Как България се оплете в абсурден дипломатически скандал с подслушване

Преди две години българските власти забъркаха абсурден дипломатически скандал с използване на специални разузнавателни средства срещу посолства в София. Първо, службите са направили над 50 искания за подслушване на дипломати в нарушение на международното право, които необяснимо са били одобрени от Софийския градски съд. От тогава досега тече още по-абсурдно разследване, чиято цел изглежда не е да открие виновниците.

Годината е 2017-та. Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов нарежда проверка на начина, по който са разрешавани специалните разузнавателни средства (СРС) по време предшественичката му на поста Владимира Янева.

Докладът е представен публично месеци преди Топалов да обяви, че напуска поста си. В него, наред с други тревожни тенденции, е описано и следното – съдът е давал разрешения за подслушване и следене на дипломатически мисии в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения. В доклада са посочени над 50 подобни дела.

Доклад, а след него - скандал

Съдбата на този документ е нерадостна - никой не иска да се занимава с него.

Висшият съдебен съвет демонстрира тотално нежелание да го обсъжда. Материалите са изпратени в прокуратурата. Там обаче се разразява нова драма – прокурорите искат да получат достъп до секретния архив на съда, за да вземат документите по въпросните дела. Съдът отказва да ги допусне. Вместо това предлага да се запознаят на място и да посочат кои документи им трябват, за да бъдат копирани и предоставени.

Все пак става дума за секретни материали, които не може просто така да се разнасят между етажите на съдебната палата. Прокурорите отказват. Формално по случая е започнато разследване.

Съдия Калоян Топалов и главният прокурор Сотир Цацаров влизат в остър конфликт. Пишат си писма, говорят си през медиите. Съдията отказва да даде всички документи, прокурорът му напомня, че по закон е задължен да съдейства. Няколко месеца по-късно Топалов напуска системата и караницата утихва.

Какви ги свършихме?

Годината е 2019-та. Разследването на прокуратурата е доникъде. То се води за незаконно разрешаване на СРС-та. Обвиняемият би трябвало да е длъжностно лице, но към момента е неизвестен.

Причината – прокуратурата не е получила достъп до документите и затова не може да издири виновния и да му повдигне обвинения.

"Въпреки неколкократните искания, отправени към Софийски градски съд, на наблюдаващия прокурор не са предоставени цитираните в сигнала искания, по които са издадени разрешения за ползване на специални разузнавателни средства", заявиха за Mediapool от Софийската градска прокуратура, която води разследването.

Хем е така, хем не е

Формалното оправдание, че разследващите не разполагат с всички документи е правдоподобно, но само донякъде. Първо, представител на прокуратурата се е запознал с документите, които са му трябвали. Това е станало в периода 10-31 юли миналата година, заявиха за Mediapool от съда. Тогава на наблюдаващия прокурор е даден достъп до общо 65 дела.

Второ, по част от тези дела прокуратурата би трябвало да разполага с цялата информация и документи, а не да ги търси от съда. Част от производствата са образувани, защото прокуратурата е искала разрешение за СРС. Иначе казано – разследващите би трябвало да разполагат с пълния набор от документи, тъй като те самите са ги изготвили.

Третият абсурд около "неизвестния извършител", разрешил незаконните СРС-та, е, че хората с подобни правомощия нито са толкова много, нито са толкова неизвестни. Законът за СРС ясно указва кой може да разрешава подслушване и следене – председател на съд или негов оправомощен заместник. Хипотетично е възможно и друг да е подписал разрешението за СРС, но поне за такова нарушение в градския съд досега не се е чуло.

Интересно е и защо прокуратурата търси исканията за СРС, а не разрешенията. Исканията се изготвят от различни служби като МВР и ДАНС и би трябвало да са налични и там. Т.е. това, че съдът не ги дава, не означава, че не могат да бъдат намерени изобщо.

Къде са останалите?

Съдът многократно е писал писма до Националното бюро за контрол на СРС-тата и до парламентарната комисия за контрол на службите заради спора може ли да даде на прокуратурата исканите документи. Отговор не е получен.

Темата изобщо не е маловажна, а казусът – доста заплетен, но очевидно на никой не му се занимава. Бюрото за контрол на СРС по закон има правомощия да проверява и съда, и прокуратурата за нарушения при ползването на СРС-та. Именно като от контролен орган градският съд е поискал становище от бюрото.

Какво се е случило с писмата, не е ясно. Според бившия шеф на Бюрото Бойко Рашков обаче през 2018 г. огромна част от планираната работа не е свършена, защото останалите членове отсъствали и блокирали дейността на структурата.

Рашков наскоро се раздели с поста си, след като година по-рано влезе в конфликт с главния прокурор Цацаров и шефа на ДАНС Димитър Георгиев, твърдейки, че при прилагането на СРС-та се вършат нарушения. Още тогава председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов заяви открито, че Рашков няма да бъде избран за следващ мандат начело на Бюрото, което в крайна сметка се случи.

Комисията за контрол на службите в парламента също не е отговорила по никакъв начин на писмата на съда. Според правилника на Народно събрания депутатите също могат да контролират как се искат, разрешават и прилагат СРС-тата.

"Там има за посолства"

Че дипломатически мисии са подслушвани стана ясно още през 2015 г. Тогава "Биволъ" разпространи записи на разговори между бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. В един от записите от скандала, добил известност като "Яневагейт", ексшефката на съда заявяваше, че е имала спор с прокуратурата за секретния регистър на СРС-та:

"Aз фърча в петъка при Ицо Димов (бившият градския прокурор Христо Динев - бел. ред.). И му казвам: Ицо. Преписката е при вас. Кажи ми кво е положението? Ицо Динев казва: Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме, да ни я давате, щот имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах, вие си искайте от регистъра само СРС-та, които ви интересуват, защо ми искате целия регистър? И казвам: аз се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това, за онова и така нататъка информация..."

Въпреки това, а и много други изявления, прокуратурата отказа да се занимава с казуса "Яневагейт". В разговора между двете съдийки се споменаваха имената на Цацаров, на премиера Бойко Борисов, на депутата от ДПС Делян Пеевски, на членове на Висшия съдебен съвет.

Янева получи условна присъда заради незаконни СРС-та. Тя бе осъдена заради даденото на ДАНС разрешение да следи информационната система на МВР за почти година. Разработката се наричаше "Червей".