Къде точно отиват парите на ЕС за развитие?

ЕС отделя значителни средства за помощ и развитие. През 2007 г. бяха  раздадени над 8,5 милиарда евро външна помощ, а през следващите години се планира тази сума да бъде увеличена.

От съществено значение е тези средства да се управляват ефикасно, така че да се помогне на колкото се може повече хора. Това трябва също така да се прави по открит и честен начин, за да бъдат сигурни европейските данъкоплатци, че не се злоупотребява с доверието им. Изключително важно е разпореждането с тези средства да бъде ефикасно, като са налице системи, предотвратяващи отиването на тези пари за финансиране на корупцията, злостната пропаганда и насилието, за борба срещу което се предполага, че се отпускат те. Ако политиците и властите не могат да изпълнят тези прости стандарти, тогава те ще подведат не само своите избиратели, но и милионите нуждаещи се по света.

За съжаление, доказателствата предполагат, че ЕС наистина не успява да изпълни тези стандарти. Разследванията на европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) разкриват многобройни примери на средства за развитие, станали жертва на корупцията. Например 90 процента от парите, определени за проект за водоснабдяване в Парагвай, са се намирали в банковата сметка на фондация, която не е била свързана с проекта. Заявените подизпълнители не съществували, а директорът, контролиращ проекта, бил собственик на компания изпълнител.

В друг случай, който по-непосредствено касае Европа, италианска неправителствена организация (чието име още не е съобщено публично) получила от ЕС 11 милиона евро и дори още повече от италианското правителство за финансирането на двайсет и осем проекта в Третия свят. ОЛАФ открила, че организацията е изпращала фалшиви или дублиращи се фактури и че само част от парите са отишли за съответните проекти.

ЕС предоставя и бюджетна подкрепа - преки финансови трансфери - на чужди правителства с печална слава в областта на човешките права и демократичното управление. По програмата на Европейския инструмент за съседство и партньорство алжирското правителство получава от ЕС милиони евро помощ. През 2008 г. "Амнести интернешънъл" отправи настоятелен призив към държавите членки на ЕС да спрат депортиранията към Алжир заради данните за извършвани мъчения там.

ЕС се е ангажирал да предостави на Сирия 130 милиона евро между 2007 и 2010 г. като подкрепа за бюджета на правителството, въпреки че защитниците на демокрацията са пращани в затвора по обвинения в "отслабване на националното чувство" (т.е. за съпротива срещу режима) и въпреки подозренията, че Сирия е замесена в убийството на бившия ливански министър-председател Рафик Харири.

Бюджетната подкрепа на ЕС помага на Египет да финансира телевизия, описана от един от работещите в нея като стремяща се да подпомага "хора, решили да извършат това, което вие на Запад наричате самоубийствена мисия".

Като оставим настрана периодично разследваните случаи на злоупотреба,  изключително трудно е да се добие ясна представа как се харчат парите на европейските данъкоплатци от бюджета на ЕС за подпомагане. А щом депутатите от Европейския парламент усещат, че не могат да получат нужната информация за строг контрол върху разходите на ЕС, обикновените граждани просто нямат шанс. Това трябва да се промени.

Първата стъпка е публичността. В САЩ приетото от двете партии законодателство изисква данните на дружествата и организациите, които получават федерално финансиране, да бъдат публикувани. Това доведе до създаването на уебсайта USAspending.gov, който предоставя на гражданите явен достъп до начина, по който се харчат техните пари.

Освен това тези, които получават значителни средства, би трябвало да дават отчет за дейността си пред основните комисии на ЕП. Това би направило невъзможно институциите на ЕС да подписват празни чекове, а после да не успяват да проверят как се харчат тези пари. Това би означавало истинска отчетност за това как се използват средствата и би позволило парите да се насочват към проектите, които могат да покажат резултати.

Накрая и което е може би най-важно, ЕС трябва да настоява подпомаганите от него организации да не са замесени в тероризъм, нито да възхваляват тероризма. Когато фондациите "Рокфелер" и "Форд" получиха сигнал, че с техните дарения се подкрепят екстремистки организации, те набързо прекратиха отпускането на парите и предприеха действия към промяна на документите за предоставяне на средства, въвеждайки клаузи, в които подобно поведение се разглежда като недвусмислена причина за спиране на дарението в бъдеще.

ЕС работи с един от най-големите бюджети за предоставяне на помощи в света. Той трябва да покаже, че разбира отговорността, която съпътства подобни внушителни ресурси. Европейските данъкоплатци с право ще се чувстват ограбени, ако парите им продължат да отиват в джобовете на корумпираните, или още по-лошо - ако в крайна сметка се използват за поддържане на омразата и насилието, на които са предназначени да слагат край.