Номинацията на Анастас Анастасов за КС затвърди тенденцията

Кадри на МВР овладяват все повече възлови постове в съдебната система

Полицейската академия се превърна в трамплин за висши магистрати

Академията на МВР. Снимка: МВР

При управлението на ГЕРБ се затвърди тенденцията възпитаници на Академията на МВР (АМВР) да заемат все повече висши постове в съдебната система.

С номинирането на депутата от ГЕРБ и зам.-председател на Народното събрание Анастас Анастасов за конституционен съдия за пръв път се прави пробив с такъв кадър в една от най-престижните институции, понякога сравнявана с втора камара на парламента.

Проучване на Mediapool показва, че през последните три години кадри на академията приоритетно биват избирани на повечето възлови места в съдебната власт.

Наред с имената на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, директора на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Найденов, ръководителите на двете спецпрокуратури Светлозар Костов и Борислав Сарафов, шефа на най-големия областен административен съд в страната – Радостин Радков, депутатът Анастасов най-вероятно ще стане първият член на Конституционния съд (КС) – кадър на висшето училище в Симеоново, което явно се превръща в родния еквивалент на реномирания американски университет "Йейл".

Нашият "Йейл"*

Нашият "Йейл" обаче е така да се каже "под пагон" – произвежда юридически елит, който е преминал и специализирано обучение по разузнаване, контраразузнаване и най-разнообразни полицейски бойни и проследяващи техники. Тази подготовка е напълно резонна, тъй като се предполага, че полицейската академия произвежда кадри само за МВР.

Въпреки, че по дефиниция съдът контролира МВР и никога не може да бъде обратното, се оказва, че хора, обучавани за нуждите на силовото ведомство, оглавяват доста от съдилищата и прокуратурите в страната. Тази тенденция повдига и сериозния въпрос за качеството на юридическото образование, което са получили въпросните магистратски шефове.

По думите на ректора на Академията на МВР Йордан Пенев, на фона на спадащия интерес към останалите висши училища, това на МВР се радва на голям интерес. "Имаме по 14 кандидати за едно място", обясни пред Mediapool той, като според него това се дължи на прецизното образование.

Според доклада на Институт "Отворено общество", озаглавен "Цената на правосъдието", това не е точно така. "Толкова малка организация като Академията на МВР трудно може да осигури високо качество на образованието и изследователската дейност", е записано в документа.

"По две от трите акредитирани професионални направления Академията има оценка "добра", само в направлението "Национална сигурност" има оценка от акредитацията - "много добра". АМВР не е получила акредитация за докторска степен по административно право, но има акредитация за доктор по наказателно право и наказателен процес.

Въобще не е ясно как може да се постигне качество на обучението на един-двама задочни докторанти по наказателно право годишно и защо въобще е необходимо Академията на МВР да обучава такива студенти, при положение че има много по-добри университети, подготвящи подобни специалисти", се посочва в доклада.

МВР: Произвеждахме ги за наши нужди

В симеоновската академия също се оказват разтревожени от инвазията на МВР-юристи в магистратурата. Ректорът Йордан Пенев каза пред Mediapool, че курсанти с гражданска специалност "Право" от 1995 година насам не се приемат, тъй като въпреки задължението след завършването си да работят поне 10 години в системата на МВР, те не спазвали тази уговорка и правели кариера като "адвокати, прокурори и съдии".

"Ръководството на МВР реши, че няма смисъл да поддържаме тази специалност, тъй като ние ги произвеждаме за наши цели, а те предпочитат друга юридическа кариера", каза Пенев.

"Ние сме завеждали и редица дела срещу прависти, които не са започвали работата в системата, тъй като те подписват договор с давност 10 години, чрез който се задължават да работят за МВР. Ако не спази тази клауза, съответният юрист трябва да заплати на министерството разходите по обучението си, тъй като то ги е поело, за да може после да ползва неговите услуги", коментира още Пенев.

По данни на ректора випуските между 1990 и 1991 г., които всъщност са и "люпилня" на ръководители за магистратурата, са били изправени пред друг проблем, а именно, че те са имали желание да работят в системата, но тя е била препълнена и е нямало място.

"Тези випуски са на границата точно, когато падна Желязната завеса - нямаха реализация в МВР. Министерството нямаше нужда от тези кадри, произведени тогава", обясни Пенев.

"Доколкото знам от него самия, Анастасов е назначен, а още същия ден му е прочетена заповед за освобождаване. Тези хора бяха продукт на вече закрития факултет "Сигурност" (в него на времето са се произвеждали кадрите на ДС – бел. авт.) и МВР не ги е ползвало", допълни той.

Полицай веднъж - полицай завинаги?

Отново според изявленията на Пенев, кадрите на МВР - академията, завършили право, имат необходимия хорариум. Като бонус те се обучавали на разузнавателни и контраразузнавателни техники, проследяване и прочие полицейски способи.

В това няма нищо лошо, но би могло да се погледне и от друг ъгъл – добре ли е за манталитета на изграждащата се независима магистратура в посттоталитарна държава, кадрите ѝ да са минали школовка и придобили знания, умения и нагласи, характерни за полицията и правоналагането?

В някои европейски държави върви дискусия дали съдът изобщо да разполага с материалите по делата в досъдебна фаза, които са изготвени за прокурора. Според аргументите това да бъде премахнато е, че така няма да му се влияе предварително и ще започва да гледа съдебния процес напълно непредубеден.

У нас тази дискусия дори не е започнала, но явно преди нея се налага друга - дали хора, обучени за полицаи могат да бъдат безпристрастни съдии, могат ли да загърбят утвърдената и оценена на изпити способност да разследват, да изобличават, да работят за прокурора, да изпитват солидарност към труда на "колегата" разследващ полицай?

По време на изслушването си пред правната комисия в Народното събрание за бъдещото си място в Конституционния съд, заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов заяви, че се гордее с образованието си в Симеоново.

Ударниците от "Симеоново"

Тенденцията АМВР постепенно да се превръща в трамплин за своите възпитаници към върховете на съдебната власт доста ясно личи и в новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Прави впечатление, че висшият полицейски институт се нарежда на второ място по брой дипломирани кадровици след традиционния първенец – Юридическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Освен шефа на ВАС Георги Колев "Право" в АМВР са завършили следователят Ясен Тодоров, излъчен от парламента и номиниран от "Атака", както и съдията Димитър Узунов, също от квотата на депутатите, номиниран от РЗС.

Любопитното при втория е, че освен висшето, той придобива в структура на МВР и средното си образование. В автобиографията си, приложена към документите за кандидатстване във ВСС, Узунов отбелязва, че е завършил Средното милиционерско училище в Пазарджик, където е отбил и военната си служба.

"Нашествието" на кадри от АМВР се наблюдава и по доста други възлови позиции в съдебната система. Така например най-големият областен административен съд – този в София, се оглавява от Радостин Радков, завършил в един и същ випуск с Анастас Анастасов и Бойко Найденов през 1991 г. Той бе предпочетен за поста от стария състав на ВСС пред друг представител на полицейския институт – Пламен Горелски.

Година по-рано академията завършва и новият председател на Плевенския окръжен съд Александър Григоров, който бе повишен от стария съдебен съвет по време на едно от последните му заседания в края на септември. Григоров спечели конкурса, след като ВСС няколко пъти не успяваше да излъчи победител. При първия опит процедурата бе помрачена от лобисткия скандал, добил популярност като "Красьо Черния".

Прокуратурата не е изключение

Очаквано, системата на прокуратурата съвсем не прави изключение от тази все по-засилваща се тенденция. Типичен пример са ръководителите и на двете специализирани прокуратури, които от началото на тази година бяха натоварени от ГЕРБ с очакванията безусловно да се справят с организираната престъпност.

Първоинстанционното спецобвинение бе оглавено от небезизвестния Светлозар Костов, на чиито плещи тежи отговорността да осъди сочения за глава на "Октопода" бивш съветник в ДАНС Алексей Петров. Апелативната спецпрокуратура пък бе поверена на Борислав Сарафов. И двамата са възпитаници на Висшия институт на МВР, носел в миналото името "Георги Димитров".

Макар да е придобил юридическото си образование в друга доскорошна люпилня за ръководни кадри в съдебната власт – Югозападния университет в Благоевград, скандално известният заместник-градски прокурор на София Роман Василев също не е пропуснал да обвърже професионалния си път с полицейската академия.

В края на миналата година неколкократно награждаваният от вътрешното министерство прокурор, станал известен с фразата за "абсолютния престъпник", става докторант на АМВР с дисертация на тема "Организираната престъпност по българското наказателно право и сравнителен анализ с европейското право". Научен ръководител му е не кой да е, а главният прокурор и най-вероятно бъдещ конституционен съдия – Борис Велчев.

Сред възпитаниците на любимото за настоящите управляващи висше училище попадат и окръжните прокурори на Перник, Русе и Хасково – Пламен Найденов, Огнян Басарболиев и Иван Ванчев.

Първият е наблюдаващ обвинител по-доста чувствителното за МВР и заплетено в противоречия дело за убийството на младата Мирослава Николова от Перник. Басарболиев пък неуспешно се кандидатира за член на ВСС от квотата на прокуратурата, като името му се свързва с абсурдното дело за шпионаж, образувано срещу румънския телевизионен репортер Джордже Бухнич, който бе задържан през 2004 г. по времето на главния прокурор Никола Филчев, защото снимал със скрита камера Дунав мост.

Най-"известен" от тримата безспорно е Иван Ванчев. Той се прочу по-рано тази година, след като се разбра, че е уронил престижа на съдебната власт, като е наел частен детектив да подслушва и следи приятелката му – председателя на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова. Заради това провинение старият ВСС намали заплатата на Ванчев с 10%.

Цялото това "спонтанно" нашествие на кадри от АМВР може би нямаше да е притеснително, ако това образование не провокираше толкова много съмнения за обвързаността на възпитаниците с навика им "по устав" да се съобразяват с волята и интересите на висшестоящите. В случая – управляващите, чиято нескрита гордост е именно професионалното им начало в системата на силовото ведомство. Не е за подценяване и фактът, че един съдия или прокурор може да "другарува" с началник на РПУ, разследващ полицай, шеф на дирекция в МВР и дори със самия вътрешен министър още от курсантските им години.

* "Йейл" традиционно произвежда едни от най-добрите и впоследствие високопоставени юристи в САЩ.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?