Как да превърнем отново България в положителен пример*

Лекция на лидера на ДСБ в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по покана на Студентския дипломатически клуб

Eвропа беше мечта на протестиращите демократи още на първите софийски митинги през 1989–1990 година. Тя се превърна в кауза на българските реформатори, а впоследствие – и на цялото общество.

Нека посочим откровено още в самото начало, че външнополитическата реформа означава геополитическа преориентация на България от Русия към НАТО и ЕС. Тази драматична промяна срещна много силната съпротива на свързаната с Русия номенклатура на БКП/БСП.

Аргументацията на пътя

Разбираемите причини за поставянето на тази външнополитическа цел са основно две. Първата е гарантирането на отбраната на страната в рамките на мощна колективна система за сигурност, основана на демократични ценности. Втората е опиране на икономическото развитие на България на европейската солидарна финансова подкрепа.

Има и по-трудно разбираеми, но много сериозни причини: налагането на обществените норми на западноевропейската демократична общност на българското общество и икономически субекти; постигане на национално единство на основата на нова и модерна национална идея; заемането и утвърждаването на ключова локална геополитическа позиция в центъра на Югоизточна Европа и Черноморския регион; и решаване на многобройните и много остри, наследени от миналото, проблеми със съседите на Балканите.

Аргументацията отзад напред започва с трайната стабилизация на Балканския регион, раздиран от войни и насилия, съпровождащи разпада на бившата Югославия. Войните на границата на нашата страна, двукратно налаганото ембарго, което създаде и укрепи организираната престъпност в целия Балкански регион, включително в България, разстроиха дълбоко икономическото ни развитие. България бързо изостана от Полша, Чехия и Унгария по темпо на общи реформи. Бедността и престъпленията станаха основен спътник на българите.

За да постигнем тази цел, трябваше да бъдат направени следните политически действия:

Трябваше да покажем, че войните и зверствата, раздиращи Западните Балкани, имат трайно мирно решение. Алтернативата за мир бяха Атлантическият алианс и Европейският съюз. Като общности от различни по размер държави, споделящи еднакви ценности, без териториални претенции една към друга, те са създадени да гарантират мира в Европа. Можеха да гарантират мира на Балканите.

Преди това бе направен трудният, но особено важен извод, че разпадането на Югославия е необратимо. Това аргументира признаването на Македония и останалите, отделили се от югофедерацията, държави. България направи това първа. Не бива да се забравя, че правителството на Филип Димитров зае тази позиция, без да чака да се произнасят големите европейски държави и САЩ. Така България показа на света, че разбира и споделя основополагащи ценности за Алианса и Европейския съюз, че разполага с изключително добра външнополитическа експертиза за Югоизточна Европа. За съжаление, последвалата вътрешна политическа нестабилност и катастрофиралата в средата на 90-те години икономика не ни позволиха да станем траен стабилизиращ фактор на Балканите.

Балканските страни остро се нуждаеха от положителен пример за постигане на сигурност и икономическо развитие. България пое предизвикателството да бъде този пример. Първата решаваща крачка бе въвеждането на Валутния борд и стабилизирането на българския лев. Това постави началото на интеграцията на българската икономика към европейската. В рамките на един мандат, правителството на ОДС реализира основни икономически реформи. По време на кризата в Косово тя изигра важна роля за решаването на конфликта. Тази комбинация от вътрешна стабилност и външна политика отвориха вратите за членство на България в НАТО и Европейския съюз. И регионът получи своя пример.

На второ място, трябваше да се работи за ограничаване на руската сфера на влияние в Черноморския регион до рамките на нейните географски граници. Русия традиционно използва влиянието си върху бившите съветски републики в региона при прокарването и отстояването на собствените си политически и търговски интереси. Последен красноречив пример е газовата криза тази зима. Уязвимостта от енергийни доставки е силна за всички страни членки на ЕС, но в локален план тази уязвимост е истинска заплаха. Затова балансирането на руското влияние на източната, черноморска граница на Алианса и ЕС предполага членство на Украйна и Грузия в НАТО и започване на преговори за членство в Европейския съюз. Външната политика на страната ни до 2001 г. беше ориентирана към пълна подкрепа за тези страни. Тази политика не е ревизирана, но енергията, с която се реализира, силно намаля.

Създаване на консенсус за курса към Европа

Защо беше толкова важно да се изгради консенсус за членство на България в ЕС и НАТО? За да има приемственост във външната политика на България и геополитическата ѝ роля да се утвърждава и става все по-важна. Това гарантира не само високи стандарти на сигурност в региона. Стабилизира икономически и политически всичките ни съседи, изкарвайки ги на пътя към предвидими и ясни европейски ценности и стандарти, към опряно на европейска интеграция икономическо развитие.

Аксиоматично вярно е, че благоденстващите държави имат благоденстващи съседи и това е особено валидно за малки отворени икономики като българската. През Югоизточна Европа от хилядолетия преминават важни търговски и стратегически артерии, включително към Азия и Китай. Способността на отделните национални икономики обаче да извличат висока добавена стойност от тази даденост е силно зависеща от стабилността на региона и от капацитета на отделните правителства да определят и договорят общи правила и търговски политики. Всичко това се постига автоматично по пътя на европейското и натовското членство.

Външнополитически последици от проваленото начало на членството на България в ЕС

Минирането на членството ни в ЕС нанесе тежки вреди на българската икономика. Досега са усвоени едва 8.2 на сто от еврофондовете и са платени само 0.35 на сто от паричното им изражение. Почти пълното замразяване на европейските фондове и обяснението на причините за това, разруши репутацията на страната. Управляващите не взеха мерки да реагират на масовите обвинения за ширеща се корупция и некомпетентност по високите етажи на властта.  

Проваленото начало на членството ни разби един след друг опорните пунктове на българската външна политика. Но най-лошото е, че отдалечи перспективата за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани и страните от Черноморието. Ценността на страната ни избледня; експертизата ѝ за трайно решаване на Балканските проблеми се загуби. Енергичните ни в миналото усилия за стабилизиране на Македония и Косово изчезнаха. Въпреки големия си регионален авторитет, България не помогна с нищо да се намери компромис за името на Македония и за общоприемливо решение на проблема за Косово. България не подпомогна Украйна и Грузия, когато бяха обект на враждебни действия от страна на Русия. Страната ни изчезна напълно от външнополитическата карта на НАТО и ЕС. Българската икономика ще посрещне кризата без европейска солидарна подкрепа и в обкръжение от слаби съседни пазари.

Действия за възстановяване ролята на България в региона

За да се възстанови ролята на страната като първостепенен фактор в Югоизточна Европа и Черноморието, е необходимо:

Приоритет № 1 е възстановяване на репутацията на страната и еврофинансирането. Възстановяването на положителния пример за създаване на трайна сигурност и благосъстояние е вътрешно и външнополитически дълг на българската политика. За целта е необходим национален консенсус. Всички жертви трябва да бъдат направени в името на постигането на този най-важен приоритет.

Процесът на интеграция на останалите страни в ЕС бе спрян от лошия пример с България и Румъния. Самото развитие на ЕС бе преустановено поради страховете, че неподготвени страни ще внесат дестабилизация на съюза. По този начин нашата регионална външна политика е стегната в примката на неуспешния ни старт в европейската интеграция. Ние се превърнахме в лош пример и за Западна Европа и за своите съседи. Станахме пречка пред тяхното икономическо развитие.

След като постигнем тази цел и възстановим авторитета на България, можем да изградим отново позициите си за провеждане на активна политика в Югоизточна Европа и Черноморието. Този приоритет изисква смела и решителна външна политика. България трябва да поеме всички свои отговорности и задължения. Европейската политика предполага да се мисли глобално и да се действа локално. Така както северните европейски страни никога няма да обременят ЕС с отговорността за тяхната регионална политика, така България и Румъния, разбира се заедно с Гърция, трябва да поемат своята отговорност за Западните Балкани и Черноморския регион.

Ние формулираме, отстояваме и представляваме интересите на ЕС и НАТО в този регион. Позицията ни в това отношение сега е особено слаба, защото управляващите разбиха националния консенсус във външната политика на България спрямо Русия. Разбира се, няма алтернатива пред това да се възстанови взаимноизгодният и равноправен характер на българо-руските отношения. Това може да стане само, когато се намали едностранната зависимост на България от руските енергийни доставки, когато се затвори огромният дефицит в търговския баланс между двете страни. Затова е необходимо ревизиране на икономически необоснованите и рискови за околната среда проекти АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" и "Южен поток”", които още повече ще задълбочат рисковете за сигурността и макроикономическите слабости на България.

Защо се иска много смелост и решителност в бъдещата българска външна политика. Защото източната политика на ЕС, включително тази спрямо Русия, е нейното най-слабо място. Очевидно огромни са предизвикателствата пред ЕС и при преговорите за членство с Турция. Точно тук, на източните граници на Съюза, е необходима творческа външна политика – дълбоко познаване на местните обстоятелства и участие в изработването на външнополитическите решения на ЕС.

* Заглавието е на редакцията.