Как да се разследва трагедията

Въпреки скръбта по загубата на космическата совалка Колумбия и нейния седемчленен екипаж страната трябва да събере сили за разследване, което да установи какво точно се е случило - и защо. Не е достатъчно да приемем уверенията на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), че ще открие проблема и неговото решение и ще продължи да работи, за да понесе отново националния флаг в космоса.

Тази трагедия - както в случая с предишната, сполетяла Чалъндъжър през 1986 г., изисква настъпателно, непрепятствано от нищо разследване, което да се извърши от комисия, назначена от президента. Тя трябва да има не само задачата да открие техническите причини за аварията. Комисията би трябвало да установи също така дали за станалото не са допринесли грешки в ръководството, бюджетни съкращения, слабост на инженерната мисъл или дълбоко вкоренени културни традиции в НАСА.

Напълно прави са служителите от космическата област, които предупреждават, че е прекалено рано вниманието да се насочва само към една теория за това какво се е случило. Наистина определено ще бъде изследвана възможността за повреда в изолационните плочки, които пазят совалката от изключително високата температура, която се развива при навлизането ѝ в земната атмосфера. Когато Колумбия излетя преди 16 дни, от външния ѝ контейнер с гориво се откъсна отломка (вероятно от пеноизолацията) и изглежда, удари лявото ѝ крило - същото крило, чиито сензори спряха да действат малко преди Колумбия да се взриви. Връзката между тези факти неизбежно буди предположението, че отломката може да е повредила изолационните плочки или други важни зони от крилото.

Разследващите ще трябва да разгледат и други възможности, например експлозия на намиращото се на борда гориво, структурен дефект на остарялата совалка, грешка в управлението при навлизането в атмосферата и дори такива малко вероятни предположения като терористично нападение или сблъсък с летящ обект.

В крайна сметка може да се окаже, че причината е нещо, което никой не си е представял, че може да се случи в сложния и фин летателен апарат, когато влезе във взаимодействие с неблагоприятна околна среда. Космическите полети винаги крият рискове, а показателите за успехите на совалките - 2 аварии с катастрофални последици от общо 113 полета, в общи линии съответстват на равнищата при другите системи космически ракети.

Извън рамките на техническото разследване ще е наложително да се погледне по-широко върху ръководството на програмата на совалките, осъществявано от НАСА. Обезпокоителен е фактът, че едва миналата година напускащият ръководния пост в Консултативния съвет за сигурност на космическите полети заяви в Конгреса, че никога дотогава не е бил така разтревожен за сигурността на совалката. Като причина за тревогата си той посочи това, че осъвременяването в тази област е било отложено поради бюджетни ограничения. Макар още да не са правени компромиси със сигурността, изтъкна той, "никой няма да узнаем със сигурност кога сме излезли прекалено далеч от рамките на сигурността".

Отстранени бяха пет от деветимата членове на този съвет и двама консултанти, като сега някои от тях обвиняват НАСА, че се е опитвала да заглуши тяхната критика.

На преден план излиза и озадачаващият въпрос за начина на мислене в агенцията. Непосредствената причина за аварията на Чалънджър преди 17 години бе дефектен изолатор на ракетата-носител, който не се бе затворил херметически. В резултат се получи изтичане на нагорещени газове и бе предизвикано възпламеняване. Но по-дълбоката причина за катастрофата бе институционна. Изолационните проблеми се анализираха години наред в НАСА и единодушните заключения неизменно бяха, че совалките са напълно безопасни за полети.

Тази увереност се засилваше с всеки следващ полет - докато бе разбита на пух и прах в един студен януарски ден на 1986 г.

Слушайки представителите на НАСА на първата им пресконференция след аварията с Колумбия, човек не можеше да не се запита дали историята не се повтаря. Те признаха, че при друг неотдавнашен полет на совалка е имало откъсване на отломка от външния резервоар с гориво. То е ударило една от ракетите-носители, причинявайки повреда на повърхността ѝ, но се е преценило, че сигурността на совалката не е застрашена. Когато при сегашния полет нещо се е откъснало и е ударило лявото крило, експертите са заявили, че и този инцидент не е опасен.

Преди няколко години имаше случаи със совалки, чиито изолационни плочки бяха пострадали от летящи отломки и дори части от плочките бяха унищожени, но бе съобщено, че този проблем е решен. И винаги нанесените повреди бяха обявявани за незастрашаващи сигурността.

Никой не знае дали катастрофата на Колумбия е била причинена от отломката, откъснала се при излитането ѝ. Но ако се окаже, че тя е виновникът, комисията ще трябва да провери как е станало така, че резултатът от техническите проверки е омаловажил проблема.

Разследването, от чиито резултати ще зависят бъдещето на НАСА и програмата за полети на совалките, трябва да бъде колкото е възможно по-прозрачно и по-активно. Напълно уместно е НАСА и изпълнителите на нейните поръчки да поемат водещата роля в анализирането на техническите причини на аварията.

Обезкуражаващ обаче е фактът, че космическата агенция (която открито направи опити да прикрие своите грешки при започване на разследването за Чалинджър), сега е избрала за членове на комисията служители по сигурността във военни и цивилни ведомства с цел да направи разследването по-достойно за доверие. Каквато и да е квалификацията на тези хора, те нямат нито статута, нито истинската независимост, необходими за катастрофа от подобен мащаб.

Случаят Чалънджър бе разглеждан от независима президентска комисия, включваща изтъкнати представители на частния сектор. Президентът Буш би трябвало да назначи подобна комисия за проучване на тази катастрофа, а Конгресът нека извършва свои собствени разследвания.