Всичко това показва, че в момента централите покриват единствено оперативните си разходи, което с други думи се нарича декапитализация.
4. Пак по отношение на цените и разходите трябва да се отбележи, че НЕК от дълго време е голям длъжник към бюджета и доставчиците си. Това означава, че централите в момента не плащат част от разходите си. В същото време, проектът на AES предвижда плащане на всички дължими разходи. От друга страна, държавата косвено субсидира част от електропроизводството чрез бюджета или държавните (все още) монополи. Такава политика в дългосрочен план противоречи на конституционния принцип за равни условия за стопанска дейност, да не говорим за законодателството за защита на конкуренцията.
5. Има основания да се смята, че в момента производителите на електроенергия не покриват всички изисквания по ЗООСВ.
От финансова гледна точка, това означава разходи за чисти технологии и разходи за застраховки срещу аварии (това важи в особена степен за АЕЦ). С оглед на преговорите за присъединяване към ЕС, в недалечно бъдеще такива разходи ще трябва да бъдат направени, а това ще повиши себестойността на електричеството.
6. Строежът на нови мощности е спорен и поради противоречивите прогнози на НЕК и Световната банка за очакваното потребление на енергия.
Имайки предвид структурните промени в българската икономика, и най-вече увеличеният дял на услугите в БВП, ние не очакваме голям ръст в потреблението на електричество. Има основания обаче да се смята, че в средносрочен план (8-10 години) голяма част - 30-40% от действащите в момента мощности ще престанат да произвеждат към 2010 г. В този смисъл, при намалено търсене и още по-намалено предлагане, отново се получава недостиг на пазара.
7. Според преценката на българското правителство, предвижданата от инвеститорите възвращаемост е висока.
Без да можем да коментираме точни сметки, можем за сравнение да посочим, че годишната доходност по българските облигации DISC (към 7 май) е 14.68%, което представлява оценката на пазара за суверенния риск на България. Както и по-горе посочвахме, сравнението с реално съществуващите възможности е единственият начин за оценка на даден инвестиционен проект. В момента НЕК няма финансова възможност да осъществи подобен проект, а досега не са ни известни други проекти, които да не предвиждат дългосрочни договори с НЕК или дори държавни гаранции. Ако пък правителството реши само да финансира (чрез държавна гаранция) изграждане на нови мощности, то това представлява пряк ангажимент на бюджета, т.е. на данъкоплатците, които ще понесат политическия риск и възможните негативни развития на енергийния пазар. Така алтернативата в близко бъдеще на клаузите за гаранции срещу политически риск е пряк ангажимент на данъкоплатците.
Може ли атомната енергетика да се разглежда като алтернатива
Алтернативите следва да се оценяват както от гледна точка на международният контекст и структурата на техните разходи, така и според това доколко са възможни и вероятни при политическата и стопанската действителност в България.
Международен контекст
1. Идеите за възстановяване на проектите в атомната енергетика, обявени от новата администрация на САЩ, разпалиха въображението на защитниците на подобни проекти в Европа, включително и в България. Поради особеностите на американската икономика и естествените дадености, разходите за атомна енергия в САЩ са съществено по-ниски, най-вече поради големия дял държавна собственост върху земята и възможностите за практически безсрочно складиране на отработеното ядрено гориво.
2. Европа би губила съревнование в тази област и поради обстоятелството, че САЩ, чрез прекарването на атомни проекти в енергетиката, задържа за неопределено време експлоатацията на собствени залежи от петрол и газ. Липсата на явни предимства на Европейската атомна енергетика (единственото изключение са шведските технологии за пакетиране на отработеното гориво в стъкло), ще означава, че финансирането на такива проекти през европейските политически банки - ЕИБ и ЕБВР - ще остане трудно или почти невъзможно.
3. За оценка на перспективите в българската атомна енергетика са особено важни две обстоятелства: "обликът" на Козлодуй като технологически изостанала и в крайна сметка несигурна централа и проблемите на Чешката република, свързани с пускането на централата в Темелин в експлоатация. Способностите на НЕК да убеди европейското обществено и банково мнение във възможните качества на една нова централа в България са под въпрос, дори при най-добро качество на експертизата, която България би предложила. Австрия вече официално поиска затваряне на Темелин, подобно мнение изказа през миналата седмица и правителството на Германия. Ако първата след-реформена централа (тази в Темелин) мине между шамарите, подобно щастие за следващи проекти ще бъде неимоверно трудно достижимо.
Възможни разходи за алтернативите в атомната енергетика
1. Засега в българските разчети за стойността на атомната електроенергия не са залегнали:
а) разходите по дългосрочно съхраняване на отработеното гориво,
б) разходите по извеждане в експлоатация на бъдещите реактори,
в) разходите по обновяване на наличното оборудване,
г) разходите по логистиката (включително проектиране, ОВОС и договаряне на ресурсите и наблюдението) на целия предполагаем проект.
2. Дори и да се направят такива разчети, нереализирането (и отлагането) на проектите в Марица Изток също има цена:
а) за поддържане на околната среда,
б) намаляването на емисиите парникови газове и прах;
в) разходите, свързани с постепенно западане на сегашното производство на централата (при липса на други инвестиционни замисли освен тези за първи и трети блок).
Други проблеми и перспективи
1. Според прогнозата на Световната банка, необходимите разходи по опазване на околната среда във връзка с процеса на присъединяване към ЕС (в евро и проценти) до 2015 г. са следните:
ВИД СЦЕНАРИЙ
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
