Кабинетът ще изхарчи 800 млн.лв. от резерва за пътища и проекти на Дикме

Правителството не удържа на натиска на Ахмед Доган и започва да харчи фискалния резерв за строеж на автомагистрали и проекти на земеделското министерство. През 2004 г. от резерва ще бъдат извадени близо 800 млн.лв., които обаче няма да се отчетат като държавен разход. Това стана ясно по време на обсъждането на бюджета за догодина на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика.

"Новината" дойде след въпрос на депутата от ОДС Муравей Радев, който поиска от екипа на Велчев разяснения на сумата от 775.379 млн. лв., която е записана "под черта", сред парите, предвидени за финансиране на бюджетния дефицит.

От отговора на заместник министъра на финансите Любомир Дацов стана ясно, че това са средства от фискалния резерв, които правителството възнамерява да извади и да инвестира в няколко направления.

До 500 млн.лв. от тази сума ще бъдат използвани за изграждане на автомагистрали. 100 млн.лв. ще отидат за фонд "Земеделие", 43.9 млн. - за създаване на Национална горска компания и 20 млн.лв. - за предприятие Околна среда.

Доган тръгна от 200 млн.лв. и получи 700 млн.

С обявените днес 500 млн.лв. за инвестиции в пътната инфраструктура, средствата, които кабинетът ще отдели за тази цел през 2004 г., стават общо 700 млн. Преди две седмици финансовият министър вече обеща други 200 млн. лв. от тазгодишното преизпълнение на бюджета да се прехвърлят за строеж на автомагистрали догодина.

Родител на идеята с пари от резерва да се строят пътища е лидерът на ДПС Ахмед Доган. За първи път той я лансира в края на лятото, тръгвайки от сумата 5 - 10% от резерва, оценявана на 200-400 млн.лв. Преди месец и половина лидерът на ДПС вдигна изведнъж мизата, искайки чрез медиите вече 1 млрд.лв. за строеж на автомагистрали. Използването на резерва за инфраструктурни проекти бе определено вчера от Доган и като "спасителна сламка" за управляващото мнозинство, за да пречупи негативизма на избирателите, проявил се на местните избори.

До този момент финансовият министър Милен Велчев обаче се правеше, че твърдо отстоява идеята да не се харчат безразборно пари от резерва, предназначен за покриване на плащанията на България по външния ѝ дълг. След няколко изявления на Велчев и заместника му Катев срещу идеята на Доган, финансовият министър дори използва предходното посещение на мисията на МВФ през септември т.г. като съюзник в аргументацията си. Велчев, Катев, МВФ и множество анализатори говореха, че основната цел на фискалния резерв е да намали външната задлъжнялост на България чрез обратно изкупуване на дълг или други операции, което ще се отрази благоприятно на цялостната бизнес среда в страната, а не само на отделни нейни сектори.

В крайна сметка стана ясно, че под натиска на ДПС Велчев и НДСВ са отстъпили и са развързали резерва за целево финансиране на държавни проекти.

Държавата ще влага пари за пътища, без да ги брои за разходи

Изкарвайки голяма сума от резерва за конкретни държавни проекти, в същото време правителството не я "таксува" като разход на държавата и не я отразява в бюджетния дефицит за 2004 г.

Зам.финансовият министър Любомир Дацов обясни, че близо 800-те милиона лева били записани под черта, защото бюджетът се финансирал чрез вътрешни и външни заеми, операции с ДЦК, продажба (приватизация) на активи и придобиване и реализиране на активи. В случая средствата за пътища, два земеделски и един еко проекти били именно пари за реализация на активи, които в бъдещ период щели да донесат доход.

Дацов обясни невключването им в държавните разходи с европейската практика. По думите му, такива били изискванията за подобни разходи в европейските директиви. Депутатът от Коалиция за България Георги Пирински обаче оспори тази теза. Според него, по този начин правителството крие големия дефицит, съществуващ в бюджета за догодина, който иначе е записан като 0.7% от БВП или 136.989 млн.лв.

Факт е, че записаното в проектобюджет 2004 противоречи и на логиката на Международния валутен фонд. Ръководителят на мисията Джералд Шиф и постоянният представител на МВФ в София Джеймс Роаф многократно са обяснявали, че разходите от фискалния резерв трябва да са част от бюджета и те не се различават по природата си от които и да е други държавни разходи, затова трябва да се отразят при образуването на дефицита. Логиката е, че всеки разход на бюджета води до увеличение на паричната маса и оказва инфлационен натиск, ако срещу него не стои реален приход.

Именно това е причината Джералд Шиф нееднократно да заявява, че правителството може да си позволи всякакви разходи, но ако има достатъчно приходи и се вмества в един нисък бюджетен дефицит. А само 500-те млн. лв. за пътища, които кабинетът ще извади от резерва, ще увеличи реалния дефицит от записаните 136.9 млн.лв. или 0.7% от БВП до 636 млн.лв. или 3.3% от БВП.