Как държавата не прибира от "Нефтохим" надценката от руския петрол

Половин година след като парламентът задължи със закон "Лукойл Нефтохим" да прави отчисления към държавен фонд, с който да се финансира транспортното подпомагане на уязвими граждани, рафинерията не е отчислила нито лев. Законът за компенсиране на разходите на потребителите предвижда размерът на вноските към фонда да се изчислява всеки месец на базата на количеството преработен руски петрол сорт Уралс (Urals), който "Лукойл" по принцип ползва, умножен по 70% от разликата в цената му спрямо по-скъпия сорт Брент (Brent).

В средата на юли, покрай дискусиите около отнемането на концесията на нефтения терминал "Росенец" от бургаската рафинерия, икономическият министър Богдан Богданов заяви, че се проверява дали въпросните средства постъпват във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). От изявлението изглеждаше, че "Лукойл Нефтохим" върши някакво нарушение.

Да, ама в случая – не! Оказва се, че държавата все още не прилага въпросния закон . От ведомството на Богданов обясниха пред Mediapool, че причината е незавършена нотификация на разпоредбите пред Европейската комисия. От Брюксел обаче казват, че това не пречи държавата да събира отчисленията, защото фактически мярката е фискална и не влияе на общия европейски пазар, нито на конкуренцията.

Предисторията

През януари Народното събрание прие, че министърът на икономиката и индустрията ще определя средномесечните цени за предходния месец на суровия петрол сорт Брент и на суров петрол с произход от Русия или изнесен от Русия за барел на база цената, на която се търгуват на три водещи световни стокови борси за съответния месец. От агенция "Митници" пък трябва да му подават информация за внесените предходния месец количества суров петрол по сорт и произход. Също така митниците трябва да обявят колко литра нефтопродукти с код по КН 27 10 (където влизат бензин, дизел, газьол, авиационно гориво и други) са произведени от суров петрол с произход от Русия или изнесени от Русия за предходния месец. Така разликата за месеца в цените на сортовете Уралс и Брент, умножена по 0.7 и разделена на пуснатите на пазара горива, трябва да влиза във ФСЕС.

Събраните по този начин пари пък трябва да се изразходват по програми, одобрени от Министерския съвет, за финансова подкрепа на физически лица за транспорт. Кои ще са тези хора, трябва да се определи с постановление на Министерския съвет.

Съгласно разпоредбите на закона, той трябва да влезе в сила три дни след приключване на процедурата по нотификация пред Брюксел. За целта икономическият министър най-късно до средата на февруари е трябвало да започне въпросната процедура.

Свършеното

Говорител на Европейската комисия коментира пред Mediapool, че нотификацията е направена на 9 февруари 2023 г.

"Българските власти уведомиха за законопроекта като фискална мярка с нотификация номер 2023/55/BG. Въпросното уведомление се отнася до технически спецификации или други изисквания, които са свързани с фискални или финансови мерки. Няма период на изчакване за това уведомление ( съгласно Член 7, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535). Липсата на задължение за изчакване за нотифициращата държава членка не изключва възможността Комисията или друга държава членка да реагира на тези законопроекти. В този случай обаче не бяха направени коментари", заявиха от ЕК.

Това означава, че икономическото ведомство е можело да започне да определя въпросните цени и разлики в двата петролни сорта, да събира отчисления и да ги ползва по предназначение.

Министерството обаче отбелязва, че въпреки това законът не може да се прилага, защото не е изпълнено условието за получаване на положително становище от Европейската комисия за нотификацията. Ведомството допълва, че на 10 март е била създадена междуведомствена работна група, която да разработи проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за предоставяне на средствата от събраните вноски, както и лицата, които имат право на подпомагане.

Работната група обаче e констатирала, че няма одобрени програми от Министерския съвет за финансова подкрепа на физически лица за транспорт, което не позволява да се определи кръгът физически лица, видът транспорт, размерът на помощта и начинът на нейното определяне, както и да се изготвят условия и ред за предоставяне на събраните средства.

След изготвянето на доклада от Работната група не са предприети последващи действия за приключването на процеса по нотификация, заявиха от Министерството на икономиката и индустрията пред Mediapool.

В момента то извършвало оценка на възможностите относно прилагането на такъв тип програми за финансова подкрепа, съгласно европейското законодателство. Заявява се, че в максимално кратки срокове, съвместно с други ведомства, ще се разработят и съгласуват с ЕК програми за транспортни помощи за граждани. Така, според ведомството, ще се завърши процесът по нотификация на закона и правото да се събират отчисленията от "Нефтохим".

В отговорите на министерството не се посочва кога може да се очаква одобряването и задействането на транспортните помощи, както и дали досега предишният служебен министър или настоящият редовен министър са определяли средномесечните цени на сортовете Уралс и Брент и разликата, от която 70 процента, умножени по пуснатите горива, трябва да отива във ФСЕС.

Какви са разликите и откъде другаде внасяме суров петрол?

Според данните на сайта Statista.com средната цена на петрола Брент през февруари, когато е приет законът в България, е била 82.59 долара за барел, през март - 78.43 долара, през април – 84.64, през май – 75.47, а през юни – 74.84 долара за барел. За юли още няма обобщени данни. През същите месеци руският Уралс е бил доста по-евтин. От февруари до юли съответно – 51.91 долара за барел, 49.74 долара, 59.97 долара, 55.22 долара, 56.64 долара.

Статистиката у нас сочи, че през февруари са били произведени 116 хил. тона автомобилен бензин, месец по-късно – 110 хил. тона, през април – 45 хил., а през май – 149 хил. т. Произведеното дизелото гориво съответно е било 227 хил. тона, 191 хил. т, 176 хил. тона и 249 хил. тона за периода от февруари до края на май. За следващите месеци все още няма официална статистика.

Внесеният суров петрол за рафинерии у нас за първите пет месеца на 2023 г. е бил 2.229 млн. т. През цялата предходна година вносът на суровини за преработване е бил 7.017 млн. т.

Mediapool се опита да разбере каква част от тези количества са руски петрол, но от Агенция "Митници" отговориха, че това са защитени данни по Закона за статистиката и ДОПК. Ведомството не отговори какво е процентното отношение на вноса на петрол за преработка у нас по произход, но все пак информира, че през 2023 г. най-големите обеми са от Русия, следвани от Саудитска Арабия, Норвегия и Ирак. Руският петрол резонно е лидер по внос и предходните години, като миналата година следващите по големина количества са идвали от Ирак, Казахстан и Тунис. През 2021 г. след руските петролни обеми е бил вносът от Ирак, Казахстан, Саудитска Арабия, Либия и Туркменистан. През 2021 г. реално петролните доставки са били най-диверсифицирани.

С риск да звучи като защита на "Лукойл Нефтохим", трябва да се каже, че поне в този конкретен случай не рафинерията е виновна, че не плаща на държавата, каквито са редовните обвинения срещу нея.