Как да (не) купим бронирани машини?

Последните най-малко десет политически ръководства на военното министерство обявяват за основен приоритет придобиването на бронирани машини за Сухопътните войски. Въпреки това проектът остава на трупчета и се превърна в символ на лошо управление и планиране, а в определени етапи прозираха и различни политически и бизнес интереси.

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов не направи изключение и започна работата си със заявка да придвижи напред сделката, но от изявлението му бъдещето на проекта не се изясни кой знае колко и дори се появиха някои нови въпроси.

Защо ни трябват бронирани машини?

Бронираните машини са необходими, за да се оборудват батальонните бойни групи, които са основното изискване на НАТО към България и които се превърнаха в нещо като двигател на реформата на въоръжените ни сили през последните пет години.

Докъде стигна проектът?

Проектът бе блокиран в края на управлението на последното правителството на Бойко Борисов, след като очаквано се оказа, че и двете подадени оферти - на финландската фирма "Patria", която би трябвало да се конкурира с мултинационалната "General Dynamics" (с предимно американско участие), надвишават тавана на проекта от близо 1.5 млрд. лева.

Всъщност, това бе ясно месеци преди да бъдат отворени офертите и само потвърди сбърканата финансова обосновка на проекта.

Преди това пък се забави с месеци заради спорове около търсените технически характеристики на машините, които предопределят избора на доставчик. В крайна сметка се стигна до неофициални коментари в МО, че подготвеният проект търси почти невъзможна машина или точно определена.

Оттогава се търси решение как да бъде продължен проектът.

Работната група излезе с предложение да се проучат възможностите за реализация на проекта чрез договор "правителство-правителство" и да се предприемат необходимите действия за осъществяване на първоначални контакти с правителствата на потенциални държави партньори.

Друг вариант, който бе лансиран от бившия военен министър Красимир Каракачанов, бе проектът да бъде изпълнен от ведомствения холдинг "ТЕРЕМ", но е ясно, че той няма достатъчно капацитет и ще разчита на чужд подизпълнител.

Междувременно се завъртя и друг вариант – да се подготви по-мащабен проект и заедно с машините да бъде договорено и друго въоръжение за Сухопътни войски.

Пак изискванията на проекта

Служебно правителство няма легитимност да реши проекта, но може да придвижи работата по него.

Служебният военен министър Димитър Стоянов каза, че в "най-скоро време трябва да подготвим и изпратим искания за информация до потенциалните фирми". В рамките на каква процедура ще се случи това не е ясно. Не е ясно и до кои фирми ще се изпратят оферти. Само на тези в досегашния конкурс или и на нови компании, които проявиха интерес.

Стоянов обяви амбиция и да преразгледа изискванията в проекта.

"Има определени високи амбиции в индустриално сътрудничество, Дали тук да се произвеждат или да бъде осигурен само жизненият им цикъл в България. Този подход се обсъжда", каза Стоянов.

В същото време той отхвърли възможността да има компромис по отношение на способностите.

От изявлението може да се предполага, че започва работа по условията на проекта. Още преди две години беше ясно, че цената му може да падне при определени промени в оборудването на машините, например.

Сега обаче военното оборудване поскъпва и таванът на бюджета от близо 1.5 млрд. лева може да се окаже още по-нереалистичен.

От изявлението на Стоянов не стана ясно какво мисли за предложението да се премине към преговори "правителство-правителство". Така бе реализиран проектът за придобиването на изтребители.

Опцията с ТЕРЕМ също е на дневен ред. А към поръчката апетити обявиха и нови играчи, включително българска компания.

Проектът бе одобрен от парламента и не е ясно дали той не трябва да се върне там. Не е ясно дали и визията на служебния кабинет, ще се възприеме от следващите управляващи.

Рестартиране на проекта?

Всички тези въпроси са концептуални и може да се стигне до рестартиране на проекта, което още повече ще забави придобиването на машините.

Ако това се случи, има натрупана достатъчно лоша практика, за да се избегнат поне някои грешки, като нереалистичен бюджет, изисквания и лошо планиране.

В МО, обаче, гаранция за това няма.