Качеството на работа не е сред водещите критерии за висок дипломатически ранг

Оценка за качеството на свършената работа не присъства или заема твърде несъществена част сред критериите за израстване на дипломатическите кадри в Министерството на външните работи (МВнР). Това стана ясно от думите на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин по време на петъчния парламентарен контрол.

Като отбеляза, че през последните 15 години в МВнР са вяли различни “ветрове” и “метли”, Калфин изтъкна, че в момента се налагат ясни и строги критерии, които ще бъдат описани и в закона за дипломатическата служба.

Завишените критерии  

Представяйки изискванията за кандидатстващите за дипломати, министърът каза, че за по-високите рангове изискванията са завишени и посочи като такива прослужените години, заеманите позиции, предишния опит в страната и в чужбина и на последно място – проявена инициативност.

Към момента не е известно каква е “тежестта” на всеки един от изложените критерии, но се очаква те да бъдат разписани в закона за дипломатическата служба, който се изготвя от екипа на министъра, съставен предимно от доказани кадри на БСП. През последните месеци в публичното пространство се ланисрат достойнствата най-вече на т.нар. дипломати от кариерата, голяма част от които са кадри на МВнР от времето на комунизма, работили у нас и зад граница в изпълнение на диктуваната от Москва външна политика на комунистическата държава. Въпреки че от 1989 г. са минали вече 16 години, теоретично шанс за най-високи рангове би трябвало да имат и постъпили в този период. дипломати, но така или иначе предшествениците им винаги ще бъдат по-напред според критериите прослужени години и натрупан опит.

В отговора си на депутатски въпрос министър Калфин призна, че в момента има доста хора, които досега са получили двата най-високи ранга -пълномощен министър и посланик (става въпрос за дипломатически рангове, а не за изпълнението на такива функции в чужбина).

Лансираната преди години идея парламентът да участва в избора на посланици няма как да се реализира, тъй като решение на Конституционния съд е постановило, че трябва да се спази разделението на властите.

Калфин отбеляза, че той лично можел да препоръча кандидатите да бъдат изслушвани от комисията по външна политика, но те не могат да бъдат задължени да се явят на подобно изслушване.

Базисните изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за най-нисшата дипломатическа длъжност (аташе),  са положен пред комисия писмен и устен изпит за външната политика на България и международните отношения, доказано владеене на най-малко два чужди езика, поне едногодишен стаж като държавен служител в дирекция на специализираната администрация в МВнР и изкаран курс на обучение в Дипломатическия институт към министерството.

Кандидатите за повишаване в следващ ранг (различни степени на секретар) трябва да отговарят на години прослужено време, длъжност в специализираната администрация, изпълнение на дипломатически функции зад граница и др., обясни външният министър.

Нито един външен човек не е пратен в чужбина  

Той се похвали, че в последно време нито един външен човек не е заминал направо на дипломатическа служба в чужбина, без преди това да е работил в България. Преди това е имало много случаи, в които хора без ден практика в България, са заминавали директно на дипломатическа работа в чужбина, след което се връщат и започват работа в МВнР. 

“При ротацията тази година няма нито един такъв случай”, каза Ивайло Калфин.

Калфин нямал ангажимент към никоя организация?

На конкретния въпрос на независимия депутат Минчо Христов, свързан със “списък” на представители на Атлантическия клуб в България, които бившият външен министър искал да “уреди” на дипломатическа работа, Калфин заяви: “Нямам списък на Атлантическия клуб, нито ангажимент, нито желание, нито намерение на която и да е неправителствена или правителствена организация да отговарям за реализация на кадрите”.

С изявлението си, че няма ангажимент към нито една организация, министърът влезе в противоречие с практиката от последната година на лансиране на кадрите на Българското дипломатическо дружество, създадено навремето от уволнени при първото правителство на СДС дипломати. Голяма част от тях се върнаха в министерството след като спечелиха съдебни дела, а най- изтъкнатите от тях станаха секретари и съветници на президента Георги Първанов. Впоследствие някои от тях бяха изпратени за посланици и то още по времето на Соломон Паси (Ирина Бокова в Париж, Георги Димитров в Белград), а други като Златин Тръпков, Иван Гайтанджиев и др. са сред новите назначения. Отделно от това Българското дипломатическо дружество е сред предпочитаните партньори на МВнР за различни инициативи, включително и по изпълнение на  комуникационната стратегия за ЕС.

Назначенията на Паси – без коментар

Отправяйки питането си към Калфин, депутатът Минчо Христов изброи списък с приближени, според него, на бившия външен министър Соломон Паси лица, които са заминали на работа в чужбина. Калина Калоянова, кумицата на Паси, която е учителка и е завършила българска филология, е изпратена в посолството в Берлин. Там е получила работа и бившата секретарка на Паси Елеонора Димитрова. Дъщерята на бившия социален министър и настоящ депутат от НДСВ Христина Христова е в консулството в Солун, две секретарки на Паси са в Рим, съпругът на вицепремиера от ДПС Емел Етем е в Берлин, дъщерята на шефа на финансовата дирекция в ВМВнР Зоя Плачкова е в Милано, а съпругът ѝ в Белград. Свекървата на зам.-външния министър от НДСВ Гергана Грънчарова ръководи мисията ни в Тайланд, информира Минчо Христов.

Той спомена, че в момента Паси се опитвал да назначи Августина Цветкова за посланик в Албания.

Ивайло Калфин не коментира по никакъв начин приведените примери.

Той съобщи, че Ана Сапунджиева, дъщеря на заместник-министъра на правосъдието Сабрие Сапундживеа вече не е служител на МВнР, тъй като е подала молба за напускане. Името на Ана Сапунджиева, бивш консул във Финландия, нашумя покрай скандала с отзования вече посланик там Венелин Цачевски и добилите публичност факти за търговия с алкохол.