Където Европа работи

Вълненията, които от седмици измъчват шведските градове и са предизвикани от безработни имигранти, карат много наблюдатели да виждат провал на икономическия модел на страната. Те не са прави. Шведският/скандинавският модел, който се очерта през последните 20 години, предостави единствения реален път към устойчив растеж, който Европа е виждала от десетилетия.

Европейците трябва да помнят, че представите за сила и слабост бързо се променят. През 80-те години на миналия век скандинавските страни бяха символ на хроничен бюджетен дефицит, висока инфлация и повтарящи се девалвации. През 1999 година "Икономист" определи Германия като "болния човек на еврото" - паметник на европейската склероза с нисък растеж и висока безработица.

Сега обаче призракът на девалвацията е изчезнал от северните европейски страни. Бюджетите почти са балансирани, с по-малко държавни разходи и по-ниски данъчни ставки, а икономическият растеж се е възстановил. Трансформирането на старата европейската социално ориентирана държава започна в Северна Европа и продължава да се разпростира на континента.

Днес е трудно да си представим светогледа, който е преобладавал преди Маргарет Тачър да дойде на власт във Великобритания през 1979 година и Роналд Рейгън в САЩ през 1981 година. Най-голямото постижение на Тачър е либерализацията на свръхрегулирания британски трудов пазар, докато Рейгън промени ситуацията с речта си по случай встъпването в длъжност: "При сегашната криза правителството не е решение на нашия проблем; правителството е проблемът." Моралното превъзходство на пределната данъчна ставка изведнъж отслабна. Идеите за свободен пазар вземат връх.

В Северна Европа трансформацията на социалната държава започва в Дания през 1982 година. Традиционно социалдемократическа Дания, намираща се в дълбока финансова криза, избра консервативен министър-председател Поул Шлютер - жизнерадостен човек с папийонка. Едно от първите му решения е да обвърже датската крона с германската марка, за да спре цикъла инфлация - девалвация. Обвързването на кроната - сега вече с еврото - все още е в сила.

Второто голямо решение на Шлютер е либерализирането на датската икономика, която сега има най-много предприятия в света на гражданин. Той обаче оставя високите данъци в страната и запазва социалната държава.

В началото на 1990-те Норвегия, Швеция и Финландия преживяват ужасяваща валутна и банкова криза, както и криза в сектора на недвижимите имоти. Производството намалява, а безработицата скоча до небето. През 1991 година шведските гласоподаватели прекъсват управлението на социалдемократите, като избират коалиционно правителство, ръководено от консервативния премиер Карл Билд, който нарече програмата си "единствения начин." Билд се опита да последва примера на Шлютер, но през 1992 година Швеция бе принудена да девалвира валутата си, макар че неговото либерализиране на пазарите проработи добре.

Най-голямото постижение на Швеция е постепенното намаляване на държавните разходи с не по-малко от една пета от БВП от 1993 до 2007 година. В същото време държавният дълг на Швеция бе свит от 73% от БВП на 39% от БВП, а данъците бяха намалени многократно. Социалдемократите се върнаха на власт през 1994 година, но те приеха новата фискална политика на Билд и дори извършиха революционна пенсионна реформа през 1998 година, която обвърза както трябва пенсиите със заплатите.

Успоредно със скандинавската криза пада комунизмът в Източна Европа през 1989 година и през 1991 година в балтийските държави. Първият полски посткомунистически финансов министър Лешек Балцерович показа на изумения свят как комунизмът може да бъде премахнат и да бъде изградена почти незабавно пазарна икономика. Останалата част от Централна Европа и балтийските държави го последваха.

Бившият естонски премиер Март Лаар бе най-радикалният европейски реформатор. В действителност неговите идеи за данъчно облагане направиха революция в Европа. През 1994 година той въведе плосък данък върху личните доходи - политика, която оттогава повечето страни от Източна Европа приеха. През 1999 година, когато Лаар става премиер отново, той премахна данъка върху корпоративната печалба, който подкопаваше предприемачеството. В резултат на възникналата данъчна конкуренция, корпоративните данъчни ставки спадат до 15-25 процента в повечето европейски страни.

По-общо Естония направи революция в държавните финанси. От 1992 година тя поддържа повече или по-малко балансиран бюджет и почти никакъв държавен дълг. Тя намали държавните разходи и ги ограничи до 35% от БВП - същото равнище като в САЩ.

Тъй като светогледът на свободния пазар се наложи и подобни реформи стават все повече, социалната държава се превръща в социално общество. Правителствените разходи остават достатъчно големи, за да се гарантират разумни обществени услуги и социална защита. Реформаторите откриха държавния сектор за конкуренцията, при това не на последно място от частни доставчици, което го прави по-ефективен.

Реформите на системите във Великобритания, Дания, Швеция, Полша и Естония имат много общи черти.

Първо, всички бяха причинени от дълбоката криза на социалната държава: спадането на производството, увеличаването на безработицата, големите бюджетни дефицити, инфлацията и девалвацията. Без тежка криза значимите реформи бяха малко вероятни.

Второ: промяната на правителството чрез избори насърчи реформите и им даде демократична легитимност. Реформата не изисква извънредно положение, както често се твърди.

Трето: реформите изискват силен лидер. Няма сериозни  реформи, които да са започнати с консенсус, макар успешните реформи обикновено да пораждат широк консенсус няколко години по-късно. В такъв момент реформите могат да бъдат извършени от онези, които първоначално са били срещу тях, както се случи в Дания и Швеция.

Накрая фундаментална реформа на социалната държава изисква лидери, които прегръщат идеите на свободния пазар.

Преосмислянето изисква нова идеология, и, след като една държава е показала правилната посока, съседните често тръгват след нея. Европа сега е достигнала момента, в който повечето затруднени държави са готови да приемат социалното общество.

Този хуманен европейския капитализъм сега бърза към Южна Европа, обхваната от икономическа криза.

По БТА