Как да попречим на Путин в Сирия

Подкрепата на Москва помогна на Асад, но историята на подобни бунтове показва, че битката изобщо не е свършила

Как да попречим на Путин в Сирия

Ако четеш заглавията, може да ти се стори, че подкрепата на Русия за сирийския диктатор Башар Асад най-сетне е променила в негова полза баланса на силите в гражданската война, която не е ясно кой печели. Проправителствените сили, с помощта на руската авиация и балистични ракети, превзеха ключови територии, които бяха в ръцете на подкрепяните от САЩ бунтовници и сега заплашват важния от стратегическа гледна точка град Алепо. Москва не показва признаци за ограничаване на действията си, въпреки договореното неотдавна спиране на огъня в Сирия.

Но поуките от близо 220 бунта, разиграли се след Втората световна война, ни навеждат на мисълта, че руската помощ най-вероятно няма да може да обърне хода на събитията. Режимът на Асад продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства и не на последно място поради това, че не е легитимен за сирийците. За Москва може да се окаже трудно да запази в дългосрочен план тази промяна в баланса на силите, особено ако правителството на Обама - или по-вероятно следващото американско правителство - реши да отвърне на удара.

Русия директно участва в сирийската война от септември. Нейните ВВС - включително изтребители МиГ-31 и далекобойни бомбардировачи Ту-22 - нанасяха удари по мишени на бунтовниците, включително по групи, обучавани от американски военни. Москва разположи мобилни балистични ракети "земя-земя" Искандер, осигури оръжие и обучение правителството на Асад и извършва наблюдение с дроновете си Форпост и Орлан-10. Освен това Русия помага в Сирия на редица свързани с правителството действащи лица, включително милиции, които подкрепят режима.

Тази подкрепа, плюс помощта на Иран, позволи на Асад да укрепи позициите си, поне временно. Проправителствените сили напредват в стратегически райони в северна и южна Сирия. По-рано този месец с помощта на шиитски бойци и руските въздушни удари те завзеха ключови градчета около Алепо. Сега контролират магистралата северно оттам до Азаз, близо до турската граница - трасе, което бе важно за снабдяването на бунтовниците.

Привържениците на Асад са опиянени от този напредък. "Руското присъствие в Сирия несъмнено повлия на атмосферата в сигурността и промени баланса на силите", каза пред държавни медии иранският министър на отбраната Хосейн Дехган при посещението си през февруари в Русия.

Макар че Асад и неговите съюзници може да продължат да си връщат територии през следващите месеци, режимът все още е изправен през сериозни проблеми. Режимът на Асад продължава да е дълбоко непопулярен и е сред най-зле функциониращите правителства в света. В класациите на Световната банка той е на дъното или близо до дъното на всяка по-важна категория, свързана с управлението, като контрола върху корупцията, ефективното предоставяне на услуги и способността за налагане на стабилно върховенство на закона. Освен това сирийските бунтовници намират убежище в съседни страни като Йордания и Турция. Това им предоставя надеждни скривалища, до които сирийското правителство не може да стигне и където те могат да кроят заговори, да набират хора и да трупат нови запаси.

Историята показва, че на практика е невъзможно да се сразят бунтовници при нелегитимно и неефикасно правителство, особено когато бунтовниците се радват на външна помощ и убежища в чужбина. Вашингтон получи добра представа за тази сурова действителност във Виетнам и Афганистан. А Москва - в Афганистан през 80-те, макар че руските лидери явно са забравили този си опит.

Сега целите на САЩ трябва да са следните: да се предотврати рухването на ключови бунтовнически групировки, да се насърчи създаването на по-широко и легитимно правителство и да се победи "Ислямска държава" и свързания с Ал Каида Фронт "Ан Нусра".

Режимът напредва и САЩ трябва да увеличат помощта си за бунтовниците, като се изключат екстремистките групировки, и да продължат да действат за създаване на правителство на националното единство. Конгресът трябва да гласува да се осигурят още пари, обучение и модерни оръжия като противотанкови боеприпаси на групи като кюрдските сили, които се бият с "Ислямска държава" в Северна Сирия и на подкрепяния от Йордания Южен фронт, който се бие както с режима, така и с ислямистките екстремисти. САЩ трябва освен това да осигурят обучение и финансиране за бунтовническите тренировъчни лагери в съседни страни като Йордания и Турция.

Някои влиятелни американски политици като държавния секретар Джон Кери ни убеждават, че войната в Сирия не може да бъде решена с военни средства. Но историята показва, че реалността не е черно-бяла. Повече от две трети от бунтовническите движения са завършили с военна победа. Близо една трета са завършили с мирни средства, обикновено, след като във военно отношение конфликтът е стигнал до патова ситуация.
Американските висши служители трябва да приемат, че това е действителността, и да действат съобразно с нея, за да може някои от опонентите на Асад да оцелеят. Патовата ситуация е може би най-добрият начин да се осигури политическо съгласие и да се сложи край на войната.

*Сет Джоунс е директор на Центъра за международна сигурност и отбрана на Корпорацията Ранд, автор на книгата "Бунтовническите войни", която предстои да издаде издателството на Оксфордския университет.

По БТА.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?