Може и да ви звучи невероятно, но в България все още гражданите и фирмите трябва да плащат за достъп до нормативни актове, ако искат, поне малко, да са сигурни, че наистина четат актуализирана версия. Това, според наши експертни и силно консервативни оценки, струва на частния сектор минимум 5 млн. лв. годишно, но е вероятно цената да е много по-висока.
Нещо повече - големият клиент на частните правно-информационни системи, които предоставят достъп до актуалните пълни текстове на законите у нас, е държавата.
По-долу представяме леко фрапиращ случай от последните месеци, за да покажем абсурдността на ситуацията, ако все още се съмнявате в това.
През август 2015 г. Министерският съвет кани поотделно три фирми за осигуряване на абонаментен достъп до правно-информационните им системи. Обобщените данни са представени по-долу в таблицата.
Впечатление правят следните факти:
* МС ще плаща за три отделни системи;
* МС ще плаща за три отделни системи в следващите 2 години;
* МС ще плаща за три отделни системи в следващите 2 години, които имат припокриване на голяма част от услугите, които предоставят;
* МС ще плаща за някои справочни услуги, които представляват достъп до информация, произвеждана от обществения сектор – съдебната система, търговския регистър, агенцията за обществени поръчки, ведомствена практика - становища, указания и разяснения на институциите и др.
Най-вероятно, причините за това са:
* Осигуряване на гарантиран достъп до актуалното законодателство (диверсифирицане) – ако има само един достъп и той по някакви причини бъде прекъснат, това да не води до спиране на работата на МС;
Това нямаше да се налага, ако самата държава поддържаше достъп до актуалното законодателство и го предоставяше на всички онлайн и безплатно.
* Осигуряване на достъп до справки по данни, осигурявани от различни институции;
Това нямаше да се налага, ако държавните структури публикуват и организират информацията за дейността си по такъв начин, че всеки да може да си прави справки онлайн и безплатно.
Достъп до правно–информационни системи на Администрацията на МС
Лакорда | Сиела | Апис | |
Срок на абонамента | 03/08/2015 - 03/08/2017 | 03/08/2015 - 03/08/2017 | 03/08/2015 - 03/08/2017 |
Прогнозна стойност без ДДС | 30 000 лв. | 18 000 лв. | 41 281,20 лв. |
Крайна стойност без ДДС | 29 900 лв. | 17 850 лв. | 30 570 лв. |
Очевидните препоръки за реформа са:
1. За държавен вестник:
* Редакция $Държавен вестник” на Народното събрание (или друга административна структура) да започне да публикува пълните текстове на нормативните актове;
* Достъпът да е безплатен за всички – администрация, граждани, компании;
* Достъпът да е онлайн;
* Електронните текстове да имат правна сила;
2. За информацията от държавните органи:
* Публикуване на всички данни и информация от дейността им в отворен и уеднаквен формат, така че да се ползват лесно от всички заинтересовани страни.
Справка за видовете информация, която трите компании ще предоставят на МС
Лакорда | Сиела | Апис |
Правен интелект
|
|
АПИС 7 - мрежова инсталация
WEB системи АПИС - интернет достъп
|
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Безплатно информация йок! КапитализЪм котенца, Парица е Царица.....
Съществен проблем за интегрираното управление на водните ресурси е „приватизацията” на климатичните и хидрометрични данни от институцията, която е отговорна за тяхното събиране - НИМХ. За да бъдат използвани от други институции, било то държавни или частни, те трябва да заплатят съществени суми за всяка отделна данна. Дори и учени от департаменти на Института, които разработват методи за тяхната обработка и определяне на връзката валеж-отток нямат достъп до тях. А без верифициране на тези методи …
с реални данни и валидизирането им те са неприложими.
НИМХ е държавна институция и оперативната й дейност по събиране на данни за климата и речния отток се субсидират от държавата, т. е. от данъците на данъкоплатеца. Следователно тези данни трябва да са общодостъпни за този, който плаща за това. Осъществяването на общодостъпност до данните чрез качването им в интернет ще спомогне за своевременна оценка на оттока на реките, намаляване на щетите от наводнения и рационално използване на водните ресурси..