Как би изглеждала историята на Русия, ако в центъра й е човекът?

Наистина ли Русия е велика страна? Какво представлява руският абсолютизъм? Каква е причината за сервилността на руската православна църква? Колко голяма и безусловна е руската култура? Защо Русия катастрофира през 1917 година? Отечествената война не е ли просто съветско-нацистка война? Наистина ли е нямало вътрешна и външна съпротива срещу съветския тоталитаризъм? Защо руснаците живеят по-лошо от жителите на европейските страни, които се отскубнаха от съветската държава? Къде е обикновеният човек в историята на Русия?

Над 40 руски и чужди учени са се опитали да отговорят на такива въпроси и да разгледат от по-различен ъгъл историята на Русия от последните 100 години, да сблъскат позициите си с официалната руска историография и да вместят труда си в два обемисти тома, които би трябвало да излязат от печат в близките месеци.

Идеолог и реализатор на проекта е проф. Андрей Зубов, известен в Русия с научните си занимания в областта на ориенталистиката, религиознанието и в частност православието. Той събира и обработва написаното от 40-те учени, които е поканил за участие в проекта и в момента книгата е под печат.

Ако изобщо излезе. В сряда в София проф. Зубов, който дойде по покана на Центъра за либерални стратегии, изрази опасенията си, че "История на Русия. ХХ век" може и да не излезе, след като в средата на май руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за създаване на "Комисия към Президента на Руската Федерация за противодействие на опитите за фалшифициране на историята, накърняващо интересите на Русия".

На практика подобен орган ще пресича всеки опит да се излезе от официалната историография, която се опира на постулата за величието на Русия и за първостепенното ѝ място в света.

Пред аудитория в "Червената къща" проф. Зубов отбеляза печалното възраждане на руския национализъм, който след глътката културна и духовна свобода през 90-те години на миналия век бе заменена от настъпателния авторитаризъм на Владимир Путин.

В предговора си към обемистия труд проф. Зубов мотивира "особения поглед" на авторите към съвременната история на Русия:

Ние тръгнахме от убеждението, че историята, както и всяко друго човешко творение, изисква не само изнасяне на фактите, но и нравственото им осмисляне. Доброто и злото не трябва да бъдат смесвани в историческото повествование, без да им се дава оценка. Нашата обща убеденост е, че висшата ценност не е земята, не е държавата, а човекът, живата личност. Заради своето съществуване човекът застроява земята, заради своя свят и своето благополучие създава държавата. И там, където човекът страда, където се чувства зле, където не може достойно да отглежда и възпитава децата си, да ги учи на доброто и истинското, където бива лишаван от имота, а и от живота си, за това място трябва да говорим като за исторически неуспех, за провал, за национална трагедия.

Но също така ние сме убедени, че историческата трагедия не се случва без причина – човек с избора си за добро или зло определя бъдещото си щастие или бъдещото си нещастие. И в това народите не се различават от индивидите. Единствената разлика е, че изборът, направен от тях, е колективен.

Двадесети век беше крайно трагичен за народите на Русия. През ХХ в. Русия се разцепи и тези отломъци до ден днешен не са съединени. През Гражданската война 1917-22 г. брат воюваше срещу брата, а след това част от Русия, като цяло по-добрата ѝ част - най-отговорната, културната, мислещата - си отиде или беше изгонена извън пределите на отечеството.

И се образуваха две Русии – Задгранична и Вътрешна. Затова от времената на Гражданската война ние разказваме не за една, а за две Русии – без живота на руското емигрантство руското общество е незавършено, ощетено. Едната Русия живееше в "нечувана свобода", но без земята, а другата – на родната земя, но без свобода.

И ето го вторият разкол. Разколът между обществото и властта. Не всички в родината са се примирили с комунистическия режим, който постепенно се утвърди след октомврийския преврат на голяма част от историческа Русия. Мнозина, и повече от мнозина се бореха с него, кой с оръжие в ръка, кой със слово, кой със своята непречупена съвест. Тъй като режимът, лишил хората на Русия от правото на вяра в Бог, правото на живот и достойнство, е безусловно зло, то борбата с него, съпротивата срещу него заслужават благодарна оценка и внимателно изучаване.

Отново се раздели Русия – на такива, които са били с властта, с комунистическия режим, и такива, които са били против комунистическата власт, съзнателно или несъзнателно съпротивлявайки се на желанията ѝ.

Затова историята на обществото, историята на народа, на настроенията му ние отделяме не по-малко внимание, отколкото на историята на властта и държавата. Ние казваме в книгата – народът на Русия, руският народ, като имаме предвид не етническата или културната, а политическата принадлежност.

Руският народ беше поликултурен и разноезичен в началото на ХХ в., такава остана и голямата част от него при болшевишката власт, такава беше и руската емиграция и тези покрайнини на историческа Русия, които избегнаха временно или завинаги комунистическия деспот. При един от тях любовта към своите корени – великоруски, татарски, еврейски, полски - хармонично се съединяваше с усещането за руска политическа общност, при други влизаше в ожесточен конфликт, взривяваше се от етническия национализъм.

Но многото десетилетия и даже векове на съвместен живот в Русия сложиха своя отчетлив отпечатък и върху тези, които приемаха с готовност руската политическа общност, и върху тези, които я отхвърляха с жар и решителност. Именно затова си позволяваме да говорим за руския народ като за политическото явление на ХХ век, далеч надхвърлящо езика и, още повече, кръвта, далеч зад пределите на великоруската народност.

В историята няма твърди връзки между числеността и влиянието. Понякога един човек може да промени съдбата на милиони, малцина да преобразят огромно множество и към добро, и към зло. Емиграцията беше малобройна в сравнение с народа в Русия, съзнателна борба с режима водеха понякога само стотина или най-много хиляда души, но към делата и мислите им ние трябва да се отнесем с такова внимание, с каквото към действията на болшинството от народа. И затова в книгата вие ще намерите специални раздели, посветени на борбата на хората на Русия за свободата им и тази на съотечествениците им срещу деспотичния и разлагащ съвестта режим.

И накрая, задачата си виждахме в това руската история да върне на човека и историческия факт, от безличното описание на "обективните процеси" и "движещите сили" отново да направим история на личността и фактите. Затова спомените на очевидците, биографичните справки, пък и самите имена на хората, а също и фрагментите от важни документи често се срещат на страниците на книгата.

Ние се опитахме да напишем историята на хората, а не историята на процесите и силите.