Къде е лъжата?

Какво е общото между Цветлин Йовчев, поп Методий Драгинов от с. Корова, Велинградско, и британския автор Руперт Фурно? Те всички са герои в книгата на фондация "Тангра ТанНакРа" с надслов "По пътя на труповете: от Плевен до Бристол" и под съставителството на Елена Алекова.

Става дума за сбирка от разнообразни материали: писма до ред държавни институции, публикации в пресата, транскрипция на пресконференция, извадки и факсимилета от книги, дори и непубликувана рецензия на историци от БАН.

Още клеймото "ЛЪЖА", което се вижда на корицата, подсказва, че целта е да се разобличи и разбие на пух и прах поредното посегателство срещу родната историческа памет и национално достойнство. В случая под прицел е попаднала една друга книга – "Турците в България. История, традиции и култура" (2012 г.), чиито редактори са Антони Георгиев и Димана Трънкова от Vagabond Media.

Формалният повод за издаването на контра-книгата е, както посочва още в уводните страници проф. Илия Тодев, e да се обори твърдението на Антони Георгиев, че костите на османски войници, паднали по време на обсадата на Плевен (1877-78), са били продадени впоследствие на британска компания, която ги използвала за земеделска тор. Според съставителите от "Тангра ТанНакРа" подобни истории, чийто източник са "английски таблоид от 1879 г." и книгата на Руперт Фурно от 1958 г. са "лъжа, клеветяща България, [а] с нея – и Великобритания, и Русия".

Тук в разказа влиза и Цветлин Йовчев – в качеството си на началник кабинета на президента Росен Плевнелиев. От книгата научаваме, че на 26 февруари 2013 г. той е отговорил на "Тангра ТаНакРа", че е сезирал БАН по случая с османските кости и прилага официален отговор от тяхно име. Това е една нищожна част от гигантската кореспонденция, която "патриотите" поддържат с всякакви възможни държавни институции.

От тях се иска едно: да се намесят и предотвратят разпространението на "Турците в България". Президентът, премиерът Борисов, председателят на Народното събрание, БАН, Народната библиотека, посланиците на САЩ, Турция, страните от ЕС, Русия и дори Израел са сред адресатите на подписка, организирана от патриотите от ВМРО, с искане Антони Георгиев публично да се извини на посланиците на Великобритания и Русия и да изтегли всички копия на книгата си от пазара. Авторите, участвали в "Турците в България", именити учени от БАН като тюрколога доц. д-р Йорданка Бибина, етнолозите доц. д-р Божидар Алексиев и доц. д-р Галина Лозанова и историка доц. д-р Орлин Събев ("които получават възнаграждение от българските данъкоплатци, включително и нас") са призовани да се разграничат от съставителя и конкретно твърдението за костите на османските войници.

Националната библиотека пък трябва да уведоми всички библиотеки в страната и чужбина, че книгата съдържа лъжа и трябва да бъде отстранена, а ISBN номерът ѝ - отменен. През януари 2013 г. се стига дотам, че проф. Евгений Сачев (преподавател в Академията на МВР в Симеоново) настоява по време на пресконференция по въпроса с "Турците в България" да се намеси ДАНС. Мотивът: "Това издание служи целенасочено на интересите на чужди центрове, които разработват теории и условия за формиране на помашка република" (в книгата, Димана Трънкова посочва, че свидетелствата на отец Методий Драгинов за насилствената ислямизация на населението в Чепинското корито най-вероятно не са автентични).

По същество "По пътя на труповете" се гради върху един единствен аргумент. В българските архиви няма данни относно сделка с човешки останки от Плевен. Това е целта на гигантската кореспонденция, десетките разменени електронни съобщения и работното време на незнайно колко държавни служители, ангажирани пряко или непряко в кампанията около книгата на Vagabond Media.

Дали тези усилия са смислени е съмнително. В крайна сметка, както казва и отговорът на Управление "Държавни архиви" към Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", фондът на Временното руско управление (1878-79 г.) е почти изцяло унищожен по време на съюзническите бомбардировки над София през 1944 г. За авторитетите от "Тангра ТанНакРа" сведенията на бристолския вестник от 1879 г. или пък от Głos Wielkopolski от 1881 г., където са упоменати и имената на кораба и капитана, превозили костите до Бристол, нямат особено значение. Няма значение и мнението на известния холандски османист проф. д-р Махиел Кил, който е отразил информацията на стр. 319 в Осми том на Encyclopaedia of Islam; London, Paris, Leiden, 1993.

Незнайно защо акад. Георги Марков употребява термина "таблоид" при положение, че няма никакви сведения за формата на бристолското издание или пък за качеството на журналистическите материали в него. Да не говорим, че терминът "таблоидна журналистика" се появява едва в началото на ХХ век. Логиката е следната – щом българските архиви и съответното официалните институции като БАН не потвърждават историята, то тя е злостна измислица.

На общия фон на протести, подписки и негодувание, поместени в "По пътя на труповете", някак си се губи поместената академична рецензия на Мария Левкова-Мучинова, Димитър Христов, Стефан Димитров и Кръстьо Йорданов, която съдържа доста принципни и аргументирани критики – например, че представата за османския период, залегнала в "Турците в България", е едностранчиво-позитивна – но като цяло е издържана в позитивен дух и подчертава достойнствата на сборника. Представянето му като част от полемична книга, чиято неприкрита цел е да дискредитира и наложи цензура върху труда на колеги, определено не прави добра услуга на авторите-рецензенти, колкото и критична да е тяхната оценка.

Но както можем да се досетим, цялата олелия около костите и обидата, уж нанесена на Русия и Великобритания, е само повод. Патриотичният гняв всъщност е провокиран от факта, че някой си позволява да публикува книга за турската общност като неделима част от миналото и съвремието на нашата страна. На страниците на "По пътя на труповете" дори срещаме фрази като "тюркоезично и мюсюлманско население", които навяват спомени за Възродителния процес. Антони Георгиев, Димана Трънкова и техните колеги са обвинени в предателство срещу националната памет и опит за рехабилитация на Османската империя с предполагаемата подкрепа на посолството на Република Турция.

Всеки възглед и публикация, който не се вмества в стереотипите на учебникарския разказ, дори когато е дело на утвърдени специалисти по въпроси като мюсюлманските общности на Балканите, историята на българските турци и османското наследство по нашите земи, бива заклеймен като грубо посегателство срещу България. Затова и самопровъзгласилите се блюстители на националния дух са на мнение, че е работа на държавните органи – включително ДАНС – да решават какви книги ще достигат или не до българския читател.

Със сигурност създателите на "По пътя на труповете" са имали намерението да нанесат сериозен удар по опитите за турците и мюсюлманите в България да се говори на друг език, освен този на омразата. Може би в собствените си очи те са извършили родолюбиво дело. На практика обаче тяхната книга документира в подробности как се ражда и разгръща истинска публична хайка, в която волю-неволю са намесени и учрежденията и служителите на българската държава.

Подобни казуси поставят един изключително важен въпрос – в какво общество бихме желали да живеем. В такова, в което можем да говорим свободно и открито за етническото многообразие в България, както и за сложното и осеяно с травми минало. Или в такова, където самозвани патриоти ще продължават да диктуват – и то с ресурсите на публичната власт – кой поглед назад във времето е правилен и кой е кощунствен и подлежащ на всеобщо порицание.

*Д-р Димитър Бечев е преподавател в СУ и London School of Economics и автор на множество научни публикации върху миналото и съвремието на Балканите и Турция.