Как да говорим с вярващите в плоската земя и в наноботите във ваксините?

Хората, които вярват, че земята е плоска, че ваксините срещу Covid-19 съдържат наноботи, че тестовете в училище срещу заразата целят да разшифроват генома на децата или клечките за тестване съдържат отровни вещества, не са малко по света, и особено в България. Макар доскоро всичко това да звучеше като екзотика, пандемията от Covid-19 показа, че различните измерения на мислене на гражданите, които все още имат доверие на науката и на официалните институции, и другите, които тотално са го загубили, създават реални обществени проблеми. Затова въпросът как едните да разговарят с другите стои все по-сериозно в дневния ред.

Доскоро надеждата на рационалната група беше да убеди останалите в правотата си с изсипването на все повече и все по-неопровержими факти и статистики. Оказа се обаче, че този подход изобщо не работи. Затова все повече изследователи в социалните науки се нагърбват да изучават отблизо начина на мислене на отричащите науката. Като начало те предлагат плоскоземците и техните съмишленици в дебрите на екзотичното мислене да бъдат взети насериозно.

Преди няколко месеца издателството на един от най-добрите университети в света – Масачузетският технологичен институт (MIT), публикува книгата на философа и изследовател Лий Макинтайър "Как да говорим с отричащите науката". Изследователят описва впечатленията си от неколкодневното си приключение да посети Международната конференция за плоската земя през 2018 г. в Денвър, както и да проведе множество разговори с хора, отричащи климатичните промени, човешкия принос за глобалното затопляне, ефективността на ваксините и др.

Лий Макинтайър смята, че, ако се погледне по-дълбоко, ще се види, че отричането на науката стои и зад много от тежките обществени проблеми на съвремието – расизма, поляризацията, неравенството, авторитаризма, миграционната криза и предизвикателствата заради Covid-19. "Живеем в култура на отричането, в която хората казват неща, за които не може да им се търси сметка", отчита изследователят.

Той е съгласен с резултатите от известно научно изследване от 2019 г., че разсъжденията, които водят до отричане на консенсусни научни истини, стъпват върху пет основни предпоставки: изкривен подбор на доказателства, вяра в конспиративни теории, нелогично мислене, разчитане на фалшиви експерти и убеждение, че ако опонентът ти не представи перфектни обяснения, това значи, че ти си прав.

"Отричането на науката не опира до съмнения, то има общо с недоверието", смята Макинтайър. Затова според него начинът за преодоляване на недоверието не е чрез споделяне на точна и достоверна информация, а чрез разговор лице в лице, при който човек запазва спокойствие, показва уважение към събеседника си и го изслушва. "Единственото, което би дало надежда за успех, е да имаме правилното отношение към събеседника", смята Лий Макинтайър.

Той изрично подчертава, че в много случаи е невъзможно с един или два разговора да се преобърнат представите на хората, защото когато оспорваш вярванията им, ти всъщност поставяш под въпрос тяхната идентичност, а това е нещо много сериозно.

В книгата си изследователят описва много подробно опита си от посещението на конференцията на плоскоземците през 2018 г.

Международната конференция на плоската Земя, проведена през ноември 2018 г. в Денвър.

Може да звучи невероятно, но много хора се връщат към вярването, че Земята е плоска, независимо че от повече от 2000 години насам е налице познанието за сферичната форма на Земята. На въпроса дали тези хора са сериозни, отговорът е категорично "да", най-малкото защото цената да си плоскоземец често е да бъдеш отхвърлен от обществото, например от църквата, да бъдеш уволнен от работа, а в крайни случаи - дори да загубиш живота си.

Макинтайър споделя, че на Международната конференция за плоската Земя през 2018 г. в Денвър не е видял нито един човек, който да не е дълбоко посветен на вярването. По думите му всичко на конференцията е изглеждало толкова "нормално", че ако човек не е бил наясно с темата, изобщо не би му хрумнало, че всички тези хора са били обединени от подобна екзотична идея.

Макинтайър е впечатлен, че плоскоземците вярват, че в основата на убеждението им стоят доказателства и експерименти. Обединява ги дълбоко недоверие в официалните авторитети, но силно вярват на личния опит.

"Да прекараш два дни, посещавайки семинари със заглавия като "Глобъстъри", "Плоската земя и научният метод", "Активизъм за плоската Земя", "НАСА и други космически лъжи", "14+ начина, по който Библията казва, че Земята е плоска", "Да говорим с нашите семейства и приятели за плоската Земя", прилича на това да прекараш два дни в приют. Аргументите бяха абсурдни и заплетени и не беше лесно да бъдат приземени, особено ако човек се съгласи с настояването на плоскоземците да се представи непосредствен опит от първо лице. А социалната подкрепа, която участниците изпитваха от това, че най-накрая са заедно със свои съмишленици, беше очевидна. Психолозите отдавна знаят, че има и социален аспект, който е определящ за това в какво вярваме. Международната конференция за плоската Земя през 2018 г. беше лабораторен експеримент в племенно мислене", коментира философът.

Той обяснява, че за 48-те часа, които е прекарал на конференцията, е влязъл в редица по-малко или повече тежки разговори в опит да опонира на твърденията, че Земята е плоска, че континентът Антарктика не съществува, че има огромен купол на върха на Земята, че тя не се движи. Всичките му обяснения за махалото на Фуко, за сенките при залез слънце, за действието на гравитацията върху световния океан, за Международната космическа станция ни най-малко обаче не са обезпокоили стройната визия за света на плоскоземците.

Плоскоземецът и бивш шофьор на лимузини Майк Хюз доби световна известност с пилотирането на конструирани от самия него ракети в опит да докаже, че Земята е плоска. Той загива при пореден опит през февруари 2020 г., заснет с цел телевизионно участие.

Затова Лий Макинтайър решава да промени подхода си. "Ако бях прав, то излиза, че всичко около плоската Земя изобщо не опираше до "доказателствата". Те бяха просто една огромна рационализация за социалната идентичност на тези хора. Това обяснява защо плоскоземците възприемат толкова лично опитите да се оспорят вярванията им. Това, което имат те, е не просто вярване. Това е тяхната същност, обяснява кои са", пише изследователят.

Затова, вместо да ги приема за "луди" или за врагове на разума, Макинтайър решава да ги вземе насериозно като човешки същества, като в същото време отказва да играе тяхната игра с "доказателствата". Той осъзнава, че което и "доказателство" да обори, плоскоземците вадят следващото и така до безкрай. Затова изследователят започва да води разговори за самите тях, за живота им, за да разбере как са формирали убежденията си. Той забелязва, че повечето от хората на конференцията са преживели травма или отхвърляне, някои от тях са били маргинализирани и вярването в плоската Земя им дава идентичност и смисъл.

"Ако някой отрича неоспорими факти, може спокойно да приемете, че неговите емоции са тези, които го отклоняват от реалността. Затова трябва да разгърнем умението си за емпатия, което значи да се опитаме да разберем емоциите на другите хора, да определим какви емоционални блокажи може да им пречат и ги карат да заравят глави в пясъка", пише Глеб Ципурски в "Сайънтифик Американ". Според него изслушването и разбирането на чувствата на събеседника е първото условие за водене на разговор с човек, който отрича фактите, защото твърдоглавото спорене през аргументи няма никакъв положителен ефект в такава ситуация.

"В комуникацията на науката е аксиома, че не можеш да убедиш в нищо само с факти човек, който отрича науката. На повечето хора, които отричат науката, не им липсва информация. Липсва им доверие. А доверието трябва да се изгради с търпение, уважение, емпатия и междуличностни връзки", обобщава Лий Макинтайър.