Кабинетът спешно приема антитерористична стратегия

Само два дни след кървавите атентати в Париж, отнели живота на над 130 души, правителството демонстрира, че смята да приеме в спешен порядък антитерористична стратегия за следващите 5 години.

Това става ясно от публикуваната в Портала за обществени консултации "Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма (2015 - 2020 г.)". Става въпрос за актуализиран документ, който вече бе шитоко обсъждан през август тази година.

Както и в първия му вариант, така и в настоящия, авторите му посочват, че в момента България се намира в състояние на по-висока заплаха от тероризъм, отколкото преди атентата на летището в Сарафово през 2012 г., при който загинаха петима израелски туристи и български шофьор на автобус.

"Нападението срещу израелски граждани на летище Сарафово на 18 юли 2012 г., постави Република България във фокуса на вниманието на световната общественост, но и в полезрението на терористичните организации като възможна сцена за извършване на нападения. Вероятността за атаки от страна на широк спектър международни терористични организации и отделни терористи се окачествява като сравнително по-висока от тази преди атентата", пише в точка 32 на документа.

Като цели на стратегията са посочени превенцията на насилствената радикализация на отделни личности или групи в българското общество; противодействието на разпространителите на терористична и радикална пропаганда и лицата, набиращи членове на терористични организации; предотвратяването и пресичането на терористична дейност; ефективното наказателно преследване на терористи; минимизирането на последствията от терористична дейност, както и изграждането на доверие в гражданите и обществото.

Документът е разработен от междуведомствена работна група, създадена от силовия вицепремиер и вътрешен минситър Румяна Бъчварова. Проектът е със срок на действие до 2020 г. с междинен преглед и актуализиране през 2018 г. В него е посочено категорично, че "няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет". Не се посочват обаче източници на финансиране, с което да бъде осъществена стратегията и планът към нея.

Според авторите на проекта в момента най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България от радикализация и тероризъм възникват като следствие от активността на различни терористични групировки и формирования с потенциал в глобален план, между които "Ислямска държава", "Ал Кайда" и свързаните с тях аналогични структури.

"Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество, или чужди граждани, пребиваващи на територията на България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена", се предупреждава в документа.

Крайната бедност и изолацията увеличават уязвимостта от радикализъм

Авторите му отбелязват още, че "крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии".

"Значим рисков фактор за вътрешните аспекти на средата за сигурност е достъпността, най-вече в интернет, на радикална пропаганда, под чието влияние отделни български граждани биха могли да поемат пътя на тероризма. Не на последно място е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения", пише още в стратегията.

Тя признава и опасността от проблеми в координацията между службите, когато става дума за противодействие на тероризма. В документа е отбелязано, че "терористичните и екстремистки формирования имат мрежова организационна структура, която ги прави много гъвкави и адаптивни". А в същото време "йерархичната структура на службите за сигурност и обществен ред затруднява понякога бързата и оперативна координация между отделните компетентни хоризонтални нива и може да създаде дефицит от възможности за противодействие".

В проектостратегията е направен опит да се посочат и конкретните международни рискове, които може да окажат влияние върху радикализацията у нас. Изредени са наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия.

Като друга причина се сочат вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи. На трето място е отбелязано обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

"Система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация"

Като възможност за ефективно противодействие правителствените експерти посочват вариант с "изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация, както чрез водеща роля на служителите в непосредствен контакт с рискови групи от населението, т.н. "служители на първа линия" (полицаи, учители, здравни и социални работници, които най-често работят с уязвими групи и общности), така и чрез информационни канали за подаване на сигнали от граждани и близки на застрашени от радикализация лица".

Предвижда се и "създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви".

Освен това правителството смята да противодейства на екстремистката пропаганда "чрез разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи".

За разлика от първото обсъждане през лятото, този път заедно със стратегията е пуснат и план. В него са посочени и основните задачи – изработването на ефикасна законова рамка, изграждане на система за мониторинг и координация, подобряване на организацията и дейността на специализираните структури на държавата, както и разширяване на административния капацитет на държавата.

За целта до 2017 г. правителството, съвместно със силовите министерства и агенции, трябва да разработи предложения за попълване на празнотите в съществуващото законодателство. Всяка година пък ще се прави хармонизацията на българското с европейското законодателство в сферата.

ДАНС ще отговаря за създаването на механизми за по-добра координация между различните институции по отношение на борбата с тероризма. През 2016 г. службата ще трябва да разработи и методика за идентифициране, наблюдение и оценка на проявленията и рисковете от радикализация, както и да изготви анализ на основните фактори за радикализацията. ДАНС ще трябва да изготви още и методика, с която да бъдат установявани сайтове, чрез които се осъществява екстремистка пропаганда.

По целта за подобряване на организацията и дейността на специализираните структури през 2016 г. МВР ще трябва да разработи концепция за изграждане на интегрирана национална система за видеонаблюдение, предвиждат още плановете на правителството. Министерството на туризма пък ще отговаря за създаването на единна електронна система за регистрация на гости в местата за настаняване у нас.

За подобряване на административния капацитет в борбата с тероризма МВР ще подобрява квалификацията на служителите по сигурността и полицаите. През 2017 г. ще бъде изграден и Национален център за обучение на служители, ангажирани с противодействието на тероризма и радикализацията.