Как България "ще пази небето на Северна Македония?"

F-16, сн. "Локхийд Мартин"

България е на финалната права да закупи нови съвместими с НАТО изтребители и в същото време стяга старите съветски самолети и вертолети, на които ще разчита поне още няколко години. Тези проекти ще струват стотици милиони левове, но не гарантират светло бъдеще за българската армия.

Военните сделки се подготвят и реализират при закрити врата, без точни разчети и планове, с взаимни обвинения между управляващи, опозиция и президент и под съпровода на дежурните премиерски "шеги".

България вече инвестира няколко стотици милиони в закупуването на нови вертолети и самолети, но не придоби значителни способности. Сега вместо кабинетът да си вземе урок от лошите практики, рискува да ги повтори.

През последната седмица отговорността все повече се размива, разкриват се различни бизнес и политически интереси, а въпросите без отговор се увеличават.

И докато общественото внимание е съсредоточено само около новите изтребители, проектите за Сухопътните войски и военната флота се бавят и има все повече съмнения дали ще се реализират.

Какво купуваме, как и на каква цена

Военният министър Красимир Каракачанов заяви желание да приключи преговорите със САЩ за изтребителите F-16 Block 70 преди парламентарната ваканция. Преговорите все още продължават, като според кабинета осемте самолета ще излязат на данъкоплатците 2.2 млрд. лева, а според президента Румен Радев – 3.45 млрд. с ДДС.

Според държавния глава толкова струва необходимият пакет. За 2.2 млрд. могат да бъдат купени малко самолети с "жестоко орязани възможности".

Военният министър Красимир Каракачанов отговори на Радев през уикенда, че е можел да помогне за реализацията на договора за F-16, а не само да го критикува.

В същото време призна, че има неща, които в този договор и на него не му харесват.

Той обаче не влезе в подробности по темата.

Каракачанов коментира във вторник, че намаляването на цената на изтребителите F-16 не е за сметка на качествата му, но отбеляза, че част от оборудването и услугите по сделката ще бъдат орязани в името на икономиите.

"В цената влиза оборудването в най-добрия му вариант, но цялостното оборудване, което може да окичиш на един такъв самолет не влиза. Защо единият вид ракети били намалени от 16 на 13, ами намалени са за да не хвърляме излишни пари на този етап. Ако някой си прави сметка, че ние като купим този самолет, 40 години няма да купим нито една ракета или нито една бомба, това не е така. 13 или 16 ракети са незначително малко. Ние няма как да купим 3000 ракети за 40 години напред. Опитваме се да търсим финансовия баланс, но това не намалява бойните способности на самолета”, каза Каракачанов.  

На този фон зам. -командирът на авиобаза Граф Игнатиево полковник Николай Русев директно заяви, че решението за покупката на F-16 е било политическо и експертното мнение не е било зачетено.

"Надявам се, политиците да ни закупят всичко необходимо, за да може новият самолет да е пълноценен и да се използва в максимална степен”, каза полковник Русев пред БНТ.

Пакетът около изтребителите е от съществено значение, защото орязването му ще доведе и до намаляване на способностите или нови разходи в бъдеще.

Изборът на F-16 може лесно да се защити със стратегически аргументи, но правителството е длъжно да постигне добра и честна сделка, която да представи ясно на данъкоплатците.

Руснаците идват, но не съвсем

Показателно за начина, по който се подготвят военните сделки, е и договорът с беларуски завод за ремонта на щурмоваците Су 25 за около 80 млн. лева.

Правителството одобри сделката, но миналата седмица изненадващо председателят на парламента Цвета Караянчева обяви в Москва, че ремонтът ще се изпълни в наскоро национализирания завод "Авионамс" с участието на руски специалисти.

Военният министър Красимир Каракачанов от месеци твърди, че заводът няма капацитет да се справи с подобна поръчка, но Караянчева обяви нови планове пред руския външен министър Сергей Лавров.

Източници от Министерството на отбраната неофициално разкриха, че зад нейната акция стои желанието на икономическото министерство поръчката да отиде към "Авионамс", въпреки че вече има сключен договор, по който се дължат и неустойки.

В крайна сметка Каракачанов обяви, че парите вече са изплатени на беларуския завод и така въпросът е приключен без никакви обяснения.

Бронираните машини и корабите остават на заден план

Правителството не дава информация и какво става с другите два проекта – за придобиването на нови кораби и бронирани машини, които остават на заден план. 

Те се движат с голямо закъснение, при липса на информация и ясно финансиране, а наблюдателите на сектора са все по-скептични дали въобще ще се случат.

Отсега е ясно, че изплащането на изтребителите, ще натовари държавата и вероятно ще се отрази на другите военни сделки, въпреки обещанията, че и трите вида въоръжени сили ще се развиват паралелно.

Досегашните планове ще трябва да се променят, да се подготвят нови финансови схеми или да се планира увеличение на средствата за отбрана през следващите години.

Правителството искаше да изплаща трите големи проекта на обща стойност над 4 млрд. лева разсрочено за десетина години, но е ясно, че това няма как да стане и то трябва да обяви какво точно смята да прави.

Включванията на премиера

Мъглата около военните сделки допълнително се сгъстява от периодичните включвания на премиера Бойко Борисов.

Той обяви, че с новите F-16 ще пазим и Северна Македония, въпреки че Гърция и Северна Македония по-рано тази година обявиха официално, че Атина ще поеме охраната на въздушното пространство на съседката си и вече бяха извършени първи тестови полети.

Освен това предвид новите самолети Борисов обеща и магистрала до Долна Митрополия, където трябва да бъде възстановено закритото преди няколко години военновъздушно училище.

Премиерът Бойко Борисов избягва да влиза в конкретни измерения около непопулярните военни сделки, но той носи основната отговорност за тях и номерът с нейното прехвърляне едва ли ще проработи. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари