Кабинетът скоростно одобри 30-годишната енергийна стратегия

Само ден след публичното ѝ представяне, служебното правителство одобри енергийна стратегия на България до 2053 г. с обявени от кабинета прогнозни инвестиции от 46 млрд. евро за 30-те години. Всъщност към тях има още над 19 млрд. евро вложения в други нисковъглеродни проекти към лансираните четири нови ядрено мощности – две в Козлодуй е две – в Белене, електроцентала по река Дунав, подземна ПАВЕЦ, модернизация на електрическата мрежа и много частни слънчеви и вятърни централи.

Министърът на енергетиката е натоварен със задачата да представи енергийната стратегия в парламента, където се очаква та да бъде подкрепена от мнозинството, за да може правителството да я използва като коз в искането си към Брюксел за предоговаряне на ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии на въглищните електроцентрали и промяна на конкретни проекти с прехвърляне на пари за нови такива. Очакването на служебният енергиен министър Росен Христов са чиновниците в Еврокомисията да бъдат убедени, че този план постига целите на Зелената сделка за декарбонизацията на икономиката на страната ни и съюза.

"На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа. Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност", посочват от правителствената пресслужба.

Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ, допълва с ев съобщението.