Как да се спре касапницата в Сирия

Касапницата в Сирия се влошава с всеки изминал ден, а диктатурата на Башар Асад и кланът му втора седмица продължават да обстрелват напълно беззащитния град Хомс, избиват стотици хора, които се прибавят към над шестте хиляди, убити миналата година.

Събитията, започнали като граждански бунт, вдъхновен от революциите в Тунис, Египет и Либия, придобиват все по-военен облик. Това безпощадно ясно прилича при нападенията с коли бомби срещу офисите на държавното разузнаване в търговския център на Сирия Алепо, при които загинаха десетки души.

Конфликтът е все по-близо до Дамаск и Алепо, които досега бяха изцяло под контрола на поддръжниците на Асад, и в същото време се стигна до кървава патова ситуация, при която режимът не може да се надява да си върне контрола над страната, а опонентите му са твърде слаби, за да го свалят. Същевременно съвместните усилия на европейските и арабските държави да накарат Съвета за сигурност на ООН да приеме плана на Арабската лига, призоваващ президента Асад да предаде властта на преходно правителство, ръководено от вицепрезидента, бяха унищожени от двойното вето на Русия и Китай.

Засилват се призивите външни играчи като Европа, Турция и Заливът да започнат да въоръжават разнородните дезертьори, действащи под шапката на Свободната сирийска армия (ССА), и понеже нападенията на режима със сигурност ще продължат - да измислят начин да защитят цивилните, хванати като в капан в градове, които не могат нито да защитават, нито да напуснат.

Няма лесни отговори на тази ужасяваща ситуация, но има куп въпроси.

До момента западните сили, които миналата година се притекоха на помощ на бунтовниците в Либия, настояват, че Сирия е различен случай като географско разположение и геополитическа тежест. Отличава се и със сложна етническа и религиозна структура, която може да се разпадне, предизвиквайки вътрешнорелигиозни войни като в съседните Ливан и Ирак, ако бъде подложена на външна атака.

Има нещо вярно в това. Вярно е обаче и друго - родът на Асад, който е на власт от над четири десетилетия, създаде всъщност тези "Балкани в пясъците". Вярно е и че използваните от това семейство верски тактики сега ускоряват именно този разпад, от който се опасяват Западът и арабските съседи на Сирия.

Въоръжаването на бунтовниците ще повиши цената на репресиите на режима и може би ще създаде полюс на съпротива, който да привлича дезертьорите. Видя се, че при всяка атака на режима, колкото и да е кръвопролитна, Асад може да разчита само на две лоялни подразделения, съставени от хора от неговата малцинствена шиитска алауитска общност. Стана ясно също, че когато режимът изпраща военни части, в които служат сунити (а те са 70 процента от населението), част от войниците дезертират.

Ако се реши да бъде въоръжена ССА, това обаче може да задълбочи спиралата на война на верски принцип. Това вероятно скоро би наложило предприемане на следващи стъпки като създаване на безопасни убежища за бежанците, които ще трябва да бъдат защитавани, включително с въздушни удари. Ако се постъпи другояче, има рискът от нова Сребреница.

Има обаче и друга поука от Босна. Тогава западните сили толкова се двоумиха, че когато най-сетне предприеха действия, откриха, че джихадисти - някои от тях спонсорирани от Залива - са ги изпреварили. В случая с Босна повечето от тях продължиха към нови кампании като Чечения. Това едва ли ще стане в арабска страна като Сирия, а уахабитските Саудитска Арабия и Катар вероятно скоро ще застанат на страната на бунтовниците. Новият лидер на Ал Каида Айман аз Зауахири вече надуши тази възможност и във видеопослание призова за джихад в Сирия.

Важно е следователно Арабската лига да потвърди плана си за прехода и да признае Сирийския национален съвет, основното политическо лице на опозицията, като с това проправи пътя за западните страни, които да я последват. Като втора стъпка, в съюз с Турция, която осигури организационна база за СНС и ССА, трябва да се положат всички усилия за сплотяване и програмна съгласуваност на разединения засега бунтовнически лагер.

В неин интерес и в интерес на Сирия е Арабската лига да формулира плуралистично и мултирелигиозно бъдеще за малцинствата в страната, а това са не само алауитите, но и християните, кюрдите и друзите, които са се вкопчили в режима, страхувайки се от сунитско отмъщение.

След това ще е по-лесно да се увеличи международният натиск и да се обмислят безопасни убежища, които да помогнат на опозицията да се укрепи.

Ситуацията е в крехък баланс и може бързо да се промени с появата на нов елемент в уравнението. Съществен фактор би било дезертирането на значителни военни части. Целта на опозицията трябва да е да разцепи армията. Тя обаче в крайна сметка ще има нужда от помощ, включително от оръжия, за да направи това, и ще е по-добре Турция и Арабската лига да са в центъра на този процес, а не самостоятелно действащи страни от Залива, които да тласнат Сирия към уахабитското течение на исляма.

По БТА