Събирането на елита на СДС в Каденабия предизвика доста оптимистични оценки. И сини лидери, и политически анализатори изразиха становище, че срещата в италианския курорт е повод за ново политическо начало в поведението на СДС като опозиция.
Декларацията, която бе подписана в Каденавия, и призивите за мобилизиране на политическите ресурси на партията с цел активно опозиционно поведение обаче, едва ли могат да бъдат приети като достатъчно надежден сигнал, че наистина всичко в синята партия ще тръгне в позитивна посока. Проблемите на СДС, които предизвикаха резултата на парламентарните избори, едва ли могат да бъдат решени само с едно събиране. Те много трудно могат да бъдат решени и с поредица от събирания.
Проблемът на СДС не може да бъде изразен със схематични формули. Той не може да бъде побран в лаконични изрази.
Проблемът на СДС е комплексен - криза на визията, криза на елита, криза на говоренето вътре в партията, криза на ориентацията, криза на връзките по вертикала и хоризонтала, криза на самоидентификацията, криза на самопредставата. криза и на това, което се нарича способност да се дистанцираш от собственото си поведение и да можеш хладнокръвно да се самооценяваш.
Онова, което все още не е произнесено още на глас са истинските причини, поради които през последните две години на управлението на ОДС, СДС потъваше във все по-дълбока и по-дълбока самоизолация. Не е истина, че тази дистанцираност на СДС от неговите избиратели е била в резултат на деформираната представа за СДС, изграждана с помощта на определени недоброжелателно настроени към управляващата в онзи период партия. Едва ли може да бъде прието и като вярно съждението, че единствено корупцията и стремежа за бързо обогатяване чрез власт са довели до рязкото падане на обществения рейтинг на СДС.
Причините, както се случва обикновено в ситуации на подобни кризи, са много по-дълбоки. Ако трябва да проследим няколко основни нишки на разпадане на представата за СДС и на рухването на неговия престиж непосредствено преди юнските парламентарни избори, то най-добрият ориентир за подобен анализ би било да се вгледаме в способността за вербална комуникация между сините лидери и партийни активисти и техните симпатизанти, членове и избиратели.
Всяка партия, която се самоограничи в употребата на апаратна лексика и апаратни обяснения, е обречена. Сигурно аналогии със срутването на бивши комунистически или посткомунистически партии биха били неуместни. В комунистическата култура вербалното общуване е било винаги подчинявано на строги правила. Ясни и отчетливи призиви, еднозначни императивни съждения, спускане на заповеди, рапортуване за изпълнени задачи.
Без да се натиква СДС в насила изкуствени сравнения, един от смущаващите проблеми в тази партия бе тъкмо затруднението на изказа. Политиците на тази партия не просто не общуваха с българските граждани, те не знаеха как да правят това. Но те не просто не знаеха как да правят това - те се държаха, сякаш не знаят какво искат да им съобщят.
СДС сякаш заживя с мисълта, че присъствието му във властта е самодостатъчно като визитна картичка пред българското общество. Резултатите от управлението на Обединените демократични сили, колкото и красноречиви да са били те, с каквато и цена да са били постигнати, се нуждаеха от човешки тон и човешко послание. От нормално човешко разяснение.
И успехите, и неудачите имат тази особеност, че когато бъдат превеждани на нормален човешки език, когато бъде намерен ключа това обяснение да се индивидуализира и да стига до всеки избирател, то става част от личната култура на българина, от неговото ценностно и лично политическо пространство, става нещо конкретно и осезаемо. Когато един провал бъде представен човешки, бъде обяснен разумно и достъпно, той - дори и като провал, се превръща в ценност. Ценност на изстраданото поражение, ценност на разбраната загуба, ценност на усещането за съпричастност към нещо, което си искал да се случи, но по някакви причини то не е станало.
И обратното - и най-големият успех оставя хората хладни и дистанцирани към него, когато бъде оставен да изглежда далечен и недосегаем за милионите избиратели, когато изглежда сякаш независещ от волята, желанието и усилието на тези хора, а по-скоро приватизиран от някаква тясна партийна или управленска група. Просто защото не е превърнат в тяхна лична ценност.
Управлението на ОДС имаше достатъчно корективи, но те не бяха разпознати своевременно и не бяха използвани като корективи. ОДС можеше да използва като медиен коректив включително и партийната си преса, която, ако би била построена като работа върху други принципи, ако се ползваше с необходимата степен на независимост и възможност да има критично поведение към управлението на ОДС, можеше да бъде най-надеждният медиен коректив.
Но за да има адекватен медиен коректив, разбирането за ролята на медиите трябваше да бъде различна от разбирането, което се демонстрираше тогава. Отношението на СДС към медиите като към враг, който се стреми на всяка цена да деформира и изобличи отправените от тях послания, беше една от най-пагубните грешки, допускани по време на 4-годишния мандат.
По аналогия тази грешка може да бъде сравнявана с грешките от управлението на Виденов, за което медиите от март 1996 г. също биваха изговаряни и обяснявани като враждебни, платени и клеветнически. На 10 март 1996 г. имаше специален пленум на ВС на БСП и на него прозвуча тази извънредно драстична оценка на Жан Виденов за българските медии.
Самозатварянето на СДС, липсата на диалог и изкривеното отношение на синята партия към медиите има съвсем конкретно обяснение. То е в уставните особености на тази партия. Свръхцентралистична, недопускаща вътрешнопартийна полемика и ярки разногласия, тази партия подчини на императивните изисквания на своя устав и отношения, които обхващаха много по-широк периметър в българското общество, отколкото е партийният периметър на СДС.
От една страна, обяснението за подобен централизъм можеше да бъде търсено и бе давано от гледна точка на намерението на СДС да управлява по-безпроблемно в условията на трудни икономически реформи, да се носят по-отчетливи и по-ясно обозначени отговорности.
В крайна сметка обаче, резултатът бе единствено този, че отговорност носеше само лидерът на партията и премиер, а всички останали се криеха в неговата сянка и очакваха какво ще им бъде спуснато.
До голяма степен, тъкмо тази пирамидална структура на СДС се превърна в един от основните елементи на процеса на спад в доверието в управляващите и неспособността на тази партия да обяснява своето политическо поведение с много лица и с много гласове.
Онова, което СДС трябва да направи днес, е свързано не толкова с обещания, с политически клетви и със самовнушението, че от днес започва някакво ново начало. Новото начало ще започне да се появява на хоризонта тогава, когато СДС осмисли необходимостта от създаване на политически елит от съвсем ново качество. Когато замени апаратното мислене и груповата отговорност с ярки личности и с хора, които са способни и сами да творят послания към обществото.
Тъкмо такъв процес не само че все още не е започнал. По-тъжното е, че сякаш никой все още не се е замислил за дългосрочните плюсове, които би могъл да донесе подобен процес. СДС, каквото и да се е случило в Каденабия, ще оценява резултатите от своето политическо поведение единствено по скалата на общественото признание за тях. Няма никакъв смисъл от това партийните структури да се самоубеждават, че всичко е наред или че всичко започва отначало, когато българското общество все повече изглежда незаинтересовано и безразлично - и към СДС, и към техните доскорошни основни съперници за властта - БСП.
Кризата на СДС е част от кризата на класическия партиен модел в България. СДС трябва да се самоосъзнае в много по-широк контекст - не само като партия, загубила властта, но и като една от партиите, загубили временно смисъла от своето съществуване в очите на мнозинството от българите. Страшна е не загубата на властта, страшна е загубата на смисъла. Истинското възраждане на СДС може да започне тогава, когато тази партия почувства истинското си място като парламентарна опозиция и с активни парламентарни действия се опита да възроди и себе си - като фактор за предизвикване на интерес у хората, и парламента като основна институция на демокрацията в България. Работата на СДС в парламента е от жизнено важно значение не само за оцеляването на тази партия, но и за нейното постепенно възстановяване като структура, способна в бъдеще отново да поеме отговорност за управлението в страната.
До всичко това е още доста далеч. Каденабия не даде отговор на истинските въпроси. Един от тях е и отговорът на въпроса защо СДС наистина трябва да бъде опозиция на НДСВ, независимо от подкрепата, която царското движение даде за президентската кандидатура за Петър Стоянов. Опозиционното поведение на СДС, ако бъде достатъчно надеждно мотивирано, е една от ключовите гаранции за оцеляване на многопартийната политическа система в България и на СДС като една от основните български партии.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.