Как да разбираме дебата за Иран

Споразуменията за ограничаване на въоръженията, ядрените материали и т. н. са сложни и технически. Само ограничен кръг хора сред познавачите на контрола върху оръжията схващат изцяло значението на всяка подробност.

При демокрацията обаче тези неща са и трябва да бъдат предмет на дебат. Хората въвлечени в спорове, понякога претендират, че разполагат с повече знания, отколкото е в действителност. Те подхвърлят куп числа - охотно приемани от предпочитания от вас вестник - за центрофуги, обогатяване и тем подобни. Други са малко по-откровени в признанието си, че техните възгледи се оформят от това, което са мислили преди публикуването на някой отделен факт, въпреки че те също подмятат някои данни просто за да вдъхват повече доверие. Така стана и с обявеното в четвъртък рамково споразумение, предназначено да възпре Иран от разработването на ядрени оръжия или поне да нанесе удар по шансовете му да стане ядрена държава след около едно десетилетие. Фактът, че това е "рамка" и че заключителното споразумение няма да бъда постигнато за няколко месеца, създава пространство за тълкуване за всички. САЩ бяха далеч по-склонни от Иран в разкриването на подробностите, като намекнаха, че все още има мъгляви сфери.

Просто за да бъда ясен - аз не съм имунизиран от критика. Приветствам споразумението, или по-скоро "предспоразумението", защото с течение на времето подкрепях идеята да бъде направен опит да бъде притиснат Иран да отложи придобиването на оръжие. Това е по-добро от алтернативите, сред които война или стремеж за запазване на санкциите при съюзници, които вероятно няма да ги подкрепят, особено ако САЩ се оттеглят от преговорите.

Освен това виждам възможност - не вероятност, а шанс - едно споразумение да отвори Иран и да засили хората вътре в страната, които настояват за повече свобода. За да не помислите, че това е глупаво, спомнете си как Роналд Рейгън и Маргарет Тачър са смятали, че ако заложат на Михаил Горбачов, това може да доведе до промяна в Съветския съюз. (Аз харесвам г-н Горбачов", казваше Тачър. "Ние можем да работим заедно.") Мнозина от техните традиционни поддръжници смятаха, че те опасно грешат, навярно от наивност. Оказа се обаче, че Рейгън и Тачър са били прави.

Не смятам освен това, че трябва да даваме на Саудитска Арабия или на другите сунитски страни правото на вето върху нашата външна политика. И мисля, че в далечна перспектива Израел ще има повече сигурност (а няма да бъде в по-голяма опасност), ако съумеем да задържим Иран по този път. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изразява категорично несъгласие, но аз подозирам, че ако САЩ постигнат исканото споразумение, мнозина американски привърженици на Израел няма да са съгласни с него.

Има още едно успокоително нещо от този първи кръг. Контурите на споразумението са по-дебели и по-определени, отколкото много скептици мислеха за възможно. Да, държавният секретар на САЩ Джон Кери и администрацията на президента Барак Обама отговориха на очакванията. И за непредубедените критици това беше приятна изненада.

Вярно е, че фактите - доколкото ги знаем - се тълкуват различно, в зависимост от ориентацията на читателя. Президентът Обама казва, че е предвидено проверките да бъдат "твърди и без предварително уведомяване". Критиците му обаче твърдят, че те няма да бъдат достатъчно изненадващи. Привържениците на сделката отбелязват, че броят на центрофугите, с които Иран ще обогатява уран, е орязан от 19 хиляди на 5 хиляди. Критиците казват, че Иран все пак ще разполага с 5000 центрофуги и че е не е бил накаран да унищожи всички. И те се опасяват, че санкциите срещу Иран ще бъдат отменени прекалено бързо, а не на етапи.

Независимо от това даже онези, които са далеч от одобрението на рамковото споразумение, признават, че то съдържа полезни мерки: ограничаване на обогатяването на уран, превръщане на подземната ядрена инсталация във Фордо в "изследователски център" и предотвратяване на евентуалното производство на обогатен плутоний (до ниво, на което може да бъде използван за ядрено оръжие) в реактора в Арак. Включвам този абзац не за да претендирам, че разполагам с експертни знания по тези неща, а за да намекна за ползата от нещо като интелектуална триангулация: щом склонните към скептицизъм намират позитивни елементи в сделката, значи тя почти сигурно е стъпка напред.

Бихте си помислили, че по въпрос от такава важност участниците в дебата ще признаят раздвоеността и несигурността и че всяка от страните ще се съгласи, че прави залог с надежда или скептицизъм. Аз не съм затаил дъх. Сенатор Марк Кърк (републиканец от Илинойс) обикновено проявява здравомислие. Той обаче каза в интервю по адрес на главния преговарящ на Държавния департамент: "Невил Чембърлейн получи много повече от Хитлер, отколкото Уенди Шърман получи от Иран".

Това не е обещаващ начин да се започне.

По БТА