Как да отвърнем на информационната война на Путин

Прага - Добре дошли в конфликтите на 21 век - повече макиевелистки, отколкото военни, при които хакерските атаки, изтичанията на информация и фалшивите новини заемат мястото на самолетите, бомбите и ракетите. Руската намеса в президентските избори в Съединените щати дава само бегла представа за това, което тепърва предстои.

Как могат страните да се защитават от подобни методи? Както при ядрените оръжия, възпирането е по-добър подход от противопоставянето. Съединените щати и техните съюзници от Запада трябва да намерят начин да убедят Русия, която е водещият практик в този тип политическа война, да не удря първа.

При ядрените оръжия възпирането разчита на това да се покаже притежаване на сходни възможности и воля за използването им. Това няма да проработи при политическата война.

Не че Съединените щати не са се пробвали с кампании за дестабилизиране и дезинформация. Но тези тактики е по-малко вероятно да проработят в Русия, където новинарските медии са предимно под държавен контрол, службите за сигурност бързо се справят с политическите заплахи, а гражданите не хранят особени илюзии за лидерите си. (Например, когато "Панамските документи" разкриха, че близки приятели на президента Владимир Путин имат тайни банкови сметки, повечето руснаци просто свиха рамене и не се изненадаха.) С подобни усилия най-много да се покаже на руснаците, че Путин е прав, като казва, че Западът не е по-добър от него.

Това, от което се страхува президентът на Русия, е провалът. Неговият мачистки политически характер се осланя на самонадеяното убеждение, че той никога не греши, а може с помощта на хакери, специални сили или жестоки съюзници да надиграе Запада и следователно да върне на Русия статута на световна сила.

Затова Съединените щати и техните съюзници би трябвало да следват стратегия на възпиране чрез отричане. Не бива Путин да се страхува от ответни действия в отговор на информационната си война - той би трябвало да се страхува, че ще се провали.

Това може да се постигне по няколко начина. Първо, институциите на Съединените щати се нуждаят от по-добра отбрана в киберсигурността. Сега политическите партии и големите вестници също са мишена на такива атаки, не само електропреносната мрежа и Пентагонът. Правителството трябва да помага за гарантиране на сигурността, когато може, но хората имат дълг да бъдат по-бдителни и да осъзнават, че тяхната киберсигурност е свързана със защитата на страната, а не само с електронните им пощи. Изтичането на имейлите на ръководителя на кампанията на Хилари Клинтън Джон Подеста разкри колко лесно хакери са измамили интелигентни политически служители чрез подвеждащи атаки.

Вместо да се опитва да се бори пряко с всяко изтичане, правителството на Съединените щати би трябвало да научи обществеността да разпознава кога тези изтичания са манипулирани. Американците би трябвало да бъдат обучени чрез училищата и неправителствените организации на основните умения, които са им необходими, за да бъдат просветени медийни потребители - от това как да проверяват новинарските статии до това как да установяват дали снимките са лъжливи.

Възпирането може да бъде и под формата на ограничаване на възможността на руснаците тайно да купуват медийни ресурси. Световните финанси продължават да са най-добрият приятел на бандитите и фантомите, като им позволяват тайно да придвижват и харчат пари. С присъединяването си към най-новото и стриктно споразумение за Общи стандарти за съобщения, отнасящо се за споделяне на финансова информация, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с оказването на натиск върху американските щати, прочути със строгите си закони за поверителност, Вашингтон би направил по-трудно не само за корумпирани руски служители, а и за службите за сигурност на Москва свободно да харчат пари в Америка.

Но е и необходимо Съединените щати предварително и с явна решителност да обявят какви действия са готови да предприемат в отговор на определени политически атаки. Русия се възползва от слабостите и свободите на Запада, затова Западът би трябвало по подобен начин да нанесе ответен удар по уязвимите места на Русия.

Например наказателните мерки като санкциите могат да бъдат много силно оръжие срещу опортюнистичните клептократи, на чиято подкрепа разчита Путин. Собствениците на медии, чиито мрежи разпространяват дезинформация, депутатите, които поощряват екстремистите, и олигарсите, които се оставят да бъдат използвани като подставени лица на Кремъл - всички те би трябвало да бъдат легитимни мишени. Възприемането им като членове на организирана престъпна мрежа би позволило на Вашингтон да замрази не само техните авоари, а и тези на семействата им и да им забрани да влизат в страната.

Необходимо е също така Западът да бъде сплотен срещу тактиката на Кремъл "разделяй и владей". Членовете на НАТО по договор имат ангажимент взаимно да се защитават от военни нападения, но няма подобни клаузи за кибератаки или информационна война. Множество по-малки страни се колебаят да дадат своя принос в борбата с руския шпионаж и подривна дейност - било чрез изгонване на шпиони или закриване на служещи като параван организации, защото се страхуват от неизбежни ответни мерки от Русия. Нужно е Съединените щати да обещаят на своите съюзници, че ще ги подкрепят.

Накрая, суетността на самия Путин може да се превърне в оръжие срещу него. Всеки път, когато той прекали, американското правителство би трябвало да изтъква това. Всеки път, когато се провали, трябва да го казваме високо и ясно. Трябва да разказваме шеги за него. Той може да пренаписва официалната информация в Русия, но Западът не бива да допринася за неговото митотворчество - и би трябвало да престанем да му правим реклама, представяйки го като виртуален суперзлодей.

Всичко това изисква нов начин на мислене. Това означава да се приеме, че Русия е избрала да бъде във война с нас - макар и особена и ограничена война. Необходимо е Русия да бъде възприемана като политически боец.

Това също така означава да се помни колко по-силни са Съединените щати от Русия в икономическо, военно, дипломатическо и дори политическо отношение. Путин е геополитически "партизанин", възприел стратегия, която се надява да може да разиграва, като се възползва от своите силни страни и заобикаля тези на Запада. Сега е нужно Западът да покаже, че има стратегия за борба с неговия авантюризъм.

*Марк Галеоти е старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.

По БТА.