Къде са българските имоти зад граница и печели ли се от тях?

Приходите на Външно от наеми са спаднали, но се подготвят повече продажби

Сградата на българското посолство в Лондон

Българската държава разполага със стотици имоти в чужбина, които заради ограничените средства през последните десетилетия по-скоро генерират загуби отколкото приходи. Състоянието на някои от тях е трагично, а Външно министерство трудно се справя с поддръжката на посолствата, камо ли на на имотите с отпаднала необходимост.

През последните години България започна да продава част от тях, но това става бавно. Традиционно министерства се провалят в ролята си на брокери. През годините е имало различни идеи за управлението на имотите, включително създаването на специална агенция, която да отговаря за всички държавни имоти.

Периодично около имотите зад граница избухват различни скандали, основно с привилегированата им употреба или натрупани задължения. Отдалечеността им обаче логично ги държи настрана от актуалния дневен ред вътре в България, а решаването на проблемите около тях изисква приоритетно финансиране.

Продажбите

Тази година Министерството на външните работи си постави амбициозната задача да продаде 10 от имотите си в чужбина. В отговор на запитване по Закона за достъп до информация, от ведомството уточниха, че става въпрос за сграда на бивше посолство в Богата (Колумбия); апартамент във финландската столица Хелзинки; бивша сграда на посолство в Брюксел; бивши резиденции в Ню Джърси (САЩ) и Отава (Канада), две сгради в град Манагуа (Никарагуа)] апартамент, бивш посолство и резиденция в Монтевидео, (Уругвай), апартамент и сграда на бивша търговско-икономическа служба в Буенос Айрес, както и сграда на бивше посолство в Атина.

През последните две години МВнР е успяло да продаде три имота.
През 2017 г. е продаден имот в Бейрут, Ливан за близо 294 хиляди лева, през миналата година в Хага - за близо 2.250 млн. лева и във Виетнам. Вторият случай засяга размяна на имоти между двете страни с доплащане от страна на Виетнам – 1.26 млн. лева.

Наемите

Външно министерство обаче е успяло през миналата година да даде под наем общо 640 имота – апартаменти, офиси, складове и гаражи. Общите приходи са близо 5 млн. лева, а тази година очакванията са да нараснат на 6 млн. лева.

Преди 10 години обаче – през 2009 -та, приходите от наеми бяха 8 021 970 лв. През 2015 приходите също са били значително по-високи от сега - отново около 8 млн. лева. 

В определени случаи МВнР има практика да отдава имоти за ползване и безвъзмездно. Това засяга случаи, когато от жилище имат нужда свещеници, неделните български училища или стажанти в задграничните ни представителства, които не получават заплащане.

През 2018 г. безвъзмездно са ползвани едва 26 жилища или помещения.

Наемателите на българските имоти в чужбина са основно за български студенти, други българи, които работят в съответната страна, представители на фирми или международни организации. Изискванията за отдаване на държавен имот не са високи – основното е кандидатите да не са нарушавали законите и да не уронват престижа на българската държава.

Въпросът обаче е откъде и как може обикновените граждани да си осигурят информация.

Преди две години от министерството обясниха за Меdiapool, че наемните цени са под пазарните, тъй като имотите не са в добро състояние. 

Данъци и такси

Имотите в чужбина генерират и сериозни разходи. През миналата година Външно министерство е заплатило близо 447 млн. лева данъци. От ведомството не уточняват колко са натрупаните задължения от такси и данъци.

България обаче има сериозен проблем със задълженията. В много случаи през последните години страната оспорва изискваните такси и данъци с основен аргумент, че според Виенската конвенция приемащата държава е длъжна да освободи от заплащане на данък сгради дипломатическия и административно – технически персонал на посолството.

Доскоро бе известно са наличие на предявени такси още от 80-те години на миналия век, но няма информация дали МВнР е успяло да изчисти всички спорни случаи.

Рушащи се посолства

Сериозен проблем е и поддръжката на сградите на посолствата, някои от които са с безспорни архитектурни качества, но изглеждат доста занемарени. Известни са случаи на потъващи основи, рушащи се фасади и какво ли още не.

През 2019 г. са предвидени 2 млн. лева за строително - ремонтни дейности на 23 български задгранични представителства. Ще се поправят сгради в  Австрия, Алжир, Белгия, САЩ, Германия, Испания, Унгария, Франция и други.

Миналата година пък са били ремонтирани задгранични представителства в Македония, Австрия, Гърция, Полша, Унгария, Великобритания, Чехия, САЩ, Китай, Италия, Украйна, Белгия, Алжир, Бразилия, ОАЕ, Армения, Виетнам и други.

Проблемите със сградния фонд се решават на парче вероятно заради липсата на достатъчно средства.

Имотите зад граница

Към момента МВнР управлява около 200 имота в 71 държави, закупени предимно през 70-те и 80-те години на миналия век.

Сред тях са посолски комплекси, цели сгради с апартаменти, офиси, резиденции и други.
Според справката на Външно министерство, изпратена до Меdiapool, България има над 110 имота в Европа, сред които жилищни сгради във Виена, Брюксел, Лондон, Атина, Копенхаген, Рим, Будапеща и жилища в Париж, Хага и други.

Българските имоти в Азия са основно в Ирак, Сирия, Ливан, Китай, Япония и други (общо 25).

В Африка също са 25 имота – в Алжир, Зимбабве, Мароко, Тунис и други.

В Южна Америка имотите са 18, основно в Аржентина и Бразилия, а в Северна Америка са 9 – два в Отава и седем в САЩ. В Съединените щати България разполага с жилищна сграда в Ню Йорк и вила в Ню Джърси.

България има генерално консулство и две жилища и в Сидни, Австралия.

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?