Как бившeто Шесто се е борило с "идеологическата диверсия"

Нов сборник с разсекретени документи на бившата Държавна сигурност публикува Комисията по досиетата на страницата си. Представянето на сборника, посветен на част от работата на Шесто управление на ДС, известна като политическата полиция на комунистическия режим, бе в понеделник.

Подборът на документите, поместени в оригиналния си фотокопиран вид, е извършен от зам.-председателя на комисията по досиетата д-р Орхан Исмаилов, историка Момчил Методиев и разследващия журналист Христо Христов.

Изданието представя структурите в ДС, които в периода 1944 -1990 г. са натоварени с преследването на лица само и единствено по политически причини.

Освен документи от архива на бившото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия (1967-1990), сборникът представя дейността на неговите предшественици – Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията (1952-1961), І отдел на дирекция "Държавна сигурност” (1947-1952) и отделение А на отдел "Държавна сигурност" (1945-1947).

Сборникът съдържа 61 документи на 480 страници. Най-ценното му качество е представата, която дава за размаха на политическите преследвания през годините на комунизма, водени на така наречения идеологически фронт. Следени и подслушвани са били както членове на творчески колективи, на редакции, на студии, така и преподаватели във висши учебни заведения, студенти, работници, църковни служители, обикновени хора само за това, че са етнически турци, военнослужещи. На прицела са били и членове на БКП дори по средните етажи на властта. това, впрочем, е добре познато на поколенията, които сега са над 45 години. Познато е и на тези, които сега твърдят, че пораженията, нанесени от бившата Държавна сигурност, са "преувеличени". 

Публикуваме част от увода към сборника.

Може ли въз основа на тези документи да бъде дадена оценка за ефективността на политическата полиция през комунизма? Днес е разпространено мнението за ниското образование и тесния кръгозор на офицерите от ДС, като по този начин се поставя под съмнение техния капацитет правилно да оценяват и коректно да информират по-високите йерархически нива за положението в страната.

Разпространено е и мнението, че вследствие на наложилата се бюрократична култура политическата полиция до такава степен е искала да се хареса на ръководството, че е подавала само "фризирана“ информация, която е отговаряла на предварителните очаквания на висшестоящите.

И двете тези съдържат в себе си част от истината, която обаче скрива от погледа цялостната картина.

Действително, съдейки от правописа и ползвана терминология на офицерите от Държавна сигурност, могат да се изкажат редица резерви към тяхната обща култура и познания по специфичните въпроси, с които те се занимават. Действително, идеологическият момент в работата на политическата полиция е толкова силно застъпен, че тя непрекъснато възпроизвежда модели за света, които са предварително зададени.

Всичко това обаче не е причина да бъде подценявана ефективността на политическата полиция през комунизма.

Един от признаците за тоталитарната същност на режима е стремежът към тотален контрол, което означава че политическата полиция си поставя за цел да има поглед върху всичко, което се случва в страната. Идеологизираната фразеология не може да бъде причина, която да накара службите да "скрият“ част от информацията, а и те имат съзнание, че важността им в очите на управляващите зависи от количеството "тревожна“ информация, която те са подали.

От друга страна секретните сътрудници, работещи в съответната сфера, са достатъчно компетентни в своята област, за да създадат достоверна картина за състоянието в съответните обществени кръгове.

Затова и ефективността на политическата полиция през комунизма не може да бъде подценявана – в ерата преди интернет и глобалните комуникации, мрежата от секретни сътрудници осигурява на службите поглед върху почти всичко, което се случва в държавата, включително и върху мисловните нагласи и настроения, които не излизат на повърхността.

Капацитетът на политическата полиция не е пряка функция на капацитета на служителите в нея. Проявите на инициативност и независимост най-често водят до "профилактирането“, т. е. до предупреждението на техния автор, което се налага като основното репресивно средство на политическата полиция през късния период на комунизма.

"Профилактиката“ крие в себе си няколко големи предимства – по същество това представлява форма на извънсъдебна репресия, без обаче да крие в себе си заплахите за режима, които винаги съпътстват един открит съдебен процес. На второ място "профилактиката“ не дава възможност за появата на "герои“, "дисиденти“, публично известни борци против режима, видимо пострадали заради своята кауза. И не на последно място – дава възможност на служителите на ДС и до днес да продължат да настояват, че не са вършили нищо толкова страшно, а само са информирали ръководството на своята служба за случващото се в страната.

Може да се обобщи, че наред със своите репресивни функции политическата полиция на комунистическия режим се превръща в консервативна сила, един от факторите, които възпрепятстват възможността за еволюция на самия режим.

Пресичайки всеки опит за независимо мислене и инициативност, включително и в средите на комунистическата партия, политическата полиция се превръща в един от основните фактори за статичния характер на комунистическата държава.

В този смисъл политическата полиция може да бъде посочена и като една от причините както за дълголетието на режима, така и за "застоя“ през късния комунистически период.