

Изпълнителите на отсечката на подземната железница от театъра "Зад Канала" до пазара в Красно село вече са избрани. Договорите с тях все още не са сключени, защото се изчаква обжалването на процедурата.

В момента метрото отново спасява парите по оперативна програма "Транспорт" за изминалия програмен период. Ускорено се строи отсечката до кв."Хладилника" като целта е до края на годината да останат за приключване само довършителните работи по станциите.

Така за програмния период 2007 – 2013 г. заради провала на редица проекти бяха построени 21 км подземна железница с 21 станции, при планирани двойно по-малко.

Общо в метрото са инвестирани 642 млн. евро през последните години, което е средно 35 млн. евро/км, отчете Братоев.

В момента соченият за пример от ЕК проект се ползва между 330 хил. души дневно в София. Влакчетата се движат със скорост от около 38 км/ч.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес