Как да се оценяват знанията на учениците – въпрос с повишена трудност

Снимка: БГНЕС

Четири години след въвеждането на матурите, въпросът за това адекватно ли се оценяват знанията на завършващите училище, остава с повишена трудност.

Още с първите матури през 2008 година беше въведена скала за преобразуване на точките в оценки, при която след проверка на изпитните работи се определя колко точки на каква оценка отговарят. От образователното министерство смятат, че по този начин се улавя уникалността на всеки един випуск. В началото като аргумент се ползваше и това, че матури се правят за първи път и има опасност тестовете да не са съобразени със знанията на зрелостниците.

Създадената през 2008 г. скала обаче остана за постоянно, като всяка следваща година се запазва правото тя да бъде променена – отново според нивото на випуска. Съществуващата скала търпи критики, тъй като според специалисти тя позволява да се получи тройка срещу твърде малко точки или иначе казано – летвата да пада според това колко зле са се справили зрелостниците.

Скала за оценяване на матурите

Слаб 2 – до 22.5 точки включително

Среден 3 (3-3.49) - 23 точки – 40.5 точки включително

Добър 4 (3.50 – 4.49) - 41 точки – 58.5 точки включително

Много добър 5 (4.50-5.49) – 59 точки – 76.5 точки

Отличен (5.50 – 5.99) – 77 точки – 94.5 точки

Отличен 6 – 95 точки – 100 точки включително

Най-новите критики към системата са отпреди седмица, когато филолози от Софийския университет заявиха, че сегашните петици от матурите на практика се равняват на тройки.

Начинът на оценяване, а и самата сложност на матурите беше една от причините в началото университетите да подходят резервирано и да отрежат достъпа до повечето си специалности чрез оценки от матура. Заради раздутия прием и битката за повече студенти обаче, матурата стана вход за все повече специалности, които не могат да бъдат запълнени. От тази година с оценки от матура ще се влиза в 91 от 100 специалности в Софийския университет, включително и Българска филология, което съдържа голяма доза ирония предвид факта, че именно филолозите се възмутиха от девалвацията на оценките.

Въпреки, че проблемът се поставя от години, и в изцяло новия проектозакон за училищното образование нещата остават постарому.

Фалшиво политическо преимущество“ или нормална практика?

Сегашният начин на формиране на скалата има фалшиво политическо преимущество“, коментира пред Mediapool Мария Донкова от фондация “Пайдея“, която от години следи проблемите в образованието. Според Донкова сегашният начин на оценяване “позволява границата на “слаб” да се сложи така, че със сигурност да няма прекалено много слаби оценки и да избегнем поставянето на въпроса чия отговорност е подобен резултат“.

Няма никъде по света държава, нито институция, организираща тестове за удостоверяване на постигнато минимално ниво, в която да не е известно къде точно е границата на “неуспешно положил” теста. Нито национални тестове, в които тази граница да варира според випуска“, коментира тя.

За мен лично остава голяма загадка, коя заинтересувана страна има полза от резултат от оценка на знания, който на практика означава “има някакви знания”“, коментира Донкова.

Според нея е крайно време екипите, разработващи тестовете, да определят точно тежестта на въпросите. “Имат петгодишен опит и пет пълни бази данни от годишни тестове на разположение за да направят изчисленията и да проверят множеството възможни хипотези за тежест. Информацията е достатъчна за да се свърши качествено работата по определянето на тежестта на въпросите, респективно брой точки, които носят отговорите“, заяви Мария Донкова.

Проф. Енчо Герганов, който е с дългогодишна практика в оценяването и подготовката на изпитни материали, обаче е на мнение, че проблемът е по-сложен и начинът, по който сега е уредено оценяването, е подходящ. Той коментира пред Mediapool, че проверителите винаги оценяват сравнително, а не абсолютно и тази практика е съществувала винаги, но интересът сега е провокиран от матурите, защото са нещо ново.

Къде са трудностите?

Герганов също е на мнение, че е нужно да се определи минимум, който трябва да бъде достигнат. Големият проблем обаче е точно определянето на този минимум.

Поради характера на тукашните тестове, които включват и отворени отговори, и писане на текстове, ключови са трудността на задачите и субективното мнение на проверителите, поясни Енчо Герганов. Защото, докато при тестовете с изцяло затворени въпроси е по-лесно да има обективност, то при оценяването на свободните отговори се проявяват и пристрастията на проверяващите.

Донкова също смята, че трудността да се фиксира граница колко точки на каква оценка да отговарят се обуславя от това, че се търси точка на съвместимост между обективното оценяване чрез тестовата система и субективното оценяване – преценката на проверяващия. “Личната преценка на учителя за демонстрираните от ученика знания е в пъти по-комплексна от тестовия резултат, който е доста беден откъм възможности да регистрира индивидуалността на ученика“, каза Донкова.

Според нея обаче трябва предварително да се оповести над каква граница изпитът е успешно положен, редом с информацията за методиката за съставяне на тестовете и тежестта на различните видове въпроси в тях.

В духа на досегашната традиция, скала за преобразуване на точки в оценки по петобалната система е нужна, за да могат оценките от тестовите национални оценявания да участват в различните изчисления на учебен успех и балове, посочи Донкова. “В същото време, в законопроекта за училищното образование се допуска възможност резултатите от националните тестове да се запазят в оригиналния си вид – брой точки и да не се превръщат в конвенционални оценки, без обаче да се изяснява дали и как тогава те ще участват във формирането на общ успех и балове“, коментира още Мария Донкова.

Сложността на теста се разбира като дойдат резултатите“

Според Герганов съществени са сложността на задачите и строгостта на проверяващите. “За едно и също ниво по стандартите аз мога да направя и адски трудни задачи, и адски лесни задачи. Толкова трудни, че никой да не може да ги реши и толкова лесни, че 100% да ги решат. Никой не може да каже каква е трудността на теста преди да дойдат резултатите“, каза той.

Аз съм специалист в тази област и с колеги сме правили изследвания в тази област. Давали сме на експерти да оценят задачите, доколко са трудни и получаваме оценка за трудност на всяка една задача. Обаче за нас най-адекватната оценка за трудност са резултатите от едно тестиране. И като дойдат резултатите от тестирането се оказва, че мнението на експертите абсолютно не отговаря на истината. Те са определили, че задачите са много трудни, а се оказва, че са много лесни“, допълни проф. Герганов.

Според него няма опасност летвата постоянно да пада надолу, точно защото трудността на задачите много трудно може да се определи предварително: “Трудността се определя от равнището на всички зрелостници. А това може да се види едва когато имаме резултати. Ако миналата година максималният бал е бил 190 от 200 възможни, а минималният е бил 80 от нула възможни, а тази година максималният е паднал от 190 на 120, а минималният от 80 на 20, това е знак, че задачите са много трудни, а не че подготовката се е влошила.“

Ако отидем много дълбоко в науката, има и такива процедури, при които с експертни оценки и по сложен начин се оценява преди да мине изпитът какви трябва да бъдат критериите за оценяване на точно, конкретно тези задачи“, посочва той. По думите му обаче това е трудно и скъпо. “Освен това, ако всички задачи се дадат за предварителна оценка от експерти, за да се определи къде е минимумът и къде максимумът, задачите автоматично стават известни, а те трябва да се пазят в тайна“, разясни Енчо Герганов.

Освен това, допълни той, проверителите, които оценяват, също не са равностойни. “Има една характеристика на оценителите, която се нарича “строгост-снизходителност“. Това е личностова черта. Никой не може да излезе от нея. И се оказва, че едни са много строги, а други са много снизходителни. Да кажем, едно и също множество от писмени работи ги проверяват и двамата и като им изчислите средните оценки – единият дава средна оценка 3.50, а другият – 5.25."

И тук стигаме до омагьосания кръг – а кой ще проверява проверяващите?

Намирането на верен подход за оценяване на знанията е процес толкова дълъг, противоречив и сложен, както и развитието на самото знание. Ако има нещо утешително за България, то е, че може да се възползва от практиката в напредналите държави, които имат значителен натрупан опит, включително на проби и грешки. Както е известно, няма веднъж завинаги дадени рецепти, особено в толкова динамична област като съвременно образование.

Много по-лесно е да си заравяме главата в пясъка за очевидния факт, че политиката у нас не е да се култивира качествено образование, а да мерките да се нагаждат към все по-посредствени нива на знание, които впоследствие да се установяват като стандарти.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?