Качеството на българското здравеопазване слезе до дъното в Европа

България, която традиционно заема последните места по качеството на здравеопазването в Европейския съюз (ЕС), тази година достигна дъното в годишната класация Health Consumer Index (Индекс на здравния потребител) на организацията Health Consumer Powerhouse. Това става ясно от проучването, което бе публикувано официално в понеделник. Тази година страната ни заема последното 33-то място в класацията с 448 от 1000 възможни точки. Предпоследна с 489 точки е Румъния.

Така България изпада с пет места надолу спрямо миналата година, когато заемаше 28-о място. Страната ни изостава дори от Албания, която тази година се нарежда на 30-о място и ни превъзхожда по показатели като защитата на пациентските права и директния достъп до специалист.

Индексът на здравния потребител е годишна класация, която анализира здравните системи в отделните страни чрез шест ключови зони - пациентски права и информация, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, резултати, обхват и достъп на осигурените до услуги и фармацевтични продукти.

Както и миналата година България търпи критики по отношение на лекарствената политика. Тогава като препоръка бе записано, че страната ни трябва да подобри лекарствената си политика, която спада към най-лошите в ЕС заедно с тези на Латвия и Литва, в противен случай слабите здравни резултати няма да бъдат подобрени.

Въпреки отправените препоръки и тази година получаваме лоши оценки по всички показатели, свързани с лекарствената политика – достъп до нови продукти, процент от цената, поемана от държавата, употреба на иновативни онколекарства.

Заради липсата на закон за правата на пациентите и изключването на пациентските организации от вземането на решения в здравеопазването, България получава отново слаба оценка и в тази категория.

Финансирането на лечението зад граница в рамките на ЕС също е оценено като незадоволително. Слаба оценка страната ни получава и за директния достъп до специалист, брой на бъбречните трансплантации, зъболекарска помощ, финансирана с публични средства.

Сред малкото показатели, оценени високо, са достъпът на пациента до личния му лекар, процентът на джипи-практиките, използващи компютър за съхранение на информация за пациентите, както и по отношение на съществуващия регистър на практикуващите лекари.

За втора поредна година начело на класацията е Холандия с 875 точки, следвана от Дания с 819 точки.