Кабинетът залага 601 млн. лева за борба с рака

Националният план за борба с рака предвижда 601 млн. лева за различни мерки, насочени към профилактиката, диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. Това става ясно от приетия преди два дни от служебния кабинет документ. Националният антираков план, който е част от европейската стратегия за борба с рака, беше разработен при редовното правителство от екипа на министър Асена Сербезова и представен през лятото на миналата година, но тогава за заложените мерки в него не беше предвиден бюджет. Сега служебното правителство прие редактирана версия на плана, в която отделните цели и мерки са по-подробно разписани и остойностени. За реализирането на плана ще се разчита основно на европейко финансиране по програмa EU4Health +, национално съфинансиране и Плана за възстановяване и устойчивост.

За скринингови програми за 5 вида рак и скрининг на туморни маркери са заложени общо 141 млн. лева, като финансирането ще дойде от европейско и национално съфинансиране. Предвижда се веждане на съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата и рак на белия дроб.

Програмата за ранно откриване на рак на гърдата си поставя за цел да обхване 200 000 души и 50% от новите случаи да бъдат диагностицирани в ранните фази 1 и 2 до 2027 г. Според Национален раков регистър от 2017 г. ракът на гърдата е на първо място по честота при жените и представлява 26,8 % от всички онкологични заболявания при тях. 72,8% е пет-годишната релативна преживяемост от рак на гърдата в България. Тя е 11,1% - по-ниска от средната за Европа (83,9%). Планът залага 15 млн. лева за програма за ранно откриване на рак на гърдата.

Скрининговата програма за рак на маточната шийка трябва да обхване 250 000 души и отново половината случаи да бъдат откривани в ранните фази. Освен това държавата си поставя за цел ваксинационният обхват срещу HPV вирус, който причинява рак на маточната шийка, да се повиши от 3% сега на 47% през 2025 и 87% през 2027 г. Скринингът за рак на маточната шийка може да намали смъртността от това заболяване с около 90%. За програма за ранно откриване на рака на маточната шийка в плана са заложени 37.5 млн. лева.

Документът отчита, че програмите за превенция и скрининг могат да намалят смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 г. Сега България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените държави в ЕС, които не провеждат скринингови кампании за колоректален карцином. Планът предвижда 15 млн. за програма за ранно откриване на този вид рак.

По данни на Националния раков регистър от 2017 г. 5-годишната преживяемост при рак на простатата е 53.7%, което е с 30% по-малко от средната стойност за Европа, като целта е чрез ранно откриване на случаите тази тенденция да бъде обърната. В антираковия план са заложени 30 млн. лева за програма за ранно откриване на рака на простатата.

Ракът на белия дроб заема едно от водещите места по заболяемост и смъртност по света и у нас. СЗО препоръчва всички пушачи на възраст между 55 и 74 години, които приемат над 25 пакета цигари годишно, да се подлагат на ежегоден скрининг. Към момента в САЩ и Китай този скрининг е масово използван при целевата популация и се заплаща с публичен ресурс, докато в Европа той все още не е масово използван, като опит с него има в Италия, Белгия, Хърватия, Нидерландия и Великобритания. Все повече проучвания излизат с резултати, показващи ползи при удължаване на живота на пациентите и качеството им на живот, намаляване на смъртността, по-лесно и същевременно по-евтино лечение на пациентите. Към момента единственият подходящ за скрининг на рака на белия дроб метод е нискодозовата компютърна томография (НДКТ). Изследването се препоръчва при хора, които нямат оплаквания, но са с висок риск за развитие на карцином на белите дробове - хора над 50 год. с 30 пакетогодини тютюнопушене, пушещи в момента и такива, отказали се преди по-малко от 15 години. В антираковия план са заложени 7.5 млн. лева за програма за ранно откриване на рак на белия дроб.

За въвеждането на модерни методи за диагностика планът предвижда 102 млн. лева. Сред тях са Програма за осъвременяване на патохистологичната и молекулярна диагностика на стойност 25 млн. лева и Програма за осъвременяване на подхода в генетичните изследвания и консултиране за 24 млн. лева. По това перо е предвидено и създаването на аналитична система, която да помага на лекарите в работата при вземането на решения за лечение на редица заболявания, както и ускоряване процесите на диагностика и подобряване лечението на пациента на стойност 10 млн. лева.

Според изследванията около 60% от всички болни със солидни тумори имат нужда от първоначална психологическа помощ, около 30% - от продължителна подкрепа и проследяване във връзка с възможността за развитие на тежки психологични разстройства като депресивни реакции, затруднено приспособяване към средата, посттравматичен стрес, когнитивни нарушения, психо-сексуални проблеми и други. Затова се залагат и мерки за социална помощ, рехабилитационни грижи и палиативни грижи. Така например планът предвижда 30 млн. лева за Програма за психо-онкологично лечение; 45 млн. лева за Програма за рехабилитация и социална помощ, създаване на мрежа от навигатори за 23 млн. лева, Програми за интегрирана здравна грижа и подкрепа на пациентите за 18 млн. лева.

40 млн. лева са заложени за различни политики за насърчаване на здравословни навици и редовна физическа активност, намаляване употребата на алкохол и цигари, намаляване на риска от рак, причинен от различни инфекции и други рискови фактори, свързани с околната среда. Държавата например си поставя за цел да се намали процентът на редовните пушачи от 29% на 15% до 2027 г. За да бъдат постигнати тези цели ще се разчита на широкото информиране на обществото за ползите от здравословните навици, ваксинопрофилактиката и вредите от алкохола, цигарите, затлъстяването и др.

10 млн. лева са предвидени за разработване на актуален онкологичен регистър, интегриран като част от Националната стратегия за електронно здравеопазване.